Не питайте какво става в тоалетната след състезанията (но ние, все пак, ще ви кажем).
В много култури съществуват легенди за надяждане, в някои случаи дори между богове и обикновени хора. Но в САЩ това се е превърнало в традиционна забава за зрителите и в истински спорт с огромни наградни фондове за участниците.
Градската легенда разказва, че първото състезание по надяждане в САЩ се провежда през 1916 година в първия ресторант от веригата Nathan's Famous на Кони Айлънд в Ню Йорк. Това е годината, в който ресторантът отваря, а впоследствие той става известен и с клиентелата си. Сред посетителите му са Уинстън Чърчил и Ал Капоне.
Според едни, състезанието е измислено от самия Нейтън - собственика на ресторанта за бързо хранене, докато други твърдят, че надпреварата се е родила от само себе си, когато четирима имигранти решили да покажат кой най-много обича новата си страна чрез надяждане с хотдози.
Една от историите разказва, че победителят в първото състезание бил неизвестен ирландец, който изял 13 хотдога за 10 минути. Според друга, името му било Джим Мълин и бил строител, който изял 10 хотдога за 12 минути. Според легендата, състезанието се провежда всяка година от 1916-а досега, с изключение на 1944-та.
Но журналистът Джейсън Фейгон отхвърля всички подобни истории в книгата си, посветена на бързото хранене. Според събраните от него факти, състезанието започва да се провежда едва през 70-те години на миналия век, като впоследствие легендите са измислени като ПР ход. Дори представители на веригата Nathan's Famous признават, че връзката им със създаването на турнирите по надяждане е по-скоро градска легенда.
В началото на новия век тези състезания започват да привличат сериозни спонсори като Coca-Cola и Netflix и се предават на живо по ESPN, където са гледани от милиони зрители
До 1997-а състезанията по надяждане са изцяло нишови. На тях се събират главно мъже с наднормено тегло, които просто обичат да си похапват. Състезават се пред около 100-200 зрители. Но всичко се променя, когато братята Джордж и Рич Шей купуват този бизнес от Nathan's Famous.
Джордж Шей се превръща в основна фигура в развитието на този спорт. Той създава международна федерация и започва да провежда турнири по надяждане по цялата територия на САЩ и не само по надяждане с хотдози, но и с почти всичко от пица до аспержи и спанак.
Но надяждането с хотдози си остава перлата в короната сред тези състезания. Шей не само ги организира, но прави представяне на играчите по подобие на това в бокса и бойните спортове и коментира състезанието. Създава дори шампионски колан, наречен Горчичения колан, каквито има в кеча.
Постепенно, започва да привлича и сериозни спонсори, сред които Coca-Cola, Netflix, Heinz, и Pepto-Bismol. Състезанията пък започват да се предават на живо по най-големия спортен канал - ESPN, като рекордът за зрителски интерес към подобно състезание е над два милиона зрители.
Надпреварите по надяждане достигат до нови висини, когато започва битката между САЩ и Япония. През 2001-ва Такеру Кобаяши пристига в Ню Йорк, за да се състезава в турнира на Деня на незаивисимостта, и поглъща 50 хотдога. Дотогавашният рекорд е едва 25. И така, Кобаяши доминира в този спорт и печели състезанията на 4 юли в шест поредни години.
"Има две ери в надяждането - преди Кобаяши и след Кобаяши - казва журналистът Джейсън Фейгон. - Преди появата му състезателите бяха смятани за клоуни. Но Кобаяши беше различен, той беше феномен."
Както повечето състезатели, и Такеру влиза в света на надяждането по случайност. Като студент отива в ресторант, който за определена сума можеш да ядеш, колкото поемеш. Тогава Кобаяши изяжда пет килограма храна, а персоналът в ресторанта започва да се плаши, че ще експлодира. Така започва кариерата му.
Интересното е, че в Япония състезанията по надяждане също са много популярни. Но концепцията им е тотално различна от тази в САЩ. Докато в Америка състезанието е за погълната храна в рамките на определено време, в Япония е важно само количеството, но не и времето.
В едно подобно състезание японецът Макс Сузуки изяжда над 10 килограма инстантни нудли, но сам признава, че най-тежкото му състезание е, когато е трябвало да се справи с петкилограмов бургер. Което не е учудващо, тъй като традиционната диета на японците е далеч от хляба и месото.
Но Кобаяши се приспособява именно към състезанията за време. Рано-рано започва да тренира стомаха и гърлото си. Стомахът на обикновения човек е с обем около литър, докато тези на професионалните надяждачи може да достигне над четири. За да разшири стомаха си преди състезания Кобаяши пие огромни количества вода, в повечето случаи на огромни глътки, като така тренира и гърлото си за огромните количества хотдог, които ще трябва да поглъща.
Кобаяши измисля и тотално нова техника. Състезателите преди него ядат хотдозите по обичайния начин, докато той въвежда техниката на яденето на месото и питката отделно. Японецът започва да чупи надениците на половина и яде по няколко наведнъж, а за да преглътне по-лесно питката, я топи във вода.
Кобаяши променя не само тактиката, но и образа на надяждача. За феновете, които бяха свикнали на въздебелите състезатели преди 2001-ва, победата на 60-килограмовия японец бе шокираща. В днешни дни надяждачите се хранят здравословно в извънсъстезателен период и поддържат добра физическа форма.
Звездите в спорта са в изключително добро физическо състояние, бягат маратони, триатлони и редовно тренират във и извън фитнеса. В надпреварите се включват дори миски - като Нела Зисер, която е Мис Нова Зеландия 2013 и участва в женския тур.
Доминацията на Кобаяши е прекъсната от Джоуи Честнът, който извисява подготовката за състезания почти до наука. Тренира и развива мускулите на челюстта си да дъвчат и да късат по-бързо и по-силно. Измисля и техника с подскачане и потупване по стомаха, като така помага на храната да пада по-бързо, използвайки гравитацията.
През 2020-а Честнът подобри собствения си рекорд и изяде 75 хотдога в рамките на 10 минути.
Колко е опасен този спорт?
Поглъщането на толкова огромно количество храна може да се окаже опасно за тялото. Състезателите изяждат десетки хиляди калории в рамките на 10 минути, като нормалното количество калории за човек на дневна база е около 2500. 75 хотдога представляват 22 хиляди калории, които са достатъчни да оцелеете цели четири месеца.
Един от състезателите признава за не особено красивата картинка за това какво се случва след състезания. "Понякога тоалетната се препълва и започва да прелива, което е проблем", казва канадецът Питър Червински. Честото преяждане по подобни състезания може да доведе още до наднормено тегло, вътрешни кръвоизливи, заболявания на хранопровода, световъртеж, гадене и повръщане.
"В 12-годишната ми кариера съм повръщал над десет хиляди пъти. Все още не знам как това се е отразило на стомаха, гърлото, зъбите и капилярите в главата, които се напрягат всеки път, в който повръщаш", коментира надяждачът Тим Янус.
Настоящият шампион Джоуи Честнът разказва за посещенията си при лекаря: "През лятото (когато по принцип се провеждат тези състезания - б.а.) обикновено качвам по 15 килограма. Лекарят ми не е доволен от това. Но и казва, че е по-добре, отколкото да участвам в контактни спортове, в които постоянно да ме бият по главата."
Но най-голямата опасност за състезателите по време на тези турнири е задушаването.
Големият въпрос - това спорт ли е?
Полемиките дали надяждането с хотдози може да се нарече спорт продължават с години. Но пък защо не?
TOMORROW NIGHT @1stlooktv and @johnnybananas absorb MLE Eaters' extraordinary abilities, and @originalnathans! Watch live this Saturday after SNL on NBC! pic.twitter.com/4ROzhySkjR
— Major League Eating (@eatingcontest) October 2, 2020
Надяждачите си имат официална организация, създадена от братята Шей - Major League Eating. Кобаяши дори има забрана да участва в турнирите ѝ от повече от 10 години, защото не иска да подпише договор с нея. Според японеца, условията, които му предлагат, са загробващи. През 2010-а дори бе арестуван, когато опита да се качи на сцената на едно състезание.
От MLE организират много турнири и поддържат мъжки и женски ранглисти. Състезанията продължават да имат множество спонсори и да бъдат предавани по ESPN. Състезателите вече са истински професионалисти, а вече споменатият Джоуи Честнът заработва по 200 хиляди долара на година само от турнири, като има още приходи от спонсори и рекламни договори.
Всички знаем, че понякога отвратителното може да има обратен ефект и да привлече вниманието ни. Може и да не е приятно за гледане за много, но дори и спортът по надяждане си има своите фенове, като организацията е все по-стройна, популярността на тези състезания расте, а приходите и наградните фондове стават все по-големи.
