Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Историята повелява: Тотнъм няма шансове срещу Ливърпул

Да спечелиш финала от първия път? Само Борусия (Дортмунд) го е правил в Шампионската лига.
Да спечелиш финала от първия път? Само Борусия (Дортмунд) го е правил в Шампионската лига.

Способен ли е Тотнъм да победи петкратния европейски първенец Ливърпул в спора за трофея на Шампионската лига? За лондонския тим това ще бъде първо участие във финала на най-елитния турнир на УЕФА. Опитът и самочувствието са на страната на съперника. А и досега, откакто през 1992 беше създадена Шампионската лига, само веднъж дебютант във финала е излизал като победител.

Статистиката сочи, че от общо 63 проведени дотук финали за Купата на европейските шампиони и наследилата го Шампионска лига, в 32 случая са участвали отбори новобранци като Тотнъм. Цели 16 пъти титлата е отивала в техните ръце. Но 15 от тях са се случили в стария формат на турнира, когато се играе с директни елиминации, без групова фаза. И само веднъж в днешния формат на Шампионската лига.

Първата битка за кралския трон във футболна Европа се провежда на 13 юни 1956 г., а арената е стадион „Парк де пренс" в Париж. Като за първо провеждане на такъв финал, и двата отбора се явяват дебютанти. С екипа на френския Реймс Мишел Льоблан става първият голмайстор във финал за КЕШ. До 67 минута французите водят с 3:2 срещу Реал, но нови два гола на Маркитос и Хосе Риал носят победата на испанците с 4:3 и купата заминава за Мадрид.

Впоследствие Реал печели трофея още четири години поред, докато през 1961 г. до финала не достигат дебютантите Бенфика и Барселона. Макар и все още без младия Еузебио в състава си, португалците печелят с 3:2. Двата гола на бегълците от комунистическия режим в Унгария Шандор Кочиш и Золтан Цибор стигат само за почетна загуба на каталунците.

Великият Интер на треньора Хеленио Херера прави успешен дебют в европейския финал през 1964 г. Пред 70 000 зрители на „Пратера" във Виена италианците бият Реал с 3:1, а два от головете са на Сандро Мацола. Година по-късно Интер отново са шампиони, само че срещу Бенфика (1:0).

Господството на черно-сините от Милано приключва през 1967 г., когато изпускат купата да отиде във владение на шотландските финалисти дебютанти от Селтик. Макар че отново Мацола извежда Интер напред в резултата, тактиката на мениджъра Джок Стейн дава отличен резултат с два гола на Томас Гемъл и Томас Чалмърс за победата с 2:1.

През следващата 1968 г. финалистът новобранец е от Англия. Манчестър Юнайтед на Сър Мат Бъзби се разправя на „Уембли" с 4:1 срещу Бенфика. Редовното време завършва с по един гол за двата отбора, но в продълженията Джордж Бест, Брайън Кид и Боби Чарлтън носят триумфа за британците.

В началото на 70-те години удря часът на холандската школа.

През 1970 г. за пръв път техен представител - Фейенорд, участва във финал за КЕШ. На „Сан Сиро" хората от Ротердам повалят Селтик с 2:1. Шведът Оле Киндвал забива победното попадение чак в 117 минута.

Година след Фейенорд своя дебют на европейския финал прави и великият Аякс с Йохан Кройф. Негова плячка на „Уембли" стават гърците от Панатинайкос, за които това е също първо участие в мач за шампионския трофей. Головете на Дирк ван Дайк и Ари Хаан носят първата КЕШ във витрината на футболния гигант от Амстердам.

След още два спечелени финала и три поредни титли, през сезон 1973-74 Аякс се сгромолясва с 0:2 срещу българския ЦСКА в София и слиза от трона. Там се възкачват германците от Байерн, за които това също е първи шампионски финал срещу друг новобранец - Атлетико (Мадрид).

Битката остава в историята като единствената, която се преиграва.

След 120 минути на стадион „Хейзел" в Брюксел двата тима завършват при резултат 1:1. Тъй като регламентът не предвижда дузпи, 48 часа по-късно се провежда нов мач, този път спечелен от баварците с 4:0 и по два гола на Ули Хьонес и Герд Мюлер.

Царството на Байерн в средата на 70-те се увенчава с общо три поредни КЕШ, преди на сцената да излязат англичаните. През 1977 г. за пръв път във финала участват Ливърпул и Борусия (Мьонхенгладбах). Интересното е, че четири години по-рано същите два отбора са играли за Купата на УЕФА, спечелена в два мача от Ливърпул (3:0, 0:2). Сега те отново излизат победители с 3:1, и това е първият от общо осем техни финални мача в най-елитния европейски турнир - пет спечелени и три загубени.

Впрочем между 1977 и 1982 г. КЕШ е притежание само на английски отбори - Ливърпул на мениджъра Боб Пейсли (1977, 1978, 1981), предвождания от Брайън Клъф Нотингам Форест (1979, 1980), и Астън Вила (1982).

Дебютният европейски финал на Форест е срещу Малмьо, а победата с 1:0 идва след гол на Тревър Френсис - първият английски футболист, за когото са платени над 1 милион паунда. След като повтаря успеха и през следващия сезон, Нотингам Форест катастрофира (също като Аякс!) срещу ЦСКА (0:1, 0:1). Две години след това българските армейци отстраняват и трети действащ европейски шампион - Ливърпул, след двата знаменити гола на Стойчо Младенов.

Щетите за английския футбол обаче не са толкова големи, тъй като същия сезон Астън Вила се добира за пръв и единствен път в историята си до финала. На стадион „Де Кайп" в Ротердам, Байерн е считан за фаворит. Но храбреците от Бирмингам жънат бляскава победа с 1:0 след гола на Питър Уайт през второто полувреме.

През 1986 г. КЕШ най-сетне става владение и на отбор от Източна Европа. Футболният клуб на румънската войска Стяуа (Букурещ) извършва чутовен подвиг още в първия си европейски финал.

Той се играе на вражеска територия в Испания, където съперник е Барселона. На стадион „Санчес Писхуан" в Севиля Стяуа има едва 2000 свои привърженици зад гърба си срещу 68 000 ревящи каталунци. Само че храбреците на треньора Емерих Еней устискват без гол в редовното време и продълженията, а при дузпите техният вратар Хелмут Дукадам улавя и четирите удара на Барселона. На другия ден румънският диктатор Николае Чаушеску приема героите в двореца си, където се пъчи с купата.

В отсъствието на англичаните, извадени от турнирите на УЕФА заради трагедията на „Хейзел", след Стяуа и ред други дебютанти във финала също успяват да спечелят КЕШ. През 1987 г. носител на трофея става Порто. Двубоят срещу Байерн във Виена остава в историята с тактиката на португалския треньор Артур Жорже, определена като „хапче за приспиване" заради предпазливата игра през първото полувреме. На почивката баварците имат гол аванс, но след това циклонът от Португалия им се стоварва отгоре с два точни изстрела на алжиреца Рабах Маджер и Жуари в мрежата на знаменития Жан-Мари Пфаф.

На следващата година дебютантите от ПСВ Айндховен стават третия холандски отбор, печелил КЕШ.

Първото им, и засега единствено участие във финала срещу Бенфика, приключва без гол след скучни 120 минути. След петата дузпа всички от ПСВ прегръщат вратаря Ханс ван Брьокелен, спасил удара на Велозо за победата с 5:4.

Следващият отбор, който печели КЕШ при първото си участие във финал, е Цървена звезда през 1991 г. Избраниците на треньора Люпко Петрович изнасят тежка битка с друг дебютант - френският Олимпик от Марсилия. На стадион „Свети Никола" в Бари двата тима не си отбелязват гол дори и след продължения. Вратарят Стеван Стоянович спасява още първата дузпа на Михаел Аморос. Серията от пет точни удара за Звезда е завършена от македонеца Дарко Панчев, и победата е за отбора от Белград.

През сезон 1992-93 турнирът сменя своя бранд и приема названието Шампионска лига. Оттогава насам само един дебютант във финалния мач успява да спечели приза.

Това е Борусия (Дортмунд), който през 1997 г. поваля Ювентус с 3:1 в голямата битка на Олимпийския стадион в Мюнхен. Два гола на Карл-Хайнц Ридле и още един на Ларс Рикен подсигуряват германския успех, а попадението на Дел Пиеро не грее нито един от тифозите на Юве. Отмар Хицфелд става единственият треньор, печелил Шампионската лига начело на отбор, дебютиращ в европейския финал за цялата му история от 1956 насам.

За други пет такива отбора подобна мисия се оказва невъзможна. Нито Валенсия, нито Леверкузен, нито Монако, Арсенал и Челси, не успяват от първия си опит. Дали сега Тотнъм ще има този шанс? Едно е ясно - съставът на Маурисио Почетино няма да се даде без бой срещу Ливърпул.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените