Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Забравеният боксьор, който осъди Playboy и твърди, че е нокаутирал Мохамед Али

До самия край на своя изпълнен с премеждия живот, Елмо поддържа съмнителната история, че е нокаутирал най-великия Снимка: Getty Images
До самия край на своя изпълнен с премеждия живот, Елмо поддържа съмнителната история, че е нокаутирал най-великия

"Мелето в джунглата" в Заир (1974) е сред най-великите събития в историята на спорта и противопоставя Мохамед Али и Джордж Форман в легендарна боксова среща.

Тогава част от екипа на Форман е спаринг партньорът Елмо Хендерсън - наперен и жилав бивш шампион на Тексас в полу-тежка категория, чиято роля е да надъхва публиката със скандирането: "Oyé... Foreman boma yé" ("Чуйте, Форман ще го убие").

Дългучът и непоправим шоумен знае как да привлече вниманието в онази нощ, но тя даже не се оказва най-знаковата в неговия пълен с преживелици живот.

Елмо - който минава през затвора няколко пъти, осъжда Playboy и става бездомник - до самият си край разказва наляво и надясно, че веднъж е нокаутирал самия крал на бокса, самия Али.

През октомври 1972-ра, две години преди "Мелето в джунглата", Елмо прочита, че Мохамед Али ще се включи в спаринг с местни боксьори в залата Freeman Coliseum в Сан Антонио. Лицензът на легендата вече е върнат, след като отказът му да отиде на фронта във Виетнам му е донесъл 4-годишно наказание.

Елмо Хендерсън планира просто да поздрави звездата за завръщането му, но ако вярваме на неговия разказ, един промоутър сам му предлага да се пробва в спарингите и той се съгласява.

"Като подписвах договора, Али дойде, пипна ме по рамото и каза: "Стани да те видя какво можеш". Отговорих му "Махай се, скапаняк, прекалено бърз съм за теб!", а той се опули и излезе", разправя Елмо.

"После ми казаха да изляза първи за боевете. Тогава вече бях на 37 години и получавах шанс за три рунда срещу Али. Облякох си халата и се затичах натам. Не просто тръгнах, а направо се затичах".

"Първият рунд ми беше тотална мъгла. Във втория вече не бягах от Али, а го изчаквах. Той също опитваше да ме удари, но аз му вкарах една деснячка, беше доста добра. Дори аз видях светкавиците".

"Реферът притича и изброи до осем, но вместо да продължи, отново взе да брои от едно. Пак стигна до осем и спря. Аз го блъснах и казах "Хей, щом искаш да го оставиш да се изправи, остави го." Гонгът удари, а съдията дойде до моя ъгъл и каза "Елмо, това е всичко". Но не ми вдигна ръката, не ми отдаде дължимото. Просто ме изведе от ринга и продължиха с останалите спаринги, това е".

От онази вечер има свидетелства на зрители, които твърдят, че Елмо Хендерсън не е побеждавал Али, отзивите в пресата също не споменават Али да е губил.

Десетилетия по-късно, през 2004 г., историята на Елмо Хендерсън стига до журналиста от Texas Monthly Джон Спонг и той пише станалия прочут материал "Изстрелът, който светът не чу". За да напише статията, Спонг тръгва да търси Елмо (който вече е бездомен възрастен човек) и да проверява доколко може да му се вярва за каквото и да е.

Намира го в един приют и с изненада научава повече за житейския му път.

"По начало не се доверявам, тези истории обикновено не са истински, а този тип хора са манипулативни. Но беше много забавно да се говори с него и се очертаха три или четири периода в неговия разказ. Първоначално той е боксьор в Корпъс Кристи, Тексас, през 60-те. Проверяваш и да, наистина е печелил титла в полу-тежка категория", разказва Спонг.

"После идват историите с Джордж Форман и откриваш, че Елмо наистина е в документалния филм за "Мелето в джунглата", един от най-великите филми, който печели и "Оскар" ("Когато бяхме крале"). 

"Кълне се, че е осъдил самия Норман Мейлър и е спечелил куп пари от делото - откриваш адвоката по това дело и той потвърждава всичко. Всеки път, когато тръгнех да проучвам някаква следа, вместо всичко да се разпадне, ставаше все по-интересно".

За съжаление, през 2004 г. повечето от спомените на Елмо вече са размити и той се връща предимно към онази вечер, когато се е изправил срещу Али.

Спаринг партньорите по начало са забравените личности в историята на бокса и светлината на прожекторите рядко стига до тях, но те често понасят всички последици от ударите, които получават от всеизвестни шампиони.

В най-силните години на Джордж Форман, неговите юмруци плашат целия свят, а Елмо Хендерсън ги понася върху себе си много пъти по време на тренировките. Но Форман така и не откликва на обажданията на Джон Спонг, за да разкаже нещо за някогашния си спаринг партньор.

Връщайки се към разказите на самия Елмо, неговото детство е изпълнено с премеждия. Той изпада от училище на 14, работи по пристанища и строежи, като охрана в бар и във фабрика за сладолед. 

Когато за пръв път се качва на боксовия ринг, Хендерсън е 19-годишен и все още си изкарва прехраната в стоманолеярна. Кариерата му потръгва, но е осъден на една година затвор за кражба на телевизор. Все пак присъдата му е намалена, а боксьорът твърди, че в затвора успява да набие тексаския шампион в средна категория. 

Един от съкилийниците му препоръчва да се присъедини към набиращата скорост боксова сцена в Корпъс Кристи, в близост до границата с Мексико. Там през 60-те Елмо участва в 26 официални двубоя и става нещо като местна звезда. 

Стига чак до Австралия, където нокаутира обещаващия 22-годишен Боби Дънлоп, но губи реванша, а после и боксовият му лиценз е отнет. През 1968-а влиза в затвора за втори път, след като полицаи намират марихуана в джоба му. 

Три години по-късно Елмо се завръща в бокса - само четири месеца, след като това прави и Мохамед Али.

Не липсват конкретни доказателства за боксовото минало на Елмо Хендерсън, както и за срещата му с Али в онази вечер през 1974-та.

Репортажите във вестниците споменават, че тексасецът наистина е ударил легендата в брадичката, но не са единодушни за последиците от този удар. Бил ли е наистина повален Краля?

По-късно писателят и публицист Норман Мейлър описва картинно последния спаринг между Форман и Хендерсън преди "Мелето в джунглата". 

Но въпросната статия в прочутото списание Playboy причинява големи неприятности на Мейлър, тъй като той погрешно описва Елмо като бивш пациент на психиатрична клиника в Невада. 

Боксьорът тръгва да съди Мейлър за един милион долара и печели делото, макар че съдът му присъжда не милион, а само $105 000.

Елмо Хендерсън твърди, че в крайна сметка е получил едва 40 000, но те се му стигнали да си купи стар Ford Thunderbird и да тръгне на път, за да заработи като спаринг партньор на Леон Спинкс.

Това е същият този Леон Спинкс, който едва в осмия си мач като професионалист побеждава Мохамед Али и поднася една от най-големите сензации в бокса.

Съвпадение ли е това или по някакъв начин е отмъщението на Елмо за случилото се в Тексас 6 години по-рано? 

Следите на Хендерсън се губят някъде след 2012 г., когато е настанен в старчески дом в Калифорния. Впоследствие дъщеря му ЛаТара потвърждава, че баща ѝ е починал през 2017-а на 82-годишна възраст.

И ако днес той не е напълно забравен, това до голяма степен е благодарение на статията на Джон Спонг. Статия, с която Елмо дълго се хвали, след като я открива на страниците на Texas Monthly.

   

Най-четените