Шапка ти сваляме, Миленита

Тя е русата фурия, която пее "сбогом котараци, чао, отбор юнаци, щом си влязъл в хола, чака ме пържола". Миленита мърка като котка, тя е една от певиците с най-хубав глас.

Лошото момиче, което пее "в компост от найлони, картони, асфалт и павета, минава денят между втора и трета" и "да ти го навън вали ли".

Тя е Ади от "Под прикритие" и Лора от "Лора от сутрин до вечер". Миленита е лято, и град, и ледче в жегата. Може да те вдигне, може и да те задави.

И преди броени дни, излезе новата й песен "София - град, душевад", която моментално влезе в телефоните ни и зазвуча от отворените прозорци на колите ни.

Шапка сваляме за великия текст и се насочваме към пет петъчни блиц въпроса с Миленита.

Какво те вдъхнови за текста на „София - град, душеяд"?

- Един дървояд в село Ъглен.

На „пета" ли се живее в София или може по-полека?

- Не, на пета не се живее. На тая пета, за която говорим, в най-добрия случай се употребява живот, но не бих го нарекла живеене. Двама души, и двамата стават в 5,30 и сядат чак по тъмно. Единият маркира баркодове на касата в супермаркет с жълто-червена табела, другият копае, полива и коси в градината си на село. Не знам защо само едното ми изглежда като работене и само другото ми изглежда като живеене.

Иначе, както и да звучи парчето, харесвам София. Доста свободна, жива, дружелюбна и миролюбива е на фона на някои други европейски столици.

Един познат ми разказва, че там, където е той, в неделя навън има само куки.

Веднъж като минавал с колата покрай тях им помахал - ей така, от радост, че среща и други живи хора. А те яхнали патрулката, пуснали лампата, догонили го, питат „що ни махаш?"

Той - „Ми ей така, за поздрав".

А те, без следа от усмивка - „А не знаеш ли, че това се възприема като сигнал, че имаш нужда от съдействие от орган на реда?". И познай? Квитанция. Не помня колко евра.

Чувала съм и доста по-фрапантни случаи, ама не ми се разказват даже, че се сдухвам. На хладилника съм си закачила един много як лаф - „свободен под строй", всеки ден да си го гледам и да се благодаря, че сме далеч от това.

Изпират ли ни душите в стъклените сгради, в които работим?

- В стъклена сграда ли работите? Не знам какво се случва вътре. От години нямам пряк досег с този свят и неговите компоненти. Не знам нито какво перат сега, нито на какви прахове са. Не се знае какво се случва вътре, те стъклата им са прозрачни само отвътре навън. Ама ще почнат сигурно и отвътре да ги правят оогледални, та обитателите да си се любуват, каквото и да перат.

Любимото ти място в София?

- Всички места, на които на торбичките им викат „чантички". „Да ви го сложа ли в чантичка?" - много ми е миличко и винаги ме усмихва.

За какво да пием днес?

- Аз съм на фервекс, че съм с 40 градуса. Вие - каквото, колкото и за какъвто повод си решите, днес е петък, което е събота по софийски.