Арнолд Шварценегер се качва на асансьор до стенопис на Арнолд Шварценегер, изкачва се до фоайе на третия етаж, пълно с картини и снимки на Арнолд Шварценегер, преминава през двойни врати, охранявани от статуя в реални размери на Арнолд Шварценегер, и влиза в офиса си в Санта Моника.
Той сяда във високо кресло, тапицирано с крокодилска кожа, пред масичка за кафе с пресни плодове, фин порцелан и купчинки кърпички с емблемата на губернатора на щата Калифорния.
Ръцете му са огромни, прасците му се издуват под сините спортни шорти.
Tой току-що е приключил дневната си тренировка.
Шварценегер e в частния сектор - вече повече от 4 години, след като изкара два мандата начело на щата Калифорния.
Той провежда бизнес-срещите си тук.
До далечната стена има сандъци, в които са "трофеите ми от стари бодибилдинг конкурси", по неговите думи.
Зад бюрото има гигантски принт от Анди Уорхол на Ръсел Мийнс, актьор и активист от индиански произход; под него има малка снимка на Майнхард Шварценегер, поразително красивия по-голям брат на Арнолд, загинал при автомобилна катастрофа на 24 години.
Шварценегер вече е забравил как е звучал гласът на брат му, но казва, че често мисли за него.
"Винаги съм мразил смъртта", споделя той. "Това е огромна загуба. Знам, че е неизбежно, но какво по дяволите е това? Целия си живот работиш, опитваш се да се усъвършенстваш, пестиш пари, инвестираш мъдро, и после изведнъж - бум. Всичко свършва".
Арни вече е на 67 години.
"Мразя смъртта повече от всякога", категоричен е.
Безсмъртието - начинът, по който това, което оставяме след себе си, ни надживява - отдавна е фикс-идея за него.
Едно от любимите ТВ шоута на Шварценегер напоследък е "Легенди и лъжи" по Fox News, което изследва митовете за историческите личности.
"Гледах епизод за Джеси Деймс снощи", споделя той.
Шварценегер ще ви каже, че някои мъже са родени да водят, а други само да бъдат водени, но дори и в първата категория си има йерархия: той с жест показва западната стена на помещението, където има бронзови бюстове на Ейбрахам Линкълн, Джон Кенеди и Роналд Рейгън.
На няколко метра на изток има бюст на Владимир Ленин.
"Идеята е да покажа губещите" - той сочи Ленин, после обръща пръста си на запад - "и победителите".
Шварценегер е израснал в Австрия през Студената война, в Тал - провинциално градче, което е живяло в страх от съветските войски.
За известно време той е държал около плувния си басейн в Ел Ей статуи на "Сталин, Хрушчов, Андропов, Черненко - всеки руски лидер, без Брежнев и Косигин".
Той ги е поставял върху орнаментирани колони, като черепи на победени врагове, набодени на копие.
Въпреки че филмите, които са платили за този плувен басейн, са били все на тема избиване на врагове, сега Шварценегер промотира нов свой филм, наречен "Маги" - и той е посветен на смъртта.
"Маги" е жанров филм - апокалиптичен недостиг на храна, атакуващи орди от зомбита - но е неумолимо мрачен.
Шварценегер играе фермер на име Уейд, като научаваме от самото начало, че дъщеря му (Абигейл Бреслин) е била ухапана от зомби и ще умре.
В продължение на 90 минути гледаме как Уейд я гледа как умира.
Той естествено се справя с няколко зомбита междувременно и се сбива с нечувствителен местен полицай, но в крайна сметка това насилие е безсмислено.
"Сценарият много ми повлия", казва Шварценегер.
"Това е най-страшният кошмар на един родител - да видиш как някое от децата ти умира".
Заплатата му за "Терминатор 3" - последния филм, който излиза, преди той да влезе във властта, е била 30 млн. долара, но за "Маги", по негови думи - "не взех нищо".
През по-голямата част от кариерата си той никога не е искал да играе в драми.
Сега обаче казва: "В тази възраст съм, когато такива неща имат много по-голям емоционален ефект".
Това лято той се връща към корените: през юли излиза "Терминатор: Генезис" - четвъртият филм на Шварценегер от поредицата.
Обявена е и нова версия на "Конан варваринът".
Такива са противоречията и скоковете в неочакваното в края на кариерата.
В трейлъра на "Терминатор: Генезис", Шварценегер казва "Ще се върна" и скача от хеликоптер.
Този скок, показан в ярка светлина, отразява бързото връщане на Шварценегер от политиката в екшън киното: когато той още беше кандидат в Калифорния на изборите през 2003-та, се говореше донякъде на шега, че ще се бори за промяна на конституцията, така че чужденец да може да стане президент на САЩ.
Тогава той спечели 48.6% от вота и се радваше на 65% одобрение.
Шварценегер обаче претърпя и брутални поражения в прокарването на закони и в крайна сметка рецесията препъна плановете му за щата.
В края на мандата му, одобрението му беше на 23%, а дълговете на Калифорния почти се бяха утроили.
В този контекст - Шварценегер в пореден "Терминатор" изглежда не толкова като победна обиколка за овации, а по-скоро като недостойно завръщане на победен мъж.
Но ако считате, че Арнолд го приема по този начин - че е отстъпил и на сантиметър в преценката си, че принадлежи към кръга на победителите в историята - значи не знаете нищо за него.
Той през целия си живот е превръщал критиците в зрители, а скептиците в избиратели.
"Винаги съм бил подценяван и това винаги е работело в моя полза", казва той.
"Прекрасно е да бъдеш подценяван".
Шварценегер излиза да кара колело в Санта Моника.
Той игнорира червените светофари и засича насрещните коли, за да прави леви завои.
Някои минувачи разпознават бившия губернатор.
Мъж на автобусна спирка му показва ръка с палец надолу и издава вулгарен звук с уста.
Във Венис, пред Gold's Gym, папарак чака търпеливо. "Арни! Арни!" вика той, опитвайки се отчаяно да предизвика реакция. "Да не си лидер на велосипедна банда?"
Шварценегер остава безстрастен. "Игнорирам глупавите им въпроси", казва той.
Като е дете, в следвоенен Тал, Арни се е възхищавал на бодибилдърите от Венис в американските бодибилдърски списания.
Бащата на Шварценегер е бил полицай и бивш редовен член на нацистката партия.
Шварценегер в началото е бил дребен мошеник в съседния град Грац - продавал е сладолед с 200-процентна надценка.
Освен, че е бил добър в математиката, бодибилдингът му е осигурил измерима форма на съвършенство.
Ако направи толкова и толкова упражнения, бицепсът му ще стане с толкова и толкова сантиметра по-голям.
"Фитнесът, където тренирах, беше с дървени стени и пишех с тебешир по тях упражненията си, повторенията. Така регистрирах напредъка си", казва Шварценегер.
Неотклонимата му насоченост към величие понякога изглежда шокиращо коравосърдечна.
В документалния филм Pumping Iron от 1977-ма, Арнолд си спомня несантименталната си реакция на смъртта на неговия баща. Предстояло му е състезание само след два месеца, а майка му му се обажда със скръбната вест.
Той отказва да прекъсне тренировките си заради погребението. "Той е мъртъв", заявява Арнолд на майка си. "Не може нищо да се направи по въпроса".
Дори докато си спомня това, Шварценегер остава странно харизматичен.
Една от най-големите му дарби като бодибилдър няма нищо общо с мускулите, а е свързана със способността му да очарова тълпите.
Той се заиграва с психиката на другите бодибилдъри, прави си шеги с тях, възползва се от техните слаби места и несигурност.
Това му умение го отвежда до Холивуд и, естествено, и до политиката.
"Ако изнасям реч", казва той, "трябва да мога да си играя с публиката като с пластелин".
През 1986-та, Шварценегер, умерен републиканец, сключва брак с Мария Шрайвър, писател и потомка на фамилията Кенеди.
През 2003-та, губернаторът на Калифорния Грей Дейвис има доста слаби позиции в социологическите проучвания и Шварценегер, който вече се е замислил да навлезе в политиката, с лекота печели неговия пост.
Във властта, един от най-обсъжданите му ходове е да издигне огромна палатка за пушене, където да смуче кубински пури, седнал под мрачен черно-бял свой портрет.
"Това беше моята територия," споделя Шварценегер.
Gold's Gym също изглежда като негова територия.
Той прави зигзагове от уреда за гръдни мускули до щангите и зоната за трениране на бицепсите.
После забелязва около 80-годишен мъж в анцуг на велоергометъра. "Махоуни!" обръща се към него Шварценегер. Чък Махоуни е бивш бодибилдър.
"Този мъж някога носеше две 115-килограмови щанги, по една във всяка ръка, чак до Muscle Beach и обратно", казва Шварценегер. "Сега вече е 115?" отговаря Махоуни с усмивка.
"Трябва да уточним тази история, Арнолд. Два пъти съм го правил - първия път с по 30 кг, втория с по 50".
Шварценегер се връща към своята тренировка, а хората непрекъснато се приближават с телефоните си.
Той ще позира за снимки, казва на всички, след като приключи с упражненията.
Опашката нараства. "После", казва той на новите хора. Той го изсумтява между упражненията: "После!"
С Шрайвър имат четири деца: две момчета и две момичета.
Като баща той се затруднява да намери тънката граница между това да им дава нещата, които никога не е имал, и да ги разглезва.
"Много е трудно, защото аз нямах нищо, а те имат всичко", казва той.
"Така че, естествено, винаги си мислиш: 'Защо да му купя кола на 16 години?' После обаче осъзнаваш, че ако няма кола, той ще е единственият сред приятелите си без кола. Така че му вземаш Audi. Най-малкото възможно Audi. Или малък Jeep. Но доброто е, че те винаги са били отговорни".
Когато дъщеря му Катрин популяризира написана от нея книга за самопомощ през 2010 година, тя споделя съвет, който Арнолд й е дал: "Не можеш да свършиш нищо в рамките на деня, ако ставаш след 5:30 часа".
През 2011 става известно, че Шварценегер има и пето дете, Джоузеф, вече тийнейджър - от икономката на семейството.
Според мемоарите му, когато Шрайвър се е конфронтирала с него за тези разкрития, той я е уверил:
"Възбуждаш ме сега също толкова, колкото и на първата ни среща".
Тя подава документи за развод.
Като изключим факта, че с Джоузеф остават близки, Шварценегер отказва да обсъжда сега случката.
"Не мисля за това", казва той. "Продължавам напред".
Той започва да излиза с физиотерапевтката Хедър Милиган, която му е помогнала да се възстанови от травма на рамото. Папараците ги дебнат.
"Предимствата като цяло надвишават недостатъците", казва той. "Тя кара "Бугати" със 300 км/ч във Франция и прочие. Не мисля, че има от какво да се оплаква!"
Сега животът му донякъде напомня пенсия: пуши пури, пътува, рисува.
"Обикновено го правя около Коледа, рисувам картички за приятели и роднини, така че рисувам предимно Дядо Коледа и снежни човеци", казва той.
Краткосрочното политическо мислене го дразни особено много
В скорошна коментарна статия в Washington Post за законите за религиозна свобода в Индиана, масово приемани като узаконяващи антигей дисткриминацията, Шварценегер упрекна тези в партията му, които остават концентрирани върху нещо, което той отхвърля като изтъркана разсейваща културна война.
Той твърди, че неговата партия е преминала по-вдясно по такива проблеми, отколкото е морално или приемливо.
Запитан как приема републиканските претенденти за изборите през 2016-та, той говори предпазливо: "Основното действие се случва винаги в средата - никога крайно вдясно".
Запитан за рейтинга му в края на втория мандат, той казва, че е станал жертва предимно на глобалната икономическа катастрофа.
Но добавя с излъчване на боец: "И все пак свърших невероятно много неща".
След тренировката, Шварценегер кара до океана, за бърз поглед към Muscle Beach.
Студено е и само няколко гиганти в изрязани потници вдигат тежести. Продавачи предлагат ярки картини, некачествени джапанки и издялани дървени дрънкулки.
Странни типове се разхождат по брега. "Това място изобщо не се е променило", казва Шварценегер. "Луди хора. Наркомани. Точно както си беше и през 60-те години".
Хората го забелязват и се събират на шумна тълпа. Шварценегер маха и казва "Хей! Хей!"
Той не дължи на тези хора забавление, но изглежда щастлив да им го осигурява, с цената на минимални усилия.
Затова и всъщност отново влиза в кожата на Терминатора, казва той:
"Това е един от тези емблематични герои, които очароват хората. Винаги съм се занимавал или със забавляване на хората, или със служене на хората".
Скоро той насочва колелото си обратно към офиса си. Загорял на вид тип с голяма раница и маунтин байк отбива до него.
"Конан Варваринът беше най-доброто, което си правил, човече", коментира той.
"Благодаря," отговаря Шварценегер, без да извръща глава или да намалява скоростта.
"Помислих си, че си ти, когато мина в съседство. Заприлича ми в гръб".
"От гръбните мускули, нали?" шегува се Шварценегер.
Младежът отбива към пясъка. Шварценегер поема към вътрешността на града, където светофарът светва в червено.
Той не му обръща внимание.
"Трябва да се кандидатирам за кмет на крайбрежието на Венис!", заявява той.
