1902-ра. Мач между Шефийлд Юнайтед и Бери.
В това видео всичко е прекрасно: музиката е като в нямото кино с Чарли Чаплин и Бъстър Кийтън; всички фенове са с шапки и пушат цигари, лули и пури; футболът изглежда като някакъв друг спорт в сравнение с този, който познаваме днес, а статичната камера заснема само малка част от полето.
В края се появява и героят на нашия разказ. С огромен корем и вдигнати почти до гърдите панталони вратарят на домакините изпълнява аут. Шутът му е впечатляващ като сила, а топката със сигурност достига до наказателното поле на противника.
Това е Уилям Фулк - може би най-големият вратар в историята на футбола. Неговата височина по това време е 193 см, а теглото му - 152 кг.
Фулк е роден през 1874 г. в английския град Доули (граничи с Уелс на запад, сега се нарича Телфорд). А това място определено си пада по големите хора. В края на 18-и век там живее Уилям Бал, най-тежкият мъж във Великобритания. Той е среден на ръст (175 см), но пък тежи 250 кг.
След като завършва училище, Фулк работи като миньор и играе за местния отбор. Не храни някакви големи надежди и амбиции за футболна кариера, но по стечение на обстоятелствата става известен благодарение на репортер на вестник Derby Daily Telegraph. "Пълничкото момче е доста специално и има шанс да стане първокласен вратар", пише журналистът.
След тази негова дописка няколко клуба идват да гледат Фулк, а най-настоятелен се оказва Шефийлд Юнайтед от Първа дивизия, който дава 20 паунда за 19-годишния страж.
През първия си сезон при "остриетата" Уилям играе в 29 от всичките 30 мача на отбора в лигата и отново успява да възхити журналистите. "Той е от онези високи хора, които всяват страх у нападателите. Огромен е, но в същото време е и доста умен", твърди Scottish Sport.
През следващите четири години Фулк пропуска само три мача на Юнайтед и заради класното му представяне внасят подобрения в договора му. Вдигат му заплатата на четири паунда седмично и вписват клауза, че ще получава парите си и по време на лятната пауза.
В допълнение, играчите взимат допълнително 10 шилинга за победа като гост и пет за успех у дома (или за равенство на чужд терен). Победите в дербитата се котират с най-сериозен бонус - пет паунда.
Днес тези цифри изглеждат нелепо, но още преди повече от век футболистите изкарват повече, отколкото хората с други професии. Работниците получават около паунд на седмица, а лекари, дипломати и учени - по 2.5.
За по-малко от 10 години кариера Фулк спестява достатъчно, за да си купи магазин и пъб.
През сезон 1896/97 Шефийлд Юнайтед заема второто място (след направилия дубъл Астън Вила), а Фулк пропуска само 29 гола, поставяйки рекорд в лигата (сега върховото постижение принадлежи на Челси - 15 попадения през сезон 2004/05).
Тогава Уилям записва и единствения си мач за националния отбор - срещу Уелс. Англия печели с 4:0, но Фулк повече никога не получава нова повиквателна. Вестник Sheffield Daily Telegraph обяснява причината. "Жалко е, че Фулк не може да се пребори с навика си да се увисва на напречната греда на вратата, която в събота се прекърши на две. Той игра добре, но занапред в националния вероятно ще попадат хора, които се отнасят по-сериозно към духа на играта."
През 1895 г. Уилям тежи малко над 80 кг, но през следващите няколко години почти удвоява теглото си. Тогава феновете му лепват най-очаквания прякор - Дебелия и се появява футболната шега: "Кой изяде всичките пайове?". "Нямам нищо против. Нека ме наричат както си искат", заявява здравенякът.
Именно с него в състава си Шефийлд Юнайтед печели първите си трофеи.
През 1898 г. клубът става шампион за първи и единствен път в историята си, а година по-късно вдига ФА къп. Без Уилям подобен успех би бил невъзможен. В златния си сезон отборът допуска само 31 гола, а феновете избират Фулк за Играч на сезона във Великобритания. Журналистите също продължават да му се удивляват: "Въпреки габаритите си, той има бързи реакциии и отбива топката с дясната си ръка сякаш е парен чук", пише Athletic News.
Понякога Уилям наистина иска да има чукове вместо ръце, особено ако отборът му е третиран несправедливо. В подобни случаи Фулк се превръща в Хълк. През 1902 г. Шефийлд води на Саутхемптън във финала в турнира за ФА къп, но две минути преди края "светците" вкарват нередовен гол. Вратарят обезумява и иска да линчува съдията, но реферът успява да избяга и да се заключи в съблекалнята.
Във втория мач Юнайтед печели с 2:1 и взима трофея за втори път.
Фулк плаши съперниците си не само с лошия си нрав, но и с осанката си. В едно от дербитата с Уензди се стоварва върху нападателя Лори Бел, който оцелява като по чудо. "Беше нещастен инцидент - твърди вратарят. - И двамата скочихме за топката и паднахме на тревата. Но той нямаше късмет и се озова под мен. Никога няма да забравя погледа му, лицето му беше като на мъртвец."
Уилям се превръща в легенда за феновете, но в един момент излишните килограми стават сериозен проблем. Фулк започва да пуска все повече и повече голове след ниски удари, а през 1904 г. Бери къса мрежата му седем пъти и запалянковците го нарочват за грешник.
През 1905 г. Шефийлд отказва да увеличи заплатата на вратаря и той напуска. Същата година основават Челси. Роман Абрамович все още не беше там, но амбиците на лондончани бяха сериозни. Клубът посреща финансовите претенции на Фулк и плаща на "остриетата" 50 паунда за него. Лондончани завършват на трето място във Втора дивизия, като в 35 мача с новодошлия страж отборът допуска 28 гола, а в шест мача без него - 17.
Възможно е впечатляващата статистика на Фулк да е свързана и с иновативната идея на ръководството на Челси да слагат зад вратата две слабички момчета, които да подават топката, когато излезе извън терена.
Основната цел не е да не се бави играта, а за оптическа уловка за съперника, с която да се подчертаят невероятните габарити на вратаря. До момчетата Уилям изглежда още по-внушително.
Когато вратарят напуска клуба година по-късно, от Челси се отказват от подавачите. Треньорите обаче отчитат, че без тях се губи динамиката в играта на отбора и ги връщат.
Идеята е въприета и от останалите отбори и до 1920-а на всички в стадиони в Англия се повяват момчета, които подават кълбото.
Фулк изкарва още един сезон във футбола като играч на Брадфорд, но вече трудно носи килограмите си. Далеч е от най-добрите си години и решава да се оттегли.
Той завършва кариерата си на 33 г. и разраства бизнеса си, купувайки си по-голям магазин в Шефийлд. Почти цялото си време прекарва в кръчмата, в която през ноември 1910 година нахлуват полицаи. Униформените откриват 45 фиша за нелегални залози, но Уилям твърди, че няма представа откъде са се взели. Естествено, никой не му вярва.
Налагат му забрана да управлява заведението и магазините си за шест години. Пропива се още по-тежко. Легендарният вратар умира от цироза на черния дроб. Само на 42.
