Атаките в различни райони на Йерусалим не спират. Това се случва часове след като израелските сили за сигурност започнаха голяма операция в арабските квартали на града.
През последните дни бяха извършени серия кървави нападения от палестински младежи с аргумента, че "защитават" свещената за мюсюлманите йерусалимска джамия "Ал Акса", убивайки израелци.
В сряда сутринта полицията блокира входовете към Джабал Мукабер - арабски квартал, от който са трима от убийците на израелци, заловени във вторник. 
Часове по-късно полицията застреля палестинец, който наръга с нож еврейка на главната автогара на Йерусалим. Палестинец нападна и полицай в близост до заградения Стар град. Той също бе застрелян от силите за сигурност. От началото на октомври, жертви на конфликта са станали 7 израелци и най-малко 30 палестинци.
Напрежението започна през септември заради Храмовия хълм в Йерусалим, където почитаната джамия "Ал Акса" е построена на мястото на разрушен еврейски храм от античността.
Израел обяви днес, че ще започне да гони от Източен Йерусалим палестинци, които нападат с ножове израелци, а също така и членове на семействата им, които подкрепят нападенията, извършени от техните роднини.
На нападателите и подкрепящите ги членове на техните семейства ще бъдат отнемани и социално осигурителните права, посочи министърът на правосъдието Айелет Шакед. Техните домове ще бъдат разрушавани, а имуществото им ще се отнема, каза тя в изявление пред Израелското радио.
Маскираните тийнейджъри, заредени с камъни и запалителни бомби се изненадаха, когато получиха възможност да ги използват. Те се струпаха до израелски пропускателен пункт в покрайнините на Рамала, използван от палестински официални представители и високопоставени посетители. Палестинската полиция обикновено не позволява на демонстрантите да се приближават. Няколкостотин метра надолу по пътя е входът на Бейт Ел, израелско селище, в което е разположен офисът на военния губернатор на окупирания Западен бряг.
Но миналата седмица полицията се разпръсна. "Абас дори не охранява вече собствените си пропускателни пунктове", се удиви един протестиращ.
Най-потресаващият отличителен белег на това насилие е, че никой не го дирижира. Миналите две палестински въстания - първата интифада в края на 80-те, в която основното оръжие бяха камъните, и втората интифада от първото десетилетие на 21 век, когато бяха използвани огнестрелни оръжия и самоубийствени атентати - бяха ръководени от политически фракции. Днес обаче палестинското общество е много по-поляризирано.
Фракциите са заети с борби помежду си, националистическото движение Фатах контролира Западния бряг, а войнствената групировка Хамас управлява Газа. И двете ръководят като диктатори държавиците си, отправят заплахи към неправителствени организации и арестуват критични журналисти.
Абас, чийто мандат изтече през 2009 г., се страхува, че размириците на Западния бряг ще се върнат като бумеранг и ще заплашат нестабилната му власт. Затова смекчи тона в изказванията си по официалните медии и не насърчава чиновниците да протестират.
Усещайки възможност да отслаби противника си, Хамас прави точно обратното - възторжено възхвалява нападенията. Това е най-голямата ескалация на насилието от опустошителната война през лятото на 2014 година.
Вътрешните разделения може да предотвратят ескалация на насилието, но в същото време не позволяват то да спре. Повечето нападатели нямат криминални досиета или връзки с въоръжени групировки.
Благодарение на мобилните технологии, палестинските и израелски лидери са изгубили контрол над своите собствени екстремисти.
Но ако текущото насилие наистина спираловидно се превръща в трета интифада, то едно нещо ще бъде различно: тази интифада ще бъде Instagram-ната.
Когато втората интифада започна през 2000 г., тя беше предизвикана от провокативния Ариел Шарон, считан от повечето палестинци за военнопрестъпник, който посети Храмовия хълм. Избухнаха бунтове и в крайна сметка паникьосаното израелско общество го избра за премиер през февруари 2001 г.
Но днес е различно. Социалните медии изиграха ролята си във Втората интифада, която продължи до 2005 г. Уебсайтът Electronic Intifada бе трибуна на про-палестинската кауза и вече е направил своя отпечатък върху сегашната вълна от насилие.
Всяка страна в конфликта прави своите шокиращи клипове. Наскоро, например, камера за наблюдение записа как палестински мъж блъска ортодоксален евреин с кола, а после го атакува брутално със сатър. Видеото бързо обиколи израелските и произраелските социалните медии.
В същото време, същото видеото е публикувано и от базирана в Газа агенция Shebab News, където нападателят е описан като "герой" и "мъченик."
Израелската армия вече не разполага с монопол върху тези кадри. Всеки е способен да ги заснеме, публикува и сподели. А от палестинска страна страховитите снимки и клипове отдавна са излъчени. Мюсюлманите обикновено не споделят еврейското религиозно възражението срещу показването на мъртви тела. Напротив, ако мъртвите се считат за мъченици, кървавите подробности са доказателство за техния героизъм и святост.
Освен това са мощни инструменти в пропагандната война. Много палестинци още помнят видеото с 12-годишния Мохамед ал Дура, който почина в престрелка между палестинци и израелци през 2000 г. в Газа. Естествено, всяка страна има различен възглед какво точно се е случило и кой е виновен.
Някои израелци казват, че цялата работа е инсценировка, а някои палестинци твърдят, че инцидентът е хладнокръвно убийство. Но суровите образи на 12-годишно момче, което крещи от ужас и умира в ръцете на баща му са неоспорими, и изключително мощни. Сега, изображения като онези са навсякъде. И никой не може да ги спре.
