Архитектът, за когото панелките са феномен

Архитект Любо Георгиев е от българите, които попиват най-доброто от средата зад граница и го пренасят на родна почва като ноу-хау. 30-годишен, уверен в себе си и в това, което прави, и ненатрапчив – като сградата, която иска да проектира в София. Непретенциозна и адекватна на средата.

Живее на няколко места и често се връща в България, защото все някоя инициатива го увлича. Може би затова този гражданин на света не чувства липсата на родината.

Прапрадядото на Любо е бил предприемач, строител и архитект - негово дело е Катедралата във Велико Търново, старата поща, както и няколко моста. Така че архитектурата му е заложена по ген, а и от дете мечтае да бъде такъв. Не пропуска участие в Sofia Architecture Week, а миналата година е бил и куратор на събитието. Организира лекции, уъркшопи, дискусии, прожекции.

Преди 15 години заминава да учи в Единбург, Шотландия. Родителите му предложили да завърши там средното си образование и той на драго сърце решил да опита какъв вкус има свободата от родителски надзор. Там обаче положението било "по-тежко от казарма", разказва Любо, който така и не свикнал с педантичността.

След това отлита за Венеция, където записва архитектура в Архитектурния университет IUAV. После завършва магистратура по същата специалност в Техническия университет в холандския град Делфт. В Холандия по-късно ще отвори и архитектурно бюро.

Работил е по проекти в Македония, Сърбия, Дания и му предстоят още дестинации, където да развие идеите. За София Любо казва, че не е нито Кайро, нито Стокхолм, а някъде по средата, отчитайки хаоса и неорганизираността. За него столицата ни е балканска смесица от различни исторически епохи, като не пренебрегва и (съ)участието на жителите й в днешния облик.

Особено впечатлен е от панелните квартали, за които казва, че са истински феномен. Интересно му е как жителите ги преработват. Това е повлияно от факта, че хората са собственици на жилищата, а не пасивни наематели. Докато в Западна Европа е обратното - там най-често блоковете са общинска собственост и живеещите ги наемат. Поради тази причина използват пространството просто, за да пребивават, и не им е разрешено да правят промени.

“Видях наскоро в София как някой си беше направил входа към апартамента направо от балкона и по този начин беше пренебрегнал входа на блока. Това е най-логичното нещо, което човек може да направи, като живее на първия етаж. Абсурдността на тези квартали е, че те не се съобразяват с контекста”, казва архитектът.

Минавайки през такъв квартал, отбелязва, че в някои блокове санирането и остъкляването толкова добре да си пасват, че може да се нарекат красиви, макар и един с един апартаментите да не си приличат. Харесва му, че в тези квартали има офиси, магазини, шивашки ателиета, софтуерни компании, които ги обживяват.

Намира общинската програма "Зелена София" за смислена и умна, тъй като осигурява инструменти и всичко необходимо на хората от един блок, за да поддържат градинката си и вече мнозина се възползват от нея.

Една от шантавите идеи на архитект Георгиев за кварталите с изобилие от панелки е... градското земеделие. Ново и непознато у нас, но работещо в градове като Ню Йорк. То ще скъси разстоянията, които изминава храната, за да стигне до масата ни, ще засили връзката ни с природата и ще даде смисъл на широките празни и неусвоени пространства в панелните квартали.

Любо смята, че понякога новите архитектурни проекти в София вредят, защото се правят показно и лошо. Дава за пример зала "Арена Армеец". Причината, казва той, е, че е зле направена от транспортна гледна точка и никога не би влязла в архитектурно списание.

Разглеждал е и проекта за Женския пазар, който определя като от 60-те години на миналия век на тема как се прави морска алея в курортен комплекс. За Любо това е може би най-мултикултурното място в София, където освен колоритни хора, има много исторически пластове. Неговата визия за пазара е: първо, да се стегнат сергиите, защото чисто конструктивно са зле, второ, да бъде оправен паважът, трето, реставрация на фасадите на сградите наоколо и четвърто, организиране на събития в района. Само не и премахване на пазара и създаване на изцяло нова среда, както предвижда новият проект.

Сега архитектът е в Китай, където ще работи по голям проект, но обещава да се върне за следващото издание на Архитектурната седмица в София, когато ще организира дискусия, наречена “Failed Architecture” ("Провалена архитектура" – б.а.). А скоро очакваме от него и екип приятели и колеги филм за архитектурата в София - през погледа на хора, които не са професионалисти, но имат мнение. Сред тях има екскурзовод, културното аташе на САЩ, блогър. Понеже София е на всички.