Сигурна съм, че не са хиляди хората, които са чували за Мира, слушали са и харесват музиката, която тя прави. Но пък тези, които са я срещнали, знаят какво имам предвид - една от най, всъщност не една, а най-въздействащата, най-стилната, дълбока, с присъствие, българска джазпевица. Това е тя - Мирослава Кацарова.
Всъщност не е чудно, че доста хора не са я слушали, въпреки, че тя е повече от 10 години на сцената. Просто не е направила Юбилеен концерт в НДК, информация за нея не тече непрестанно по вестници, списания, радиа и телевизии. Защото Мира притежава онова, което можем да наречем безкомпромисен вкус не само в избора на музиката, но и за представянето й.
Както трябва да бъде, мисля си, с нещата които истински обичаме.
Тя пее в малки, но специални места за музика, ако реши да направи концерт - избира театъра в Пловдив например. Откъдето всъщност е. Да, ето нещо, извън музиката. Ако искаш да откриеш Пловдив или да го усетиш отново, различен, разказан от човек, който е свързан с него, който има наистина необикновени сетива за неговата спряност, лежерност, особена топлина, който живее в тази особена, трудно обяснима с думи пловдивска атмосфера и който, може и да я изпее - Мирослава Кацарова е точно този човек.
Първият й албум се нарича „Бяло в бяло", записан е през 2000 г. и е изцяло авторски. Този албум слага начало на едно човешко, творческо, духовно приятелство, от което се раждат още композиции и вълнуващи изпълнения: „Когато преди 10 години реших да запиша албум, бях вдъхновена от любимата ми Касандра Уилсън и нейния Traveling Miles, посветен на Майлс Дейвис. Текстовете написах по музикални теми на моя приятел пианиста Румен Тосков - Рупето, който за съжаление си отиде от този свят.
Песните бяха чудесни - весели, тъжни, иронични... Така че не беше трудно да напиша текстовете - думите си бяха вътре в музиката и аз само трябваше да ги извадя. После дойде и предизвикателството да изпея тези текстове с хубава и разбираема дикция на български език, в стилистиката на вокалния джаз и така се случи първият ми професионален пробив като певица - „Бяло в бяло". Работата ми с Рупето се оказа съдбовна за мен, а той си остава моя най голям учител по музика... Витаеше в други светове. Много ми липсва. Знам, че е добре, но е непрежалимо".
След „Бяло в бяло" следват няколко сингъла - всички те отново с текстове на Мирослава. За нея е много важно да пише думите към песните, които изпълнява. „Парфюми" е написана от друг приятел и музикант, с когото певицата работи и до сега - Веселин Веселинов-Еко. "Боса нова за нея" отново е композирана от Румен Тосков. Всъщност "Боса нова за нея" е и цяла програма от песни, която Мира изпълнява наживо с Румен Тосков, Еко и Христо Йоцов и която много й отива - акустичен звук, музика, основана на джаза, но с латино и боса нова елементи, с много импровизация.
Песните са на едни от любимите й певици - Бебел Жилберто, Сусана Бака. Тези, които са имали възможността да гледат и да слушат тази програма сигурно ще разберат защо мисля, че тя беше цял завършен спектакъл. С атмосфера, образност и силно емоционално въздействие.
Нова посока в музикалните търсения на Мирослава Кацарова е "Моменти". Песента е изцяло авторска - текстът и музиката са нейни, аранжиментът е на Явор и Страцимир Димитрови. Тук вече чуваме освен глас и пиано и бийтбокс. С Явор Димитров и с Red One - име, което всеки който е чувал за бийтбокс в България знае отлично, тя прави съвършено нова и модерна програма.
Новият, „южен" албум на Мира Кацарова е вече записан. Работи се върху смесването, доизпипват се детайли. Защото тя, както и хората, с които работи са страхотни перфекционисти. Албумът ще се нарича Sur и ще съдържа 13 композиции. Те са „като кратки пътешествия и смесват различни стилове - самба или боса нова, примесена с джаз елементи, мотиви, вдъхновени от африканските песнопения или от Tango Nuevo на Астор Пиацола". Част от пиесите са авторски, други са лични версии на перуанската песен на Сусана Бака De los amores и на песента - вдъхновение от Астор Пиацола - Vuelvо al Sur /Завръщане на юг/ .
Защо юг? Защото за Мирослава това е нейната вътрешна посока. Това е пътят към бленуваното щастие, което ни се изплъзва, но към което все се стремим.
От дни в радиоефира, най-вече на честотата на Джаз ФМ, вече можем да чуем една прекрасна джаз балада от този бъдещ албум. Песента се нарича Calambre и е авторска перифраза на едноименната инструментална пиеса на аржентинския композитор на Tango Nuevo Астор Пиацола. Разработена е от Веселин Веселинов-Еко и е нов, изненадващ прочит на въпросната почти инструментална композиция на Пиацола.
Ако оригиналната пиеса звучи много ритмично, с бравурни фрази и бързи пасажи, изсвирени от бандонеон и типични за тангото, то Calambre на Еко си звучи наистина като типична джаз балада. Текстът - тъжен, меланхоличен, е на живееещия в България английски актьор Бен Крос. В записа участват Веселин Веселинов-Еко - контрабас, Живко Петров - пиано и Христо Йоцов - барабани и вибрафон.
Гласът на Мира сякаш извайва образи, изгражда една картина на самотата, внушава чувството на осъзнатата и затова спокойна тъга, че тази самота е разбрана и затова приета.
Винаги е трудно да завършиш една незавършила история. Затова ще го направя съвсем просто. На Мирослава Кацарова дължим и две от най-слушаните и интересни, любими поне на мен, предавания за музика по Джаз ФМ - Singin'n'swingin за вокален джаз Дезафинадо за латино джаз. Иначе по образование е богослов, чете Сартър и Виан в оригинал, любимият й поет е Т.С. Елиът. Или поне един от любимите.
