Гражданинът И.

Родриго, ако според теб той занимава чиновниците с глупости, според него - това е мисията на живота му. Не е лесно да влезеш в чужди обувки. Освен това , разбирам, че той всъщност не настоява да се обръща внимание на негови лични кпризи, а посочва недоглеждания в законите и спазването им. Е, като изключим забавните му експерименти със слона по булеварда. Чиновникът е в мекото столче в уютния кабинет, за да си заработи заплатата, която му се плаща от тези, които работят извън канцеларията му.

Аз го разбирам малко по-различно - не толкова да занимаваме администрацията с безсмислени каузи, колкото да си знаем правата и да ги защитаваме. Няма смисъл да вдигаме протести за смяна на конституцията и законите, при положение, че ние и сега не си познаваме правата и не ни се занимава да си ги защитаваме. По улиците (и в Интернет пространството) е пълно с хора, които негодуват против конституцията и сегашните ни закони, но в също време нито ги разбират, нито знаят до къде се простират правата им, нито са готови да ги защитават (ако ще да се мъкнат по дела и да пишат жалби), нито са готови да ги спазват, когато не им утърва (като ги спре КАТ за превишена скорост, например, да си платят акта, а не да бутнат нещо на полицая). С тази народопсихология, мисля, че каквито и закони и конституция да имаме, животът ни няма да се промени. От тази гледна точна според мен е хубаво, че има такива хора.

Родриго, "значимите съдебни бойни полета" . Ето тук мненията са различни, защото мярната единица за оценяване не е с някаква абсолютна стойност... Това имах предвид, като казах, че е трудно да си на местото на някого другиго. Всеки има приоритети. Не знаеш, според неговата гледна точка, в каква степен са му нарушени правата. А правата са за да се възползва човек от тях.

Родриго Какво толкова се хвана за човека сега.....исканията му са дори по-смислени от тези на прехваленото "гражданско общество", което крещя по площадите миналата седмица. Да няма билборди в деня за размисъл....ми то по закон не трябва да има, човека е видял и е сигнализирал. Дреболия казваш. То и да си хвърлиш фаса на улицата е дреболия ако няма кой да те (сигнализира и) накаже. Сума ти други неща минават незабелязани в общото безхаберие, щото няма един гражданин И., който да му направят впечатление. И не мисли, че ако спре да занимава администрацията с неговите жалби, администрацията ще и се отвори време да върши нещо полезно. Даже напротив - по-добре че тоя я занимава с някакви неща за да не върши нещо вредно иначе нашата любима държавна машина...

И аз подкрепям и се радвам на чичето. Всеки трябва да си търси правата. При най-малкия и незначителен повод. Който е заел някаква държавна или общинска службица, трябва да е на ясно, че е там за да ни бъде в полза, а не да ни пречи. Че законите са за това, за да се спазват. Че не може с подзаконови актове, с бездействие, още по-малко с умисъл да си правят каквото им е удобно. Защото ще им се търси отговорност. За най-малкото кривване от пътя. Вместо това, ние ги оставяме те да ни дават наклон на ... Даже ми се правят на важни, на нещо повече от нас, едва ли не от тях ми зависи всичко. Затова чичето е прав. На него толкова му стига смелостта, или компетентността, или пък информираността. Така, че не го упреквам за дребнотемието. Който знае или може повече да се бори за друго. Та дори и никога да не стигнем да Златев или Минев, нека само те да ни останат като проблем. Иначе сега всичко е проблем. От най-малкото и маловажното, до най-горе. Спомнете си теорията за "счупения прозорец". Мисля, че е напълно приложима и при бюрокрацията и корупцията.

Свин Кои са по-важните неща, които да прави администрацията? Я ми посочи едно, което за теб е важно, да ти кажа, че за мен пък е пълна глупост. Всичко е въпрос на гледна точка, нали знаеш....

Имам късмета (или нещастието) да имам непрекъснато вземане-даване с различни държавни чиновници и такива по общините из цяла България. Мога да ви уверя, че болшинството (до 90%) сено на две магарета не могат да разделят. Карат по линията на най-малкото съпротивление, не познават работата си, не смеят да поемат никаква отговорност и гледат да прехвърлят топката. Трябва всичко да им сдъвчеш, да им докажеш, че никой в нищо няма опасност да ги обвини и в крайна сметка да ги побутваш за всяка една стъпка. Рядкост са знаещи, компетентни, можещи и решителни. Всъщност до сега съм срещнал само един такъв, притежаващ изброените качества. Ще ви разкажа няколко случая, където съм бил потърпевш . Ще бъда многословен, така че можете да ги прескочите Съседката под нас се оплака, че и тече от мен и след много разправии извика комисия от общината. Дойдоха едни лелки, дето бъкел не разбираха от ВиК и ми направиха предписание, че трябва да си разбия банята, за да докажа, че не съм виновен аз. Не помогнаха никакви разумни обяснения и предложения. За тях, щом тече на тези под мен, значи аз съм виновен. Разбих я. И отдолу, и отгоре. И се оказа, че проблема е в съседа над мен. Но аз си разбих банята. Втори случай. Едно време имах една кола, която върнах на вторични суровини. Беше някъде около 2000г. Отписах я в КАТ, но не и в общината. Грешката е моя, знам, но 12 години, никой не ме търси за нищо, и изведнъж хоп получавам сметка за данъка, заедно с лихвите. Естествено документа за отписване съм го изхвърлил отдавна. Отивам в общината и там една дебелана, след дълго нежелание, пуфтене и ровене из компютъра, каза, че никой не ми е виновен, и трябва да си платя всичко. На въпроса ми какво мога да направя, каза: "Нищо". Отидох в КАТ и там попаднах на противоположния случай. Едно девойче, за 2мин. срещу 3-4лв. такса, ми пусна всички необходими документи, обясни ми всички законови положения, предупреди ме как ще се опитат да ме извъртят в общината и как да ги парирам. В резултат от исканите ми над 1000лв., платих малко над 200. Срещу една кутия бонбони, които момичето от КАТ не искаше да вземе дори. Наложи се да я "забравя" на гишето. Значи можело нещо да се направи, а? Трети случай. Дойде време сина ми да си вади лична карта. Като родител, отидохме заедно. Оказа се, че съм взел акта за раждане на жена ми, вместо неговия и естествено трябваше да се връщам. Попитах: "Какво още ще трябва, за да не се връщам втори път?". Нямаше нищо, освен акта, друго всичко имахме. Върнах се , взех акта, отново на гишето. "-Ами господине, трябва и двамата родители да присъстват!". "-А като ви питах, ще трябва ли още нещо, защо не ми казахте?". "-Защото ставаше въпрос за документи, мислех, че и двамата сте тук". Айде обратно в къщи, взимам жената, и тримата пак в районното. "А-у, ама той сина ви вече е пълнолетен, значи не трябва родителите, а трябва родител плюс приятел!!!". Прочетох закона през телефончето, там това за приятеля беше възможно, а не задължително условие, но не и за служителките зад гишето. Такива им били указанията?!?. Естествено началника удобно го нямаше в момента, за да разреши спора. Е не издържах и се развиках. Направих ги на две стотинки. И кво? Ами нищо, отидох взех приятел на сина ми. И така... Четвърти случай. Преди около 5 години, бях взел жена ми с мен на една командировка. В пограничен район. Спря ни гранична полиция и се оказа, че тя тя не си носи личната карта. Държаха ни около час и половина, докато направят справка, каква е. После и написаха акт. Жена ми го преживя много тежко. Какво ли си били помислили полицаите за нея, сигурно са решили, че е к..ва и т.н. Грешката си беше наша, виноват както се казва и платих 50 лв. глоба. Бяхме забравили за случая, но точно преди последната Коледа, получаваме съобщение, че не сме си платили акта. Стига бе! Сигурен съм, че го платихме, ама на. Не сме го направили, според техния компютър. Добре, че според моя го бях платил. По електронен път, та имах следа. Ако бях платил на каса, дали щях да пазя квитанцията? Нито в съобщението имаше следа от извинение, ако грешката е тяхна, нито го получих от чиновниците. Но си загубих част от времето, бензина и нервите. А чиновниците? Те не загубиха нищо, дори оправдаха заплатата си. Нали все пак се занимаваха с мен, т.е. бяха заети, свършиха част от работата си. Както казваше един мой бивш шеф, още един колега да наеме, и ще си създаваме работа един на друг, клиенти няма да ни трябват. Благодаря за вниманието, благодаря че ми изчетохте романчето

Део, примерите ми идваха да покажат, как чиновниците сами си създават работа и оправдават раздутата си численост, как губят нашето време и средства, как всъщност работят не за нас, а срещу нас. И колкото повече им мълчим и не наказваме грешките им, толкова повече те ще се увеличават. И чиновниците, и грешките им. Затова твърдя, че колкото хората сме по-стриктни към тях, толкова те ще са по-стриктни към работата си. И ще се окаже, че имат повече време. Точно заради такива като чичкото.

"стена от текст никой не чете охотно." Прасе, зависи, ако е написана от Абе, Иратаис, Бен, аз ги чета с голям кеф.

Родриго, казваш "В общия случай, никой не е длъжен да ти обяснява надълго и нашироко " Напротив, мисля, че са длъжни.

Родриго, явно и ти четеш по диагонал. Сори, ще разясня: Първи случай - мислиш ли, че когато има теч, се хвърля боб или се разбива докато не стигнеш до теча? Не, има оцветители за водата, пускат се етаж по етаж, и след който етаж оцветителя избие, там е проблема. Това решение го предложих на лелките, но на тях не им се занимаваше. Беше по-лесно и по-евтино (за тях) да ме накарат да разбия. Ако ги бех съдил на база издаденото предписание, в следващия случай след мен, бъди сигурен, че сами щяха да го предложат. 2-ри случай. Да, аз не съм знаел (което не ме оправдава) и не съм ги уведомил. Защо 12 години не са ми потърсили данъците? Аз не съм я отписал, а не не съм я записал. Т.е. те трябваше да ми търсят данъци за нея. Ако го бяха направили, още първата година щях да я отпиша и да си платя само една година бадява. Те са я пропуснали, аз съм изхвърлил колата и си мисля, че от КАТ са ги уведомили служебно. След като не са ме потърсили 12 години, не могат да ме карат да платя цялата сума, за години назад. Има един член 119 от Закона за задълженията и договорите, който определя давностен срок за подобни вземания. Те обаче удобно го пропускат. Обвинявам ги не затова, че ми искат данъци, а за това, че поради чиновническа грешка не ми ги искат 12г, а след това стават изискуеми накуп. По няколко пъти в годината ми се налага да искам бележка, че не дължа данъци, и винаги са ми давали. Последната подобна ми я издадоха месец преди случката. 3-ти случай. Да, в закона пише какво трябва да направя. Аз като не юрист, питам служителките какво да се направи. Те не са ли там за това, да дават разяснения? Ако трябва и една таксичка да си сложат. Въпрос на гражданин - еди си колко. Но не, първия път ми обясниха безплатно, и затова непълно. ОК. Втория път ме подведоха, а 3тия път ме излъгаха! Изчетох целия! закон, показах им текстовете, но те казаха, че имали указания! Които указания излиза, че променят закона. И ако това не е некомпетентност и чиновническо своеволие, здраве му кажи. 4-ти случай. Прочети внимателно предишния ми пост и кажи, къде точно обвинявам полицаите дето написаха акта? Не, обвинявам тези чиновници, които 5 години не са отразили, че акта е платен, и заради техния мързел, аз трябва да доказавам, че съм го платил. Ами ако не можех да го докажа? Ще го платя два пъти, нали? И грам извинение не поднесоха, че са ме разкарвали и обидили заради тяхна грешка. Така че моля, не защитавайте некадърните. Ще ни се качат на главата.

Rodrigo, няма да споря, както казах не съм юрист. И за елементарен спор в сайт, не се допитвам до юристи. Просто потърсих в нета и в лекс.бг видях да се позовават на този член, в същия случай. Затова го и цитирах. Няма как да споря, ако си юрист и се извинявам предварително, но ще цитирам още един текст по въпроса: "Давностните срокове, с изтичането на които се погасява правото на държавата да събира по принудителен ред данъчните задължения, са уредени законодателно в чл.22 от Закона за данъчното производство (ЗДП) (отм.), в чл.16, ал.4, чл.111, чл.138, т.3, чл.140-143, чл.156, ал.3 и чл.185 от Данъчния процесуален кодекс (ДПК), в чл.42 от Закона за счетоводството (ЗСч), в чл. 9-11 от Закона за държавния архивен фонд и в чл.110-120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Разпоредбите на ЗЗД се прилагат спрямо данъчните задължения, доколкото в данъчното законодателство няма предвиден друг ред за прилагане на давността. Общото между посочените правни норми е, че те имат императивен (задължителен) характер, както за данъчната администрация и за данъчните длъжници, така и за третите лица, до които се отнасят."

Иначе си прав, не трябва да се правя на специалист по нещо, от което си нямам представа. Хората не случайно учат сума ти години по въпроса, а и изкарват не лоши пари. Грешката ми е, че за да се направя на много знаещ, цитирам нещо, без да съм го проучил, проверил и т.н. И като резултат, цялата ми теза е разбита от едно незначително цитиране, без което тя щеше да звучи по същия начин Виноват. Идеята ми беше, че за разните вземания и си има давностен срок, на който ме посъветваха да се позова (и ми го записаха в молба!). В резултат платих значително по-малка сума.

@Абе: Много добри и на място са ти примерите. Добавям още един, само че от обратната страна. Звъни ми оня ден един приятел, получил някакво дълго писмо на немски, не можел да го разбере добре (той миналата година работи малко в Германия). Оказва се, че хората го уведомяват какво е положението с пенсионните му осигуровки. Съгласно постъпилата при нас информация, пишат, сте работили еди-къде си от тая до тая дата, за което имате внесени еди-какви си осигуровки: ако имате възражения, моля съобщете ни. И продължават: съгласно закона имате право на следните видове пенсии – такава, такава, такава. За да получавате пенсия от първия вид, трябва да се осигурявате толкова време, вие сте се осигурявали толкова, значи са ви необходими още еди-колко си. Съответно по втория, по третия и т.н. Написано ясно, изчерпателно и подредено, и накрая посочено име на служител с телефон и имейл, за въпроси. При това никой не им го е искал. Обаче на хората такъв им е стандартът: гражданинът да бъде максимално добре информиран, защото това е в негов интерес. А администрацията е длъжна да работи в интерес на гражданина. Въз основа на собствения си опит в родната действителност съм убеден, че типичният български чиновник с удоволствие би пропуснал да изпрати такова писмо. Даже да е задължен, пак ще гледа да си го спести. А пък ако то е за някакъв калпак от чужбина, който бачкал няколко месеца и после си заминал обратно у село, сто процента ще си го спести. И на всичкото отгоре ще отчете, че го е изпратил. Такъв ни е стандартът... ________________________ @Levitt Hostel: > В България много хора разбират законността като синоним на справедливост, което е грешка, дължаща се на липса на юридическа грамотност. Тук си абсолютно в десетката. Както и с пояснението, че гражданинът има възможност по административен път да атакува процедурите, но не и преценката за целесъобразност от страна на висшестоящия орган (освен евентуално чрез омбудсмана, но то е по-специфично). Именно това е и ключът, през който трябва да се разглежда казусът с чичото, за да стане ясно каква е реалната му стойност. Чичото НЕ Е ПРИМЕР, той е САМО ИЛЮСТРАЦИЯ. Не е пример за подражание, защото ако всеки започне да пише жалби за всичко, няма администрация, дето хем да насмогва да им отговаря, хем и ежедневната си работа да върши. Освен това с подобни атаки може да се подобри само прилагането на съществуващите нормативни актове, но не и тяхното качество (а още по-малко – залегналите в тях идеи и концепции). Съгласно действащата в България система за държавно управление, за второто се минава през механизмите на представителната демокрация. Не съм запознат със случая около общинската полиция, но силно се съмнявам някой самостоятелно да може да „принуди Министерския съвет“ да създаде нов закон. Пък ако ще и да се казва Иван Петров. Чичото явно обича да се хвали. А е илюстрация – при това полезна – защото показва какво е възможно. Тоест, че съществуват реално работещи механизми, чрез които дори отделният човек може да упражнява натиск за дисциплиниране на разхайтената административна система. Героизацията на „гражданина И.“ обаче идва малко в повече. Чак Давид срещу Голиат... хайде холан Според мен статията щеше да е по-полезна с по-малко патос и по-подробна информация какво е направил въпросният гражданин.

Rodrigo, Този път съм съгласен с теб и стискаме ръце. Минутка за самореклама: Заемам висок пост във фирмата в която работя, и винаги съм гледал да постъпвам справедливо. Аз съм единственият, който се е самонаказвал. Но не мога да наказвам другите, а в същото време за себе си да не го правя. 3 пъти е било за големи суми. Единия път скапах една кола (бях забравил да и проверя водата, а тя сама не си каза ), и платих разликата между цената за която я купихме, и тази за която я продадохме. Два пъти съм плащал всички надници на работниците и машиносмените на техниката от собствения си джоб, защото съм казал да се свърши нещо по грешния начин. Времето, което беше нужно за да се поправи грешката го платих, без никой да ме кара. Дребните неща, като горивото изхарчено за лични нужди, си ги плащам съвсем чинно сам (никой не може да ме хване какво правя, и мога да не платя нищо). Не пиша пътни листа за служебната кола, което води до това, че не признават горивото за разход. Аз сам реших, че ще плащам 20% ДДС и 10% данък печалба от стойността на всяко зареждане, за да не страда фирмата от моето безхаберие. Защото така е честно, както твърдяха в една реклама ;) Така, че като нищо съм готов да съдя администрацията за подобно нещо, и да си платя след това. Не съм го направил защото знам колко са тромави процедурите, и колко много време ще загубя, а то ми е ценно.