Това е невероятната история на уникалния дуел между бившите най-бързи хора на планетата: Донован Бейли и Майкъл Джонсън. Той се провежда десет години преди Юсейн Болт да завладее леката атлетика.
Арена на уникалния дуел преди 23 години е Торонто. Той трябва да определи кой е най-бързият човек на планетата. Двама световни шампиони си определят среща на пистата, а дистанцията са нетрадиционните 150 метра.
След състезанието канадецът Донован Бейли получава чек за един милион долара, докато американецът Майкъл Джонсън е наречен "страхливец".
Майкъл Джонсън се превръща в най-известния бегач по време на Олимпийските игри в Атланта през 1996 година. Американецът е специалист на 200 и 400 метра и мачка конкуренцията на двете дистанции Странният му начин на бягане с изправен гръб и ситни стъпки би трябвало да го затруднява и забавя, но, вместо това, го прави недостижим за съперниците му.
Джонсън пристига на Игрите в Барселона, четири години преди тези в Атланта, като световен шампион и има за цел да затвърди доминацията си на 200 метра, но хранително отравяне му отнема възможността да се окичи с олимпийското злато.
Тогава 25-годишният американец не успява дори да се класира за финала на 200 м, оставайки шести в полуфинала си. За утешение, помага на щафетата на САЩ да спечели златните медали на 4х400 м, което е и първо олимпийско злато за него.
Четири години по-късно настъпва неговият момент. Джонсън се изкачва на най-високото място на почетната стълбичка на 400 м, подобрявайки олимпийския рекорд. На 200 подобрява собственото си най-добро време с 34 стотни и заковава часовника на 19.32 секунди!
Това е изключително постижение, което чак Юсейн Болт щеше да подобри. Веднага след страхотните си победи в Атланта Джонсън бърза да се обяви за най-бързия човек на планетата в редицата интервюта, които дава пред медиите.
Това перчене обаче не се харесва на олимпийския шампион на 100 м - Донован Бейли, който също е поставил световен рекорд в своята дисциплина - 9.84 сек. В допълнение, за най-бързия човек на планетата по-често се смята шампионът на 100, а не на 200 или 400 м. А в Атланта Бейли извежда до златото и канадската щафета на 100 м.
Най-бързият човек на планетата
В началото Бейли не приема думите на Джонсън на сериозно и заявява: "Най-бързият човек на планетата беше определен в Атланта."
Колкото и да отбягва полемиката, виртуалният сблъсък с Джонсън е интересен за публиката и медиите му отделят възможно най-голямо внимание. Част от тях веднага раждат идеята за състезание на 150-метрова дистанция, за да бъде решен спорът веднъж завинаги.
Никога преди не е имало подобна ситуация - световният и олимпийски шампион на 100 метра да не бъде признат за най-бърз. Накрая Бейли склонява на идеята.
С организацията на състезанието е натоварена компанията "Magellan Group", която няма предишен опит в спорта. Компанията предлага награда за победителя от един милион щатски долара, като двамата участници ще заработят по 500 хиляди долара още със заставането си на старта.
Интересът към състезанието е огромен и е постоянно подхранван от медийните изяви на двамата. Единственото неясно е мястото и датата. Международната лекоатлетическа федерация (IAAF) отказва да приеме това състезание за официално, но въпреки това всички приемат състезанието на сериозно и очакват с нетърпение двубоя за титлата "най-бърз човек на планетата", който е насрочен за 1 юни 1997 година в Торонто.
През март програмистите Жан Козак и Бил Орбан разработват компютърна симулация на състезанието. В програмата са вкарани възможно най-много статистически показатели от състезанията на двамата. Джонсън печели симулацията с време от 14.56 сек, а Бейли завършва на само осем стотни зад него!
Рекордьорът и "страхливецът"
Най-накрая идва и денят на състезанието. Повече от 30 хиляди зрители изпълват "SkyDome" (сега "Роджърс Център" - б.а.) в Торонто, а дузина телевизии се борят за тв правата. Но състезанието разочарова всички.
Бейли се откъсва напред и запазва преднината си до виража, където се очаква Джонсън да има предимство и да може да изпревари съперника си, тъй като е свикнал да бяга на по-дълги дистанции. Така беше предрекла и компютърната симулация.
След стотния метър зрителите стават свидетели на нещо неочаквано - Джонсън се хваща за бедрото. Без да разбере, Бейли прекосява финалната линия необезпокояван. Времето му е 14.99 сек. Чак след това обръща поглед да види къде е съперникът му. Но американецът е далеч назад и победителят дори го подтиква да завърши състезанието.
Веднага след победата си Бейли не крие емоциите си: "Той не е шампион, а страхливец! Той е един страхливец, който го е страх от загубата и затова дойде тук с контузия. Смятам, че трябва да се уреди ново състезание, за да мога да докажа отново кой е най-бързият човек на планетата."
"Разтегнах бедрен мускул - казва Джонсън. - Разбира се, че Донован ще каже, че съм симулирал контузия и че канадските фенове ще го подкрепят. Но аз съм сигурен, че в моята родина всички стоят зад мен и ми вярват."
Два месеца по-късно Бейли губи от американеца Морис Грийн на Световното първенство, но отново помага на канадската щафета да стигне до златните медали. Въпреки това, заради множество контузии, така и не успява да се върне към предишната си форма и слага край на кариерата си след Олимпиадата в Атина.
За разлика от канадеца, Джонсън продължава да е №1 и 400 м, печелейки още два златни медала от световни първенства и още едно олимпийско злато в Сидни през 2000 г.
