Те са толкова различни, в същото време толкова си приличат - Мария и нейните две дъщери Рада и Елица. Три прекрасни жени, три различни истории, едно голямо семейство и много любов.
"На дъщерите ми, които ми дават смисъл", тъкмо е написала Мария на първата си книга "Близки срещи със смесени чувства". За премиерата й в София на опашка чакат десетки хора, за да вземат автограф от нея. "Почувствах се като Емил Конрад-а на 40-годишните", казва Мария Касимова.
Нашата среща с Мария, Рада и Елица е в един делничен ден, в 15.30 ч. Не подозирате колко много ще разберете за тях и техните отношения само от една уговорка за среща.
15.30 ч. е, а на уреченото място няма нито една от трите. Мария се обажда 10 минути по-късно, за да каже, че закъснява, което означава, че тъкмо тръгва. Елица - по-голямата дъщеря на Мария - трябва да дойде сама, а 17-годишната Рада - с майка си.
Мария закъснява, защото Мария без работа не стои - между два ангажимента е напъхала и трети и е отскочила през няколко квартала с такси, за да даде едно интервю за Ники Кънчев в "Дарик радио", посветено на току-що излязлата й книга.
През това време Рада най-отговорно е избрала гардероба и бижутата за фотосесията за майка си, сестра си и себе си и се е натоварила с 5-6 торби, в които е взела всичко за всички, но е забравила обувки за себе си.
Елица е на държавен изпит.
Елица и Рада живеят сами, заедно, и се грижат за себе си, а Мария заедно със съпруга й - французинът Стефан - в Менорка.
В сърцето си Мария живее в България повече от всякога - следи всичко, преживява, пише, бунтува се...
В крайна сметка с известно закъснение се събираме почти всички - Елица я няма, защото се е загубила някъде из комплекса, в който се намира студиото на фотографката ни Мира - също забележителна жена.
Мария не е учудена ни най-малко и като майка-орлица се впуска да търси Елица и разказва случай, в който дъщеря й се е загубила на летище в чужбина, а тя я е упътвала по телефона.
След известни перипетии и едночасово закъснение всички сме на едно място.
Елица е щастлива, че си е взела държавния изпит и вече се рее някъде спокойна из мислите си. Гледаш красивото й лице и си сигурен, че срещу себе си имаш истинска мечтателка. Това спокойствие го има и в Мария, но в по-друга форма.
В компанията на двете си красиви дъщери, Мария се озарява. Горда майка, която сякаш сама на моменти не вярва как се е справила сама с отглеждането и възпитанието на двете момичета.
Разпитвам тайно Рада за отношенията им с Мария. Рада мисли бързо и говори бързо. За разлика от нея, Елица е много по-потайна и поставяща всичко под съмнение, включително това дали щом й казваме, че е красива с грима, означава, че без грим не е красива. Мария казва, че това съмнение го е наследила от нея.
Елица и Рада са много различни. Питам Мария как се разбират двете, а тя се смее и ми отговаря "Трудно се разбират, имат различни представи за всяко нещо в живота, но такива са си".
Елица е по-голяма с почти 6 години, но Рада е тази, която бърза да порасне и да поеме всичко в своите ръце. Любопитна, отворена към живота, готова да се учи на нови неща и да експериментира, с боен дух като майка си, но "в по-добра форма", уточнява Мария.
"Когато бях малка казвах на Мария "малка майка", защото с нея можеш да се държиш свободно, без това, че ти е майка да те респектира до такава степен, че да се държиш неестествено", разказва Рада.
"Най-големите скандали обаче, които сме имали, е като не сме й казвали къде сме. Мария може да е много строга, когато сме виновни и тогава вече наистина ни респектира, точно защото през останалото време е много разбрана и кротка."
Питам Рада дали майка й винаги е имала толкова силно развито чувство за справедливост, както сега. "Винаги", отговаря ми бързо тя. "И когато сме имали проблеми с баща ми, винаги е била на позиция, не е премълчавала това, което мисли и ни е възпитала и нас така. Сестра ми е по-кротка, но аз съм като нея."
В текстове си Мария не спестява нищо на никого - тя разказва за проблемите със слуха на Елица, за семейните драми с първия й съпруг, лични неща, случки с приятели.
Двете й дъщери често виждат в статиите на майка си свои преживявания и сякаш са свикнали с това. Понякога обаче децата на другите хора разпознават родителите си в текстовете и става по-конфузна ситуация.
Сега Мария, Рада и Елица са заедно за няколко седмици. Рада е щастлива, защото хем вижда майка си, хем тя ще я отмени в домакинската работа. "Обаче Мария все нещо работи, все нещо прави и тук ...", добавя Рада. Факт е, че Мария много работи.
Обсъжда всичко със Стефан, който по думите й също има много широки интереси и енциклопедични познания за нещата в дълбочина. Той е най-големият фен на текстовете й, следи лайковете им и знае по-добре от нея кое как се е чело.
Мария, ти кога разбра, че си толкова известна?
Аз известна ли съм, това е много смешно! Мисля, че откакто започнах да пиша активно онлайн, защото толкова години съм работила в телевизии и не беше така.
Как стана журналист?
Като студент исках да изкарвам някакви пари и моят стар приятел Георги Тошев ми намери работа в Стандарт Уикенд, беше жълт вестник и пишехме за Звездите в банята, Звездите на път.
След това родих Елица и като се разбра, че тя има слухов проблем, исках много бързо да намеря да правя нещо, за да не се побъркам и да мисля само за това. Това беше 95-96-та година, тогава се отвори място в Стандарт и там попаднах репортер в културния отдел. Дадоха ми да правя много неща и останах 2-3 години. После, след като оперираха Елица, трябваше да си остана с нея, за да я уча да говори и трябваше да мина като външен автор.
С теб се познаваме от много години, но сякаш преди беше по-кротък човек, а сега избухна ...-
Винаги съм имала позиция, но не съм имала възможност да я изява и съм се гънала от желание да казвам някакви неща, но никой не ме е приемал насериозно, защото съм била в "женско" списание, културен отдел и там е трябвало да правя нещата в определен формат.
В женското списание, особено в ELLE, имахме много сериозен отпор от издателите, които не бяха разбрали, че ELLE в световен мащаб е флагманът на феминизма в най-добрия смисъл. Моята вътрешна природа се бунтуваше, защото отидох там с идеята, че аз ще говоря за каузи, а от мен се искаше да пиша за лекета, рецепти и жълтото като цвят.
Започнах да искам да пиша така по време на проекта HER, който за съжаление просъществува за кратко, но трябваше да е издание за умни жени. И после вече бях фриилансър, оттогава полека-лека тази моя гражданска позиция започна да избуява.
Като казваш фриилансър може би е добре да уточним, че ти постоянно работиш и си всичко друго, но не е "free". Как ти минава денят?
Ставам в 7, пия кафе и докато пия кафе минавам през всякакви възможни информационни източници - онлайн издания, агенции, получавам Guardian, чета New Yorker, но винаги първо гледам нещата от България. След това - какво се случва във Фейсбук, защото там усещам настроението на хората.
Знаеш ли кой ти е най-четеният текст в Уебкафе? Да имаш мечти или да печелиш пари. Ти какви мечти имаш?
Сега мечтите ми са по-свързани с момичетата. Искам да ги видя щастливи и реализирани, да съм спокойна за тях. А за себе си мечтая да съм здрава и с всичкия си. Мечтая да пътувам повече, да се запознавам с интересни хора... Не ми се остарява никак и май затова мечтите ми звучат като тези на тийнейджър.
Посвещаваш книгата на тези красиви момичета. Какво ти дава общуването с тях?
Те ме приземяват много. Когато ми е много загубено в живота и като се сетя за тях двете и си давам сметка, че съм направила каквото трябва. От там нататък кариери, книги, всичко е добре дошло, боря се за него, много му се радвам, но като стана на 80 год. един ден тези неща няма да важат особено, но ето тези двете момичета ще са важни за мен.
Те справят ли се без теб сега?
Чудесно се справят. Аз се справям по-трудно, защото имам огромно чувство за вина, че не съм тази славянска българска майка, която готви, прави мекици в събота сутрин, чака децата, глади.
Била ли си такава?
Не, не съм била и аз не съм гледана така. Но си казах, че е по-добре да имат примера на жена, която прави някакви неща.
Какво мислиш за житейските планове?
Такива хубави планове имах като бях на 20. Всичко до 60-70 годишнината ми беше планирано. И след първите 10 години стана на пух и прах, така че сега правя само краткосрочни планове - до другия месец, до края на лятото. И всичко е "може би".
Тази книга, която си написала, как трябва да се чете?
Ей така - наслуки, отваряш някъде и все едно си проверяваш късмета. Аз го имам този навик с книги, питам се какъв ден ще ми е днес, отварям и посочвам някъде с пръст и то се пада например "Красота" и аз съм щастлива. Същото е и с тази книга. Трябва да се чете непретенциозно, парче по парче.
Фотограф: Мирослава Дерменджиева
Грим: Оксана Николова
Гаредероб Рада и Елица: магазин Collective, Парадайз Център
Гардероб Мария Касимова: Armani|Exchange, Парадайз Център
Бижута: Folli Follie
