Нови улики за най-дълго продължилото издирване на човек в историята на Америка излязоха на бял свят като върнаха обществото към една от най-невероятните истории за бягство от затвора на всички времена.
На 22 януари CBS San Francisco се сдобиват с писмо, за което се твърди, че е писано от Джон Англин, затворникът, избягал от Алкатраз през 1962 г. с брат си Кларънс и друг затворник на име Франк Морис.
Тримата са единствените хора в историята, които са избягали от Алкатраз и все още не е известно местонахождението им, заяви шерифът на Северна Калифорния Доналд О'Кийфи.
ФБР в продължение на десетилетия твърдеше, че тримата са се удавили, като се смяташе, че те са намерили смъртта си в морето заради силните течения на залива на Сан Франциско. Но писмото, за което се твърди, че Англин е изпратил на полицията в Сан Франциско през 2013 (все още не е известно защо то не е било публично огласено по-рано, но се предполага, че причината за това е полицейска тайна), разказва коренно различна история.
"Името ми е Джон Англин. Избягах от Алкатраз през юни 1962 с брат ми Кларънс и Франк Морис. Сега съм на 83 години и здравето ми е разклатено. Болен съм от рак. Да, измъкнахме се онази нощ, но беше на косъм!, се казва в писмото.
Англин предлага сделка на полицаите: "Ако обявите по телевизията, че ще ми бъде гарантиран престой в затвора не повече от година и получа медицинска помощ, ще ви пиша, за да ви разкрия точно къде съм. Това не е шега..."
Федералните власти обаче не са приели предложението му. Но ето какво се е случило според единствената федерална агенция, която все още активно работи по откриването на тримата бегълци.
Писмото е било препратено първо до шериф, който на свой ред го е препратил към ФБР за криминологичен анализ на почерка. ФБР обаче са обявили, че резултатите от този анализ "не водят до убедително заключение" и не разкриват повече информация.
О'Кийфи коментира, че агенцията няма други улики, по които да работи. Но по негови думи случаят все още се разследва и ще се разследва "докато съществува възможност който и да е от тримата да е жив".
В писмото си човекът, който се представя за Джон Англин, съобщава, че брат му Кларънс е умрял през 2011-а, а Франк Морис е починал през 2008 г.
"Джон" твърди, че живее в южна Калифорния, което, ако е истина, означава, че полицията не се е справила особено добре с издирването му.
Англин се е превърнал в американска легенда за повече от половин век: медиите - и национални, и световни, неуморно отразяват историята на бягството от най-страшния затвор в продължение на десетилетия. През 1979 г. се е състояла премиерата на хитов филм за бягството, с участието на Клинт Ийстуд.
Джон и Кларънс Англин са родени в началото на 30-те години в бедно фермерско семейство от южните щати. Братята бързо придобиват криминални навици. Попадат в затвора за пръв път, когато са на по около 20 години - за грабеж на банки. Лежат в няколко затвора и в крайна сметка са прехвърлени в Алкатраз, след пореден опит за бягство.
За времето си Алкатраз е бил непревземаема крепост, която няма как да завладееш, а още по-трудно е избягаш оттам. Насред морето, заобиколен от ледените океански течения, островът действително е страшен затвор.
Братя Англин и Франк Морис успяват да опровергаят този мит. Морис бил мозъкът на групата: той имал коефициент на интелигентност, надвишаващ този на 98% от населението, и очевидно знаел как да го използва за своя изгода.
В плана участвали реално общо 4 души. Четвъртият - Алън Уест обаче заседнал при пълзенето през дупка в стената в нощта на бягството и бил заловен в последствие. Именно на него дължим всичката информация за хитроумния план.
Затворниците използвали лъжици от столовата и импровизирана бормашина, направена от прахосмукачка, за да отворят вентилационните шахти в килиите си, които ги отвели в неохраняван служебен коридор зад блоковете с килии.
После те се разположили на покрива на затворническия блок, все още в сградата, където можели да работят на спокойствие през нощта върху плана си за бягство.
Четиримата прекарали месеци в планиране и накрая на 11 юни 1962 пристъпили към действие. За да прикрият бягството си, те направили своеобразни кукли с глави от тоалетна хартия, сапун и реална коса, взета тайно от затворническата бръснарница. С тях успяли да заблудят надзирателите от нощната смяна, че спят дълбоко.
После се изкатерили по вентилационна шахта до покрива на сградата като носели доста оборудване със себе си, включително импровизиран сал от скрепени един за друг десетки дъждобрани.
Също така те имали подготвени импровизирани гребла, които направили от дървесина, с които да гребат през тъмния проток до сушата.
Някъде около 22:00 часа тримата се изкачили на покрива на затвора, добрали се до края на сградата и се плъзнали надолу по кюнец до земята. Оттам те изкачили две поредни огради от бодлива тел и стигнали до брега, без да бъдат забелязани от пазачите в охранителните кули, и отплавали към свободата.
Пазачите в затвора не забелязали отсъствието им чак до сутринта. Последвало мащабно преследване, което обаче не довело до нищо, освен до откриването на няколко парчета от сала и гребло на съседния остров Ейнджъл.
Според Уест планът бил след като стигнат до сушата, да откраднат кола.
Планът обаче може и въобще да не е включвал кражба на кола: в интервю пред America's Most Wanted в началото на 90-те години бивш затворник от Алкатраз, Томас Кент, твърди, че приятелкта на Кларънс Англин е щяла да ги вземе и да ги откара в Мексико.
През 55-те години от бягството насам, всякакви улики, слухове и истории са се разпространявали за местонахождението на тримата. През 2011 г. 89-годишен мъж в Джорджия, Бъд Морис, заявил пред местна телевизия, че е братовчед на Франк Морис, и че лично е носил пликове с пари на пазач в Алкатраз, а след бягството се е срещал с Франк в парк край Сан Диего.
През 2016 г. членове на фамилията Англин показали на журналисти снимка, за която твърдят, че показва Джон и Кларънс в Бразилия. Семейството казва, че е получило снимката от международен трафикант на дрога на име Фред Бризи, който е познавал братята от младини.
Нито една от тези улики обаче не е довела до нищо, твърдят американските власти. Но много хора смятат, че бягството е било успешно.
В крайна сметка, защо продължава да се разследва едно бягство, ако властите не смятат, че тримата бегълци наистина може да са живи? Писмото на Англин, което беше огласено миналата седмица, изглежда подкрепя тази тезата.
Единственият голям въпрос в случая е - ще доведе ли все пак това до някакво разкритие на тази над 50-годишна мистерия.
