Ароматът на ателието е толкова прекрасен, че ти се иска някой да ти прочете приказки. Или да си извадиш една любима от дете, да се свреш под илюстрациите по стената и да си седиш до... следващата.
На гости при илюстратора Ясен Гюзелев сме. Известен е в този свят на словесата - и тези, които ги обичат, защото ги е правил за "Алиса в страната на чудесата" - една от двете илюстрирани от него книги, които се появиха и на български.
Към книгата, по която работи, той има подход на изследовател, който е едновременно архитект, антрополог, културолог, иска да се гмурнe във времето, което ще изобрази. Освен че изчита и всички книги на автора. После съблича тази кожа, за да "влезе" в следващата... книга.
Мястото на магията
По стените на стаята, в която работи, има библиотеки с книги, предимно на тема изкуство. До плаката от премиерата на "Алиса в страната на чудесата" има портрет на една друга Алиса - дъщеря му. Ражда се в периода, в който той работи по книгата на Луис Карол. И наистина се казва Алиса.
На бюрото са разпилени илюстрации, върху които работи в момента Ясен Гюзелев. Край рисунките има палитра с темперни бои, пера и моливи.
В момента Гюзелев работи върху ново издание на "Декамерон" от Джовани Бокачо - илюстрациите са му поръчани от испанското издателство VICENS VIVES. Изданието ще съдържа само избрани новели.
Преди да се захване с Бокачо е работил върху Чарлз Дикенс - освен "Оливър Туист", която се появи и в България, художник е и на "Големите надежди", а последно е рисувал по "Баскервилското куче" от Артър Конан Дойл.
Казва, че се радва да се върне назад в предренесансова Италия с Джовани Бокачо. Светът на "Декамерон" се показва на читателя като калейдоскоп - и в него има от всичко, еротика, страст, измами, хумор, вино и отчета-лицемери. "На мен ми е интересно и съм си го мислил винаги, че би било хубаво един ден да получа точно тази поръчка", казва Гюзелев.
Пътят на желанието
Идеята да стане илюстратор му идва още като ученик. В художествената гимназия пречупва повечето учебни задачи през илюстрация - било по "Дон Кихот" на Мигел де Сервантенс, било по "Алиса...". Странно съвпадение, че е работил по книгата на Карол, но, както би казал Стив Джобс, по-късно просто свързваме точките.
"Може би съм си мечтаел един ден наистина да илюстрирам като истински илюстратор и тези книги са ми се случили по-късно в живота. Не съм си давал сметка тогава колко време и труд ще ми отнеме - както казват, внимавай какво си пожелаваш", казва Гюзелев.
Завършва "Илюстрация и оформление на книгата", като си представя, че може да направи няколко книги, а след това да създава живопис и графика. Но обстоятелствата му поднасят нови и нови поръчки, по които да изработва илюстрации. И посоката вече е ясна.
Да дърпаш дявола за опашката
Заминава за Италия през 1990 г. заедно с брат си - художника Чавдар Гюзелев. Баща им - оперният певец Никола Гюзелев, е имал ангажименти там, и двамата имат среда, а и знаят езика.
"Тогава все още се искаха визи, позволения за престой. Един българин не можеше просто така да отиде в Италия, във Франция и да остане два месеца примерно. Покрай баща ни, който вече имаше жилище там и беше позната личност, ни дадоха позволение за две години", разказва Ясен. Двамата братя решават да си пробват късмета и започват да работят по поръчки за илюстрации от различни държави.
Една от поръчките от италиански издател е за карти таро. До този момент Ясен Гюзелев не знае нищо за тях, въпреки че са му гледали на таро. С брат му си купуват книги по темата, за да вникнат в символиката на картите.
"Така и не се научих да гледам на тези карти - и не бих посмял. Това си е друго изкуство. Но символиката и алегорията на тези фигури я научаваш", казва той и допълва, че картите дават много възможности за тълкувания.
Обратно на представите за таро, той е рисувал карти с образа на Пинокио и такива, които да изглеждат като направени от Леонардо да Винчи. Казва, че в рисуването им има нещо съдбовно - "нещо като дърпане на дявола за опашката".
От белия лист
При илюстрирането на книга имаш само едно изображение, в което трябва да вкараш усещането за това, което се е случило преди и това, което ще се случи след това, разказва Гюзелев. Според него това изисква да бъдеш едновременно костюмист, сценограф, режисьор, актьор, който трябва да изиграе различните образи и да се превъплъти в тях.
"Да мислиш за всичко - за епоха, за цветове и най-вече, първоначално трябва да имаш една обща концепция за цялата книга, която да бъде издържана в една стилистика, да се вижда, че става въпрос за един автор, за едно произведение", обяснява Гюзелев.
Казва, че преминаването от един автор към друг не е лесно, но става естествено. "Тематиката е различна, езикът е различен и естествено - те подвежда да мислиш другояче. От друга страна, човек трябва просто да измисли всичко и това е отначало трудното, защото имаш белия лист - в буквалния и преносния смисъл. Трябва да започнеш от нищото и първо трябва да ти се появят в съзнанието композиции, образи и концепция", разказва Гюзелев. Понякога използва свои познати като прототипи за илюстрациите.
"Обикновено в моите илюстрации има няколко нива на прочит и всеки може да стигне, докъдето иска. Едно малко дете може да види само хора, които правят нещо. По-възрастен ще открие подробност, която да открие повече, а някой друг ще открие много повече неща", казва той.
В "Декамерон" си играе със символиката на средновековното религиозно съзнание, от което произлиза и Бокачо. "Символиката е все още тази - и до ден днешен, ние може и да сме атеисти, но когато говорим за добро и зло, виждаме дявола и ангела. Това е дълбоко вкоренено в християнското мислене на един все пак роден в християнска среда човек - било то православен или католик. Използвам тези символи", казва Гюзелев.
Големите текстове и големите картини
Подхода към работата си изгражда, докато е в Италия. Там получава поръчка да илюстрира "Приключенията на Пинокио" от Карло Колоди.
"Започнах с идеята да си свърша по-бързо работата, да взема хонорар, да получа нова поръчка. Но тогава си дадох сметка, че моят характер на работа изисква много време. За да постигна това, което виждам в себе си, трябва да дам много часове труд, много повече от повечето илюстратори по света. Просто това е моето виждане, моето пипане", казва Гюзелев.
В "Алиса..." се е опитал да пресъздаде условността на времето и пространството, с която Луис Карол си играе през цялото време - Алиса е ту голяма, ту малка, уж е на едно място, а изведнъж се озовава на друго.
Не може по същия начин към Бокачо, към Дикенс или към мита за Орфей и Евридика. Казва, че трябва да работи "като чиновник" - по 8 часа на ден. Като по-млад е рисувал по 12-14 часа, а веднъж прекарал 78 часа буден, правейки илюстрации по "Дама Пика".
"Големите текстове, когато ги четеш, разбираш, че там има много пластове. Опитвам се да вкарам това и в моите рисунки, за да не стоят еднопланово, плоски и да могат да се мерят с тази многозвучност на добрите автори", казва Гюзелев.
Не изговаря на глас имената на книгите, по които би рисувал илюстрации, за да не предизвика съдбата, защото "внимавай какво си пожелаваш". "Може да дойде нещо, което не съм очаквал и да ми е още по-интересно. Литературата е толкова богата, ще видим", допълва Гюзелев. Все пак споменава Данте и Кафка.
Наистина, съвсем окласни бяха тук щурпите*.
*Стих от първа глава на "Алиса в огледалния свят", Луис Карол
