Това беше. Кристиано Роналдо настигна и изравни Лионел Меси по „Златни топки“, спечелвайки своята №5.
Двамата най-велики футболисти на своето поколение и едни от най-великите изобщо в историята, нареждайки се до светила като Пеле и Диего Марадона, бяха окупирали класацията в последните години.
Роналдо, Меси, Меси, Меси, Меси, Роналдо, Роналдо, Меси, Роналдо, Роналдо – това са имената на носителите на „Златната топка“ за последните 10 издания на анкетата.
Добре, и двамата вече имат по 5. Може ли да продължим нататък и най-накрая да сложим край на този двубой? На всички ни беше ясно, че доминацията им не може да продължи вечно.
2017-а изглежда, че ще е годината, в която съперничеството между Меси и Роналдо за приза „най-добър“ официално ще приключи. По няколко причини.
И двамата остаряват. Кристиано Роналдо е далеч (далеч, далеч...) от най-добрите си години. Ако трябва да сме честни, и през последните 12 месеца португалецът не бе във върхова форма, но фактът, че бе основната движеща сила на Реал Мадрид по пътя към историческа защита на трофея в Шампионската лига, натежа при избора.
„Тялото ми започва да ме предава. Време е да разбера, че сезонът е дълъг и има периоди, които са по-важни от други“, каза Лионел Меси, който бе оставен на резервната скамейка и поигра едва 30 минути при победата с 2:0 над Спортинг Лисабон в последния мач от груповата фаза на Шампионската лига.
През 2018-а Меси ще навърши 31 години, а Роналдо – 33. Не че и двамата не могат да продължат да играят на световно ниво още няколко сезона, просто не можем да очакваме същите нечовешки неща, които вършеха в предишни години.
Да, със сигурност, ще има проблясъци от магията на Лео и, да, Кристиано отново ще забие топката в нечия мрежа с умопомрачителна траектория, но ако не признаем, че неоспоримото им господство над футболния свят приключи, се самозалъгваме и забавяме неизбежното.
Разбира се, не казвам, че ако някой от двамата направи феноменална 2018 година, не бива да получи наградата. Но, честно казано, не виждам как това ще се случи.
„Отдолу“ идва изключително талантливо поколение, голяма част от което вече се е доказало в някои от най-големите европейски грандове. Колкото и да не им се иска на някои, част от тях са от т.нар. „клубове с пари“. Да, говорим за Пари Сен Жермен и Манчестър Сити.
Неймар и Килиан Мбапе (ПСЖ), Кевин де Бройне, Габриел Жезус и дори Рахийм Стърлинг (Сити), Пол Погба (Манчестър Юнайтед), Еден Азар (Челси), защо не Мохамед Салах, Филипе Коутиньо и Садио Мане (Ливърпул), а защо не някоя звезда от Бундеслигата като Наби Кейта, Тимо Вернер или Роберт Левандовски, или от Серия А в лицето на Мауро Икарди, Пауло Дибала, Лоренцио Инсинье или Дрис Мертенс?
А защо не най-накрая и някой вратар след Лев Яшин през 1963 г. – единственият страж в историята, удостоен с наградата? Давид де Хеа, Тибо Куртоа, Мануел Нойер, Ян Облак или някой друг...
Претенденти за „Златната топка“, колкото искате. А когато спрем да се фокусираме единствено върху Лионел Меси и Кристиано Роналдо, може би най-накрая и тяхното време ще дойде.
За определянето на победителя през следващата година обаче има едно огромно „ако“. И то се казва Мондиал 2018.
Няма правило, което да казва, че носителят на „Златната топка“ трябва да е вдигнал трофея в година на световно първенство, но по принцип победата на най-големия футболен форум тежи.
Доказателство за липсата на такова правило са именно последните два мондиала, когато Лео Меси грабна наградата през 2010 г. (световен шампион Испания), и бе връчена на Роналдо през 2014 г. (световен шампион Германия).
Победата на световно първенство или в Шампионската лига наистина значи много и се взима предвид в подобни класации, въпреки че наградата е индивидуална. В ерата на Меси и Роналдо беше (умишлено минало време) лесно – те правеха необикновени неща на терена и отборните успехи просто оставаха на заден план.
Трябва обаче да признаем, че звездите и на двамата вече не блестят със същата светлина. Те също много добре го осъзнават, въпреки понякога да не го признават. Време е и феновете им да го приемат.
Наистина ще бъде трудно. Меси и Роналдо може би никога няма да бъдат забравени. Преди години се говореше за футбола „преди ерата на Меси и Роналдо“, но малко или много, постепенно, остават в миналото.
Направете път и отворете очите си за следващото поколение. Защото бъдещето принадлежи на него.
