Япония има репутацията на страна с хомогенно, предимно хармонично общество. Чужденците са малко, езиковите различия са рядкост и поне на повърхността изглежда, че класовите до голяма степен отсъстват.
Но Майк Сунда разказва пред Би Би Си историята на изключението: "недосегаемите" в Япония. В ъгъла на стая, закътана на пазара за месо "Shibaura" в Токио, има табло, осеяно с гневни писма - доказателство за предразсъдъци, които датират от Средновековието.
Касапи, гробари, тези, които работят с кожа, или имат друга "нечиста" работа (като занимаващите се с канализацията, например) отдавна са маргинализирани в Япония. Това продължава и до днес и важи с особена сила за тези, които работят в кланицата "Shibaura".
Никога не забравяйте, че мъжете там работят с месото на някои от най-скъпите и високо ценени животни на планетата. Това е мястото, където се разфасова прочутото и световноизвестно "Wagyu" говеждо - стекове с "панделки" от мазнини, чиято цена може да накара ченето ви да увисне.
Работата на тези хора изисква такова огромно умение, обучение и сила на духа, че овладяването й може да отнеме десетилетие. И все пак, касапите от "Shibaura" никога не говорят свободно за професията си.
"Когато хората ни питат за какво работим, се колебаем какво да им кажем", признава касапинът Юки Миядзаки. "В повечето случаи това е, защото не искаме семействата ни да страдат. Изправени сме пред дискриминация, с която не можем да се преборим. Ако нашите деца биват дискриминирани, те нямат правомощията да отвърнат на удара. Ние трябва да ги защитаваме", допълва той.
Феодален произход
Както много други в кланицата, така и Миядзаки принадлежи към класата на т.нар. Burakumin - "недосегаемите" в Япония. В превод Burakumin значи "селски хора". Понятието датира от феодалната епоха. Първоначално се отнася за обособените общности, съставени от работници, които имат професии, смятани за нечисти или опетнени от смъртта - като екзекутори, месари и гробари.
Най-ниската каста при тези аутсайдери се нарича "Eta", което означава "изобилие от мръсотия". Такива хора можело да бъдат убивани безнаказано от самураи, ако са извършили престъпление. Съвсем наскоро, в средата на 19-ти век съдът решава, че "Eta"-хората имат стойност 7 пъти по-малка от тази на един обикновен човек.
Въпреки че като цяло се счита за обиден, терминът "Eta" се употребява и днес. Едно от писмата, получени в кланицата, изразява съчувствие към убитите от "Eta" животни.
Кастовата система е отменена през 1871 г. заедно с феодалната система. И все пак бариерите пред интегрирането остават. Маргинализираните общности "Burakumin" са широко разпространени в цяла Япония.
През 1960 г. са направени известни усилия, за да се подобри тяхната участ чрез финансиране на проекти, които подобряват жилищата им и повишават жизнения им стандарт, но въпреки това дискриминацията все още върлува.
Черен списък
В средата на 1970 г. правозащитна организация открива списък от 330 страници с имена и адреси на хора от низшата каста, които се продават тайно на работодателите чрез поръчка по пощата. Много японски фирми са използвали списъка, когато интервюират кандидати за работа.
Съвсем наскоро - през 2009 г., е имало обществен протест, когато Google Earth включи публично достъпни исторически карти на Токио и Осака, които показват местонахождението на села от феодални времена, където се смята, че живеят "недосегаемите".
Днес точният брой на хората, живеещи в т.нар. "Buraku" общности, е неясен. Проучване на правителството от 1993 г. сочи, че са почти 1 милион души, живеещи в повече от 4000 общини в цялата страна. Лигата за освобождение на "недосегаемите" (BLL) е правозащитна организация, основана през 1955 г. По нейни данни общият брой на хората "Burakumin" е близо 3 милиона.
Тошикацу Кондо от BLL казва, че и днес изплуват списъци с имена на хора с "нечисти" професии. "В днешно време е добре известен факт, че хората купуват тази информация. Правят го по-често физически лица, а не корпорации, и то с цел да проверят бъдещите съпрузи на децата си. Това е един от най-ярките примери на дискриминация, с който се сблъскваме", казва Кондо.
Връзки с мафията
В проучване, проведено миналата година от правителството в Токио, един на всеки 10 души заявява, че би имал резерви, ако детето му се омъжи за някого с Burakumin потекло, въпреки че почти половината от анкетираните казват, че това не би ги притеснявало.
Една от причините за продължаващата стигма може да е асоциирането на Buraku общностите с Якудза - японската мафия.
Джейк Аделстейн, американски репортер, който е работил по японската престъпност в продължение на 20 години, изчислява, че една трета от членовете на Якудза идват от "Buraku" общности.
Лидерите на Якудза се оправдават с това, че организацията им дава подкрепа на хората, които са обект на дискриминация. "Вярно е. Ако сте готови да бъдете безмилостни побойници, лоялни към шефа си, те ще ви вземат", казва Аделстейн.
Историческата връзка между определени работнически класи и мафията е толкова силна, че всички работници в кланицата са изложени на риск от дискриминация, без значение каква е семейната им история.
Ютака Точиги, 58-годишният президент на кланицата Shibaura, напуска работата си като компютърен програмист, за да прекарва повече време с децата си, това веднага е посрещнато с недоволство от близките му.
"Баща ми ми каза, че може да изпомпвам септични ями", казва Точиги, който всъщност няма Burakumin потекло. "Спомням си веднъж, когато жена ми и аз бяхме на посещение при роднините на баща й. Когато им казах с какво се занимавам, те спряха да ми наливат бира", разказва той.
Japan's Hidden Caste of Untouchables https://t.co/FU4AGhJVZQ MT @mikesunda pic.twitter.com/kgvpmn1fTG
— Prison_Health (@Prison_Health) October 26, 2015И Точиги, и Кондо от BLL обаче се надяват, че нещата се променят към по-добро. По думите им езикът на омразата не е същият като преди и онези, които се осмелят да го използват, трябва да плащат обезщетения в съда.
Все още обаче се усеща дискриминация на работните места, не липсват и анти-Burakumin графити по улиците.
На таблото в кланицата, на което са залепени гневните писма, има и благодарствено писмо от групи от ученици, които ценят забележителното умение и всеотдайността, с която касапите вършат работата си - доказателство, че старите дискриминационни навици може и да останат в историята.
