В един октомврийски ден през 2015-а в градче в щата Юта младеж стои пред своя компютър. Той съвсем искрено вярва, че с живота му е свършено. Младежът се казва Джейк Къртис и ако не продължи да си плаща, неговият виртуален насилник се заклева, че ще унищожи всичко, което Джейк обича - семейството му, приятелите, работата, живота му.
Жестокостта на анонимния престъпник започва да става все по-явна.
Джейк не разполага с повече средства, но човекът отсреща не спира да го притиска с думите, че или Джейк ще намери пари, или ще намери начин да се самоубие.
На другия ден момчето взима пушката Benelli от гаража на къщата на баща си и се прострелва смъртоносно. Той оставя след себе си осем писма, три бележки за направени банкови преводи и смартфона си, в който е цялата му комуникация, въпреки че е бил инструктиран от насилника си да я изтрие.
Благодарение на тези улики майката на младежа успява да разбере какво и заради кого се е случило със сина й, при това с много по-голяма точност от властите.
Всички следи са налице и полицията е могла да проследи извършителя по съобщенията, които е получавал Джейк. Можело е да бъдат намерени и други жертви, да бъде потърсена помощ от Федералните служби. Но полицията не прави почти нищо от това.
Дни преди трагедията Джейк се запознава с някого онлайн. През голяма част от живота си той жертва социалния си живот в името на ученето и работата си. Остава му да премине единствено през технически стаж, за да получи дипломата си от университета в Юта и да започне нов етап от живота си.
Красивата жена, с която си пише, го моли да й изпрати негова гола снимка. И той й праща такава със закачливото допълнение, че иска същото от нея. Вместо това получава отговор, че жената е копирала имената на Facebook приятелите му на лаптопа си. Минута след това тя, или може би той, заплашва, че ще сподели снимката с всичките му виртуални приятели, както и с колегите му от куриерската фирма UPS, където Джейк дава сутрешни смени. Но ако веднага преведе определена сума, ще бъде пощаден.
Това е пример като по учебник за виртуален тормоз, при който ако не предоставиш сексуални услуги и/или пари, твои материали ще бъдат разпространени злонамерено.
ФБР получава над 17 хиляди доклада годишно за престъпления от този характер. Жертвите обикновено са млади хора и са в огромен риск от самоубийство.
Очевидно Джейк е преминал през невероятно отчаяние през последните си дни живот. За момчето, което всички описват като добър син, брат и приятел, непрекъснатият тормоз и лъжи се оказват непоносими. В съобщенията си насилникът непрекъснато дава лъжливи обещания, че ще изтрие снимките, но веднага след това казва, че си е променил мнението и иска още пари.
За два дни Джейк прави три превода на обща стойност 680 долара. Дори изпраща скрийншот, който показва, че няма повече пари в банковата си сметка, но човекът отсреща продължава да иска още и още.
Постепенно младежът започва да се съмнява, че някога ще го оставят на мира и започва да се пречупва психически. Нещо повече - започва да вярва, че ако премахне себе си от картината, всичко ще си дойде на мястото.
Родителите на Джейк са категорични - местната полиция не е направила достатъчно усилия, за да открие и залови човека, който е причинил това на сина им.
От шерифския офис казват, че не могат да направят нищо - следите водят към Филипините. Има име, телефонни номера, потребителски имена и дори списък с още 24 предполагаеми жертви.
Всичко сочи към един и същи източник извън страната и по тази причина властите заключват, че не могат да направят нищо повече. Отказват да проверят Facebook акаунта на Джейк. Не се свързват с канадската Kik - система за кратки инстантни съобщения. Аргументът на полицията е, че тя е непроследима, но от Kik отговарят, че това не е вярно и всеки техен клиент може да бъде проследен по IP.
Шерифът изисква информация от финансовата компания MoneyGram и от там му дават името "Мариз Абрил" - същото, което се появява и в Kik съобщенията. Паричните преводи са пристигали в Паники в провинция Тарлак, Филипините. В периода между 2010-а и 2015-а "Мариз Абрил" е получил общо над 29 хил. долара от 24 различни мъже, идващи от 18 американски щата. Когато обаче шерифът е запитан дали се е свързал с останалите мъже, той казва, че такова нещо не е в неговата юрисдикция.
Колкото до въпроса защо не се е обърнал за съдействие към ФБР, допълва, че по негова преценка службите нямало да помогнат особено по случая. Филиписнките власти също не реагират, защото на свой ред смятат, че разследването е поверено на Федералното бюро.
На фона на бездействието на полицията обаче започват да изникват следи, които изглеждат като изпратени от отвъдното.
През четирите ужасни месеца, в които майката на Джейк - Синди, не чува и дума от шерифа, тя започва да търси отговорите сама. Това, което тя и семейството знаят от предсмъртните писма е, че детето им дълбоко е съжалявало. Синди не спира да се чуди какво толкова може да е направил младежът, за да изпитва такъв срам и съжаление. Тя претърсва колата му с надеждата да намери улики и пъзелът постепенно започва да се нарежда.
Майката открива касови бележки от няколко магазина, както и разписки от MoneyGram. Освен тях в автомобила има неотворен пакет с балони, голям резервоар с хелий и градински маркуч със следи от сажди в единия край. Касовите бележки показват, че Джейк е купил маркуча от магазин за домашни потреби ден преди да сложи край на живота си. След това се е отправил към дома на баща си като по пътя е купил хартия и пликове. Малко преди полунощ от друг магазин е купил балоните и хелия.
Според Синди момчето се е опитало да се самоубие повече от веднъж в последните си часове. Не е ясно дали не е успявал или просто се е уплашил и е спрял.
През нощта Джейк наема стая в мотел и въпреки че не остава за дълго там, оставя бележка къде ще бъде намерено тялото му. При последната си среща с полицията Синди получава предсмъртните писма и телефона на сина си. В писмата пише, че животът му се е превърнал в ад и в емоционално влакче на ужасите. Описва и как се страхува, че насилникът може да нарани семейството или близките му.
Родителите на Джейк са съкрушени от новината, че полицията приключва със случая. Само че Синди е убедена, че младежът е оставил инструкции след себе си, които да ги отведат до престъпника. Все пак той лесно е можел да изтрие всичко от телефона си и след себе си, преди да посегне към оръжието.
Докато е жив, Джейк запазва пълно мълчание пред приятелите и семейството си за това през какво точно преминава. Родителите му не виждат нищо нередно, не им се струва по-различен. Баща му го описва като преуморен, но това не е достатъчна причина да се усъмниш в нещо нередно. Според него синът му е бил комуникативен, щедър и привързан към роднините си. През тези дни Джейк не спира да говори за плановете си за Хелоуин с приятелите си.
Ако обаче беше казал дори и на един свой близък, щеше да осъзнае, че животът му няма как да бъде толкова лесно унищожен.
В крайна сметка не е извършил углавно престъпление. Освен това Джейк всъщност лесно е можел да прекъсне комуникацията с насилника си, който най-вероятно просто е щял да премине към следващата си жертва. Родителите на момчето успяват да сглобят цялостната картина и да осъзнаят какъв жесток тормоз е довел до самоубийството му.
Сега семейството на Джейк се занимава с благотворителна дейност в помощ на жертви на онлайн измами и тормоз. Те се опитват да помагат както финансово, така и да предупредят колкото се може повече потребители за "Мариз Абрил", за когото излизат все повече подробности и улики. Според тях това е най-доброто нещо, което могат да направят в памет на Джейк.
