Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Дмитрий Глуховски - писателят, който обича Русия, но не обича Путин

"Моята мисия, ако имам такава, е да накарам хората да задават въпроси. Нямам отговори за тях, но не искам да консумират такива от телевизора", казва авторът на "Граничен пост" и "Метро 2033" в интервю за Webcafe.bg. Снимка: Сиела
"Моята мисия, ако имам такава, е да накарам хората да задават въпроси. Нямам отговори за тях, но не искам да консумират такива от телевизора", казва авторът на "Граничен пост" и "Метро 2033" в интервю за Webcafe.bg.

"Два червея – баща и син - излизат от купчина тор. По-малкият се обръща към по-големия и му казва:

- Татко, има червеи, които живеят в ябълки. Свежи, кисели ябълки. Други обитават сочни праскови - нещо още по-сладко. Защо тогава ние живеем в лайна?

- Може да са лайна, сине, но са и родина."

Това е вицът, който руският писател Дмитрий Глуховски разказа на българската публика, дошла на представянето на неговия аудиосериал "Граничен пост" в София. Малко преди това той простичко обясни нагласата си към случващото се в неговата собствена родина – с това, че много обича Русия, не обича Путин, но "Путин не е Русия".

Глуховски, автор на популярната поредица "Метро 2033", както и на романи като "Бъдеще" и "Текст", е сред руските творци, които открито критикуват руския президент, при това с леко самодоволна усмивка на лице – досущ като дете, ръчкащо с пръчка в пчелен кошер.

Критиката към политическата и обществена реалност в родната му Русия има място и в творчеството на писателя, а не само в публичните му изказвания. Но преди да навлезем заедно в мрачните тунели на политиката, обръщаме поглед към най-новия му проект в разговор, специално за читателите на Webcafe.bg.

Аудиосериалът "Граничен пост" (Outpost) е аудиокнига в епизодичен формат, която може да се слуша ексклузивно в платформата Storytel.

Първият сезон вече е наличен за слушане и съдържа общо 10 едночасови епизода, прочетени на български от актьора Момчил Степанов.

Снимки: издателство "Сиела"

За Глуховски Storytel се оказват неочакван, но подходящ партньор за този проект, който е чакал 7 години, преди да види бял свят. Първоначално "Граничен пост" е замислен с идеята да е телевизионен сериал, но заради някои от засегнатите в него теми телевизиите в Русия решават да стоят настрана от него. Аудиосериалите и аудиокнигите обаче не подлежат на подобен контрол и така историята най-накрая става реалност.

"Определено има възход на аудиокнигите в последно време. Мисля, че има общо с факта, че хората губят способността си да се фокусират върху дълги текстове. Това се случва, защото има твърде много съобщения, които идват по твърде много канали - като WhatsApp и Facebook, а привикваш с по-краткия формат и заради кратките статии, които четеш през цялото време", обяснява писателят.

Посочва, че чрез телефоните и слушалките си хората имат възможност да преоткрият кое е било онова, което им е харесвало в златната ера на радиото. Глуховски няма нищо против нещо подобно да се случи – харесва му да изследва и експериментира с нови формати.

"Всъщност се връщаме по някакъв начин във времената на Омир, който е разказвал всичко със собствения си глас", казва авторът на "Граничен пост".

Същевременно той е на мнение, че хартиената и електронната книги няма да бъдат напълно заличени. По думите му има моменти, в които дадена медия си възвръща позиции на пазара – в случая това е аудиото, но подчертава, че нито интернет е убил вестника, нито телевизията - радиото.

"Всички те мутират и се интегрират едни в други. Има времена и места, където е по-удобно да слушаш, отколкото да гледаш или да четеш".

Но да пишеш аудиосериал не е същото като да пишеш роман и това е свързано с начина, по който хората после ще преживеят историята. Глуховски обяснява, че когато четеш нещо на хартия или дори на електронна книга, цялата страница е пред погледа ти – можеш "едновременно да видиш всичко", да погледнеш по-напред или по-назад.

"Когато слушаш е същото като да гледаш - съществуваш в момента и се движиш секунда след секунда в историята. По-трудно е да се върнеш назад, отколкото при книга; превърташ, когато наистина изпуснеш нещо, иначе продължаваш да гледаш или слушаш, макар че в същото време може и да говориш с някого, да проверяваш телефона си…"

Ето защо, за да задържиш вниманието на човек и да не му позволиш да пропусне нещо, историята трябва да е по-грабваща.

"Моят отговор беше да вградя драматичната структура на разказването на истории от телевизията в аудиоформат. Използвам актове като в телевизията, както и отворен финал (cliffhanger) в края на всеки епизод, преплитам историите на различни персонажи… И в голяма степен работи."

Авторът на "Граничен пост" вече има опит в епизодичното писане. Популярният му роман "Метро 2033", който разказва за малцината оцелели след ядрен апокалипсис, криещи се в московското метро, първоначално е публикуван като уеб-проект именно на части. Глуховски обаче обяснява, че за разлика от книгите, в които можеш да правиш каквото пожелаеш", в сериалите има много ясна и точна структура, която създателят им трябва да следва. А когато излизаш от зоната си на комфорт, отново започва да изпитваш емоция и тя може да бъде предадена на човека отсреща – читател или в случая слушател.

В аудиосериала "Граничен пост" Глуховски разказва за пореден път за една следвоенна, изолирана Русия. Неизбежно разговорът ни достига до темата за политика и дали наистина той гледа така на страната – като държава, която се опитва да се изолира от света.

Писателят потвърждава това. Посочва, че се правят опити Русия да се откъсне от света, които според него се дължат на страха от опити за вмешателство, когато дойде моментът Владимир Путин да прехвърли част от властта си на някого. Според Глуховски руският президент е "супер параноичен, че някой може да се опита да повлияе на изборите".

"И, разбира се, той иска хората да спрат да сравняват живота в Русия с живота на Запад, защото това сравнение определено не е в наша полза", признава авторът.

Според него обаче изолацията не е единственият начин един политически режим да оцелее и дори не е инструмент, на който всички авторитарни режими разчитат. Посочва, че режими като тези в Латинска Америка или този в Китай всъщност търсят начини да са част от световната политика и икономика.

"В глобалния съвременен свят дори огромна страна като Русия, която има много природни ресурси, няма човешкия или технологичен ресурс да оцелее сама. Мисля, че това [изолацията] е голяма грешка", казва Глуховски.

Питаме го дали след като авторите на фантастика имат възможността индиректно да критикуват социалната и политическа реалност все пак има кой да чуе тази критика.

"В свят, в който големи телевизионни канали като Fox News или руската държавна телевизия, са посвещават изцяло на пропаганда и открито манипулират общественото мнение, използвайки трикове от психологията или дори трикове, предписани от Гьобелс, не мисля, че една книга, която има ограничен тираж от няколко хиляди копия и метафорично говори за някаква ситуация, има голям шанс да убеди телевизионните зрители в нещо.

От друга страна, моята цел не е да отхвърлям режими или да стартирам революции. Аз се обръщам към хората, които мислят, или подтиквам хората, които просто се забавляват с четене,  да мислят. И съм на мнение, че една емоционална история може да постигне това с лекота.

Вярвам ли, че мога да променя нещо? Не. Вярвам ли, че трябва просто да се откажа? Не. Мисля, че всеки има място и мисия. Моята мисия, ако имам такава, е да накарам хората да задават въпроси. Нямам отговори за тях, но не искам да консумират такива от телевизора."

Според писателя наблюдаваме завръщането на "политиките на страха". Глуховски е на мнение, че страхът винаги помага за задушаване на критичното мислене, за потискане на опозицията и за това да бъде накарано населението да се обедини около силен лидер или да се строи зад дадено знаме.

"Психологията на обсадената крепост винаги е работила за това да се ограничат свободите и да се позволи на лидери да останат по-дълго на власт. За известно време това сякаш беше извън законното или прието политическо поле, а сега с Тръмп и всявания от него страх срещу миграцията, с Путин и всявания от него страх от революция, гражданска война и американска окупация, с източноевропейските лидери в Полша и Унгария - всички те легализират отново страха в политиката. Страхът от промяната, страхът от другия, от чуждите, страхът от глада, страхът от войната… Мисля, че това е много безотговорно, но е много изкушаващо и само наистина загрижените могат да устоят".

При тази мрачна картина няма как да не стигнем до въпроса дали във фантастиката днес може да има място за оптимизъм.

"Разбира се, че има. Винаги има място за оптимизъм", твърдо отговаря руският писател.

След тематичното представяне на "Граничен пост" в подземията на НДК, Глуховски замина за Варна, където продължи разговора за политика с участие в дискусията "Истории vs. Политика" -  част от третото издание на литературния фестивал "ВарнаЛит". Докато беше в морската толица той присъства и на церемонията по връчването на първата награда "Димитър Димов". Тръгна си обаче без нея - отличието отиде в ръцете на французина Жером Ферари.

Кому са нужни награди, когато има толкова много работа? След като приключи с промотирането на новия си аудиосериал, Глуховски определено има за какво друго да мисли. По собствените му думи главата му е пълна с идеи, които чакат на опашка.  Сред тях са роман за разпадането на едно семейство, роман за изкуствения интелект и телевизионен сериал, разказващ за една Русия, която все още е империя.

За съжаление на почитателите на Артьом и "Метро", постапокалиптичната трилогия няма да бъде разширявана.

Глуховски коментира публично, че вече иска да пише други неща, но това не означава, че историята на "Метро 2035" няма да бъде развивана в други формати – под формата на видеоигри, филми или сериали, като той има намерение да участва в създаването на всеки един такъв продукт. Излязлата в началото на годината игра "Metro Exodus" е пример за това.

Що се отнася до филмовите екранизации на творбите на писателя, там ситуацията е по-проблемна. Да, в момента в Русия се работи по екранизация на излезлия и на български роман "Текст". Но други адаптации за голям или малък екран към момента не се очертават.

"Не харесвам хората от филмовия бранш. Винаги обещават неща, които не изпълняват. Когато аз обещая нещо, правя всичко, което мога, за да изпълня обещанието си. Когато някой от филмовия бранш обещае нещо, това не означава нищо. Ужасно е. Все едно говориш със Сатаната", обяснява писателят.

Много по-приятна е комуникацията с читателите, като при срещите в София и Варна. Глуховски сам казва, че е автор, който поддържа връзка с феновете си.

"Това, което книжните четения и срещите с фенове правят за мен, е да ми напомнят, че всичко това е реално. Защото в ежедневния ми живот не чувствам, че нещата, които пиша, всъщност се четат. След това срещаш хора, които наистина са ги прочели,  те гледат на теб  като на истински автор и това е моментът, в който чувстваш, че това наистина ти се случва."

Основен начин за комуникация с феновете в днешно време са и социалните мрежи. 39-годишният Глуховски не прави изключение – той редовно използва Instagram. Кое му харесва най-много в платформата? Отговаря със смях – това, че  е "instant", т.е. моментална.

"Можеш да разпространяваш информация сред стотици хиляди хора и не ти е нужна медия. Харесвам Instagram поради същата причината, поради която Тръмп харесва Twitter. Не трябва да разчиташ на никого - ти си там директно за публиката си и можеш да разпространиш съобщението, което искаш да прочетат или чуят.

Това е и добър начин да получиш обратна връзка, защото можеш да попиташ хората какво мислят за последната ти творба. Начин е да информираш хората за събития, които организираш - като срещи с фенове например. И, разбира се, е много добро платформа, за да споделиш новини за проектите, по които работиш, за да са наясно. Не само читателите, но и журналистите или хората от филмовия бранш например.

Глуховски посочва, че според него социалните мрежи са "най-лесният и най-могъщ начин за свързване".

"Уважавам тези хора, на които не им пука [за социалните мрежи] или се правят, че не им пука, но наистина не съм готов да чакам за славата след смъртта. Искам всичко сега."





 

Най-четените