Димитър Караниколов и търсенето на неоткритата красота

Аз всъщност не съм фотограф, а архитект, казва Димитър Караниколов, един от най-известните български травъл фотографи. Той е посланик на Huawei и често снима със своя Huawei P30 Pro. Разговаряме с него покрай конкурса InFocus, в който до 11 август любители на фотографията и видеографията от Централна, Източна и Северна Европа могат да подават най-добрите си творби, заснети с Huawei.

Димитър се занимава с архитектурни визуализации, или както ги нарича - „снимки на бъдещи сгради".

„При тях важат същите принципи за композиция, светлина и цвят, както и в класическата фотография, само че се използва виртуална камера вместо истинска", разказва той.

Всъщност Димитър Караниколов започва да снима заради работата си - кадри на сгради и архитектурна среда. Постепенно това се превръща в хоби, а напоследък - и във втора професия.

Димитър е от поколение, израснало зад "желязната завеса", и е нямал възможност да пътува като дете. „За първи път излязох от България чак на 25 години, а предстоящият ми тогава първи полет със самолет изглеждаше като нещо много страшно. Нещата се промениха, когато, след като се дипломирах, започнах работа в Лондон и реших да си наваксам с пътешествията. Помня дори, че преди няколко години имах 39 полета събрани в рамките на само един месец!", разказва той.

В началото започва да снима всичко, което му попада пред обектива - пейзажи, портрети, абстрактни кадри, без особена концепция и тема. Експериментира и с различна техника - DSLR, безогледални апарати, филм, 360 камера, дрон, смартфони.

Разбирането му за фотография обаче се променя завинаги, когато среща известния британски травъл фотограф Тимъти Алън. А срещата е съвсем случайна - Димитър попада на интересна снимка на Бузлуджа в интернет и започва да следва автора в социалните мрежи, без дори да знае кой е той. Няколко дни по-късно на фейсбук страницата на Тим Алън излиза публикация, че се е освободило място за фотографска експедиция до Монголия.

„Отне ми точно 20 секунди, за да попълня формата за кандидатстване и така няколко месеца по-късно се оказах в юрта на границата между Казахстан, Сибир, Китай и Западна Монголия на едно от най-вълнуващите приключения в живота ми. След като се сприятелихме с Тимъти той посети отново България за повече от месец. За него България е една от най-интересните локации за снимане в Европа", разказва Караниколов за своето първо голямо фотографско пътуване.

В търсене на неоткритата красота Караниколов се включва още вълнуващи и екзотични фотографски експедиции - в Мианмар, Камбоджа, Ботсвана, както и много пътувания в лов на кадри от интересни места и автентични хора - Исландия, Япония, Перу, Мароко, Филипините.

„Когато бях на фото пътуване, обикновено във всеки един момент разнасях на гръб поне 16 кг - 2 големи DSLR камери, 5-6 "твърди" обектива, дрон + резервни батерии, филтри и статив. Впоследствие осъзнах, че тази техника ме прави прекалено тромав и превръща цялото преживяване в изморителен маратон. Вместо да се наслаждавам на гледките и да се движа и общувам свободно, аз бях опасан с техника, която едва успявах да нося, заради което изпусках важни моменти и кадри. Ето защо на последното пътешествие в Мексико и Куба оставих тежките обективи вкъщи и реших да взема само малка безогледална камера, портативен дрон и мобилен телефон, после се оказа, че 80% от кадрите, които направих са именно с телефона, както се казва - най-добрата камера е тази, която имаш под ръка в момента", разказва Димитър Караниколов.

„Това да можеш да пътуваш с толкова малко техника стана възможно едва последните години, когато мобилната технология напредна достатъчно, за да предлага задоволителни резултати. За сравнение: моят голям DSLR e с матрица 30 мегапиксела, безогледалният ми апарат - 24, дрон - 20, а моя смартфон - (О, изненада!) 40 мегапиксела! Също така има вградени портретен, широкоъгълен и телеобектив, снима RAW и дълга експозиция за нощни кадри от ръка, а кадрите направени с него са достатъчно качествени за печат", казва още той.

В търсене на уникални кадри и „неоткритата красота" Караниколов е изминал хиляди километри. На всяко от своите пътувания търси необичайна перпектива, която му дава и възможност да създаде кадър, който никой друг фотограф няма. Тези кадри обаче могат да бъдат по-близо отколкото предполагаме. „Проблемът в днешно време е, че почти всичко вече е снимано", казва той.

Как обаче да намерим места, които са снимани по-рядко? Димитър споделя мнението на Тимъти Алън, че България е точно едно такова място. „Храмът в Мачу Пикчу е сниман от милиони хора, но много по-интересно би било да отидеш на фото експедиция в някое българско село например, където много по-малко хора са снимали."

Ако и вие сте сред любителите на неоткритата красота, може да се включите в регионалния конкурс за мобилна фотография и видеография Huawei InFocus Awards 2019. До 11 август талантливите любители на фотографията и видеографията от Централна, Източна и Северна Европа могат да подават най-добрите си творби, заснети с Huawei. Конкурсът, чието начало беше дадено в края на юни, има 6 категории, включително и такава за кратки видеа до 30 секунди.

Huawei InFocus Awards има 5 категории посветени на мобилната фотография - #Emotion Tag, Hello, Life!, Faces, Going the Distance, Storyboard и една на мобилната видеография - Life Now. Категориите са вдъхновени от мобилните устройства на Huawei, които се отличават със своята камера, привличаща вниманието и на професионалните фотографи. Това, което обединява всички категории е темата за „неоткритата красота". Именно тя е призивът на Huawei към любителите фотографи - да открият „скритата" красота около себе си.

Повече информация можете да откриете на официалния сайт на конкурса.

Повече кадри от Димитър Караниколов, можете да откриете тук и тук.

Новините

Най-четените