Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Превърнах се в супергерой и започнах да се страхувам от грешки": Една олимпийска шампионка и нейната битка с депресията

Дълго време Мади Хинч не осъзнава, че се бори с депресия, зародила се след грандиозния успех преди пет години Снимка: Getty Images
Дълго време Мади Хинч не осъзнава, че се бори с депресия, зародила се след грандиозния успех преди пет години

Тя не би променила нищо от случилото се. По този въпрос Мади Хинч е категорична.

Ако да стигнеш до хубавото означава да устоиш на лошото, тя би го приела и би се изправила срещу предизвикателството. Но лошото се оказва повече, отколкото хората си мислят, гледайки шеметната ѝ кариера до момента.

Става въпрос за една голяма любимка на Великобритания, олимпийска и европейска шампионка по хокей на трева, атрактивна вратарка, попадаща сред водещите звезди в своя спорт.

За да бъде на линия за Токио 2020, тя трябва да се изправи срещу нещо далеч по-опасно от противниковите състезателки и изстреляните към вратата ѝ топки - трябва да победи вътрешните си демони.

Мади Хинч го е преживявала и преди - когато временно се оттегля от хокея през 2018 г., изтощена от мъчителните опити да отговори на собствените си очаквания. 

Щом се завръща, тя преминава през трудни дни, в които избухва срещу съотборнички, в които иска да се скрие от тях, да се откаже и да престане да гони илюзиите, зародили се в собствената ѝ глава.

След толкова много такива дни, Хинч е диагностицирана с депресия в началото на 2020 г.

"Получих диагнозата преди година", разказва хокеистката.

"Тежко беше, но се радвах, че имам диагноза, за да знам какво става в главата ми. Наистина имаше периоди, в които изпитвах ужас да облека екипа си. Ако си нараниш коляното, ще ти окажат медицинска помощ и трябва да е същото, ако става въпрос за главата ти. Иска ми се да бях потърсила помощ още преди години".

Историята ѝ е от тези, които те карат да се замислиш по-сериозно какво стои зад успеха на всеки спортист, изкачил се до върха.

Не са много тези, изкачили се по-скоростно от Мади Хинч, която печели Европейското първенство през 2015-а и година по-късно на Олимпийските игри в Рио става героиня за Великобритания.

В олимпийския финал срещу Нидерландия, вратарката спасява четири дузпи, за да донесе титлата на страната си и да стане символ на най-емоционалния момент за британците на онази Олимпиада.

Хинч разказва забавни истории, случили се след завръщането от Бразилия, но именно щастието от онзи период прераства в нещо твърде различно.

"Интересно е като се върнем към онзи олимпийски финал, драмата в мача е създала нещо специално обратно у дома. По време на състезанието ние не го осъзнавахме напълно, макар че имахме някаква идея покрай разговорите с близките и медийното внимание".

"Но не знаехме нищо, докато не стъпихме обратно у дома и тогава, уау. Помня как отидох в Лондон за няколко дни и човекът до мен в метрото четеше статия за мен. Окей, това не ми се беше случвало преди. После той ме разпозна и изведнъж всички наоколо говореха с мен", смее се Мади.

"Бях на един обяд и видях публикация в Twitter "В момента виждам как Мади Хинч яде риба с картофки". Имаше и друг случай. Веднъж отидох до тоалетната и на една от кабинките пишеше "Мади Хинч е герой".

Снимка: Getty Images

32-годишната състезателка не е свикнала на подобна слава, тъй като спортът ѝ далеч не е най-популярният.

"Ние играем хокей, не получаваме такова внимание. И представете си изведнъж нещо такова. То дойде след това невероятно олимпийско злато, но беше много неочаквано".

Днес Мади може да си припомня всичко с усмивка, защото се чувства добре и се подготвя спокойно за изпитанията в Токио.

Но за да разберем как се стига до зараждането на депресията ѝ, трябва да осъзнаем колко се променят представите на Мади за нея самата след преживяното.

"Най-големи трудности изпитвах да отговоря на очакванията да бъда нещо като супергерой", признава тя.

"Това четях за себе си, това виждах и след време то се превърна в бреме. До 2018-а вече беше станало мания. В главата си аз смятах, че трябва да спасявам всичко и трябва да се представям перфектно всеки път, когато играя".

"През 2018-а трябваше да участваме в Игрите на добра воля и предстоеше домакинско Световно първенство, около което имаше допълнително внимание".

"И без това бях перфекционист, но стигнах твърде далеч. Плашех се от грешките, от това да не отговоря на представите на хората за мен. Беше тежка година".

Още повече трудности настъпват с предприетите промени в отборите на Англия и Великобритания. Само седем от златните медалистки в Рио все още са в състава, а треньорът също вече е различен.

Промените водят и до спад в резултатите.

Въпреки тези разочарования и зародилите се чувства в нея, Мади Хинч е определена за вратарка №1 в света за трета поредна година.

Тогава тя решава да си вземе три месеца почивка и всички очакват след тях да се завърне - всички, освен нея самата.

"Когато напуснах, бях изпушила", признава тя.

"Казах, че е просто почивка, но се смятах за приключила. Исках просто да ходя да се гмуркам в Австралия и да избягам. След известно време започна да ми липсва, което смятах за положителен знак. Исках да играя и имах нужда от тази емоция".

"Чувствах се по-добре при завръщането си, но по време на паузата така и не бях осъзнала какъв е проблемът. Променях разни неща в живота си, за да намеря решения и известно време имаше резултат, но продължаваха и тоталните сривове".

Проблемите се засилват около мачовете на британките от Про лигата срещу Австралия и Нова Зеландия през февруари 2020 г.

"Голям знак беше това, че нямах желание да съм около състава. Виждах, че искам да се изолирам, да не съм с останалите, което е в тотално противоречие с характера ми".

Снимка: Getty Images

"Станах невъзможна за общуване, неприятна за другите, бях сприхава. Ако загубех на тренировката, ставах мрачна, някаква грешка можеше да ме разгневи. Ако пропуснех да спася някой удар, смятах, че съм ужасен вратар".

Именно тогава Мади Хинч прави голямата стъпка с преобразяващ ефект.

"Започнах да ходя на терапия и бях диагностицирана с депресия. Всичко, което промених в кариерата си беше да започна да си признавам чувствата на хората по-рано. Прекарах две години, в които уверявах, че съм добре и това само влошаваше нещата", отчита Мади.

"Суровата реалност в елитния спорт е, че много от нас преминават през нещо такова. Сега опитвам да пренаредя приоритетите. Все още искам да съм най-добрата, да спася всеки удар, но искам да давам и повече от това на отбора. Бях егоистичен спортист, но сега ми харесва да давам съвети на по-младите".

Ползата за самата Мади Хинч е очевидна, а ползата за Великобритания също - най-добрата вратарка в света остава в играта.

Времето ще покаже как ще се справи отборът в Токио, където нидерландките са огромен фаворит за титлата.

"Те бяха фаворит и миналия път", отчита Хинч, но въпросът е дали подмладеният британски тим е способен да поднесе изненада по същия начин.

Отлагането на Олимпиадата с година се оказва от голяма помощ за целия отбор и специално за Мади Хинч - която все още е супергерой в родината си, но вече е подготвена за произлизащата от това отговорност.

И може да бъде пример за всеки спортист, чийто перфекционизъм го е отвел на неочаквано мрачно място.

Най-четените