Гражданинът И.

Името му е толкова обикновено, че може да мине за синоним на българин.

Не е юрист, а водопроводчик.

Наричат го "човекът-институция", "най-активният гражданин в България" и какво ли още не.

Иван Петров за себе си: "Имам шанса да водя дела срещу държавата и да ги печеля. Аз изсмуквам всичките си граждански права - с лекота и всеки ден".

Знае как се пише жалба, и не само. Вие знаете ли? Достатъчно е да се зачудите и вече сте нагазили надълбокото - в гражданските си права. Жалбата е само един от начините да ги преследвате и защитавате, стига да знаете как и какво ви позволява законът. Гражданинът Петров никога не се колебае да го направи.

"Когато гражданинът пожелае да консумира цялата власт, която му се полага по закон, той става много силен", убеден е Петров. Докато за повечето от нас самата дума "администрация" звучи отчайващо. Навява неравна битка с митично чудовище - и усещане за обреченост, което отказва повечето от нас да търсят справедливост. Макар че по закон я имаме.

За Иван Петров картинката е друга - той се бие на своя територия в тази окопна война, водена с документи-оръжия. Основният му арсенал са жалбите и Законът за достъп до обществена информация. Аргументът му: "Няма нужда да доказваш защо питаш една администрация по някой въпрос, който те интересува, след като имаш това право и то е на твоя страна".

Той се придвижва с колело, бяга от комплиментите, много държи на фамилията и на честта си. Заради нея през 1998 г. започва първа битка с администрацията в София, за да защити общинското жилище, в което живее. Успява.

Колос на клинени крака

Администрацията е майка на калпави наредби и закони. "Около нас има прекалено много абсурди. Прочитът на абсурда е най-ефективният способ да спреш неговото интерпретиране в бъдеще време. Например, четеш един доклад на общинския съвет и виждаш до какво ще доведе след няколко години", обяснява гражданинът.

Защо, например, не се сваля политическата реклама от билбордовете в деня за размисъл преди изборите? Това е нарушение на закона, което никой не забелязва, казва Петров. Пита още на какъв принцип държавата избира известни и бележити българи, които да бъдат погребани в Алеята на творците в Централните софийски гробища. Тъй като няма правила, има дискриминация и след смъртта.

Един от последните му успехи е свързан с безопасността на децата по време на пътуване. "През 2011 г. атакувах Министерския съвет, че е в конфликт на интереси със застрахователите. Децата под 7 години пътуват безплатно в обществения транспорт, но не са защитени при пътно-транспортно произшествие. Няма как да докажеш, че си участник в едно ПТП, ако нямаш билет", обяснява той.

В крайна сметка се взема решение за издаване на специални карти за пътуване на децата под 7-годишна възраст, които понастоящем съществуват.

Друго постижение е свързано с регламентацията на държавния герб. По настояване на Петров Министерският съвет издава специални указания, които регламентират точните му пропорции, за да не се раздува или сплесква при разпечатване.

"Атакувах закона, разформировах общинската полиция и принудих Министерския съвет да я създаде с нов закон. Това е мое дело", изтъква още Иван Петров.

Черешката на тортата - Столична община

Столична община е любим опонент на Иван Петров. Тормози я с жалби, становища, искания, превърнал я е в нещо като втори дом и не пропуска от години заседанията на градския парламент.

Най-известен е с това, че осъди градската управа за увеличението на цената на билета от 70 стотинки на 1 лев, както и че единствен получи разрешение да присъства на сесиите на Столичния общински съвет. Впоследствие това му бе отнето, защото надраскал табелата "София - най-добрият град за живеене" в сградата на общината.

Забраната важи докато трае делото срещу него за увреждане на общинска собственост. То минава през съдебни инстанции, като втората го връща за ново разследване, защото няма аргументи.

"Афишът не е общинска собственост. Освен това, там не е регламентирано място, където могат да се разлепят афиши. В сградата има специални места за това", обяснява той в очакване на оправдателна присъда.

Играта стига дотам, че Петров призовава журналистите, отразяващи общинската тематика, да измислят една лъжа, която той да заведе като преписка. В крайна сметка Петров решава да попита общината защо слонът от Зоологическата градина се разхожда по бул. "Брюксел". По това време кмет е Бойко Борисов.

"Получих обширен отговор с родословно дърво, че слоницата Артайда никога не е напускала Зоологическата градина. Това е смешно, но е много показателно. Просто вече никой не смее да се усъмни, че гражданинът Петров лъже", смее се той.

Не взрив на системата, а промяна стъпка по стъпка

Докато си говорим, палатковият лагер в градинката до парламента бавничко събира посетители. "Гражданите не умеят да консумират властта си. Хората от протестите не са експлоатирали своите права докрай. На практика те не знаят какво искат", коментира Петров. Според него радикалната смяна на системата няма да доведе до нищо добро.

"Политиците ще излъжат момчетата на улицата. Сегашната Конституция и система дава приоритет на партиите. Основното искане на протестиращите трябва да е за запазване на законността и персонална отговорност. Да видим тогава дали българите ще се натискат да стават държавни служители", казва водопроводчикът с призвание. Обобщава, че най-големият крах на нашата система е неспазването на законността.

Един щастлив гражданин

Говорейки за протестите, гражданинът Петров допълва, че наченките на гражданското общество у нас вече се виждат все по-отчетливо. Описва се като "голям оптимист и един от малкото щастливи граждани", а трудностите определя като "огромно удоволствие".

"Всички могат да говорят за хубава мацка или хубава кола на маса, когато пият евтина ракия. Аз съм другата крайност. Аз съм щастливият гражданин, който знае, че му четат жалбите", казва той за финал, преди да се насочи към палатковия лагер. Вероятно няма да го разпознаят. Но когато и това стане, значи щастливите гражданите са станали повече от един.

#1 Rodrigo Diaz de Vivar 15.03.2013 в 10:33:28

Е то заради такива сенилни пенсионери, с безкрайно свободно време, администрацията има повод да се оправдава и мрънка, че е затрупана с работа. Всичко друго ни е наред, само политическата реклама в деня за размисъл ни пречи. Или кой да бъде погребан в Алеята на творците в Централните софийски гробища. Българите сме майстори на крайностите. В едната част няма дори и загатване за гражданско общество, а бай Иван Петров е в другата. Водене на безмислени дела за безмислени каузи.

#2 паяка 15.03.2013 в 11:00:13

Родриго, ако според теб той занимава чиновниците с глупости, според него - това е мисията на живота му. Не е лесно да влезеш в чужди обувки. Освен това , разбирам, че той всъщност не настоява да се обръща внимание на негови лични кпризи, а посочва недоглеждания в законите и спазването им. Е, като изключим забавните му експерименти със слона по булеварда. Чиновникът е в мекото столче в уютния кабинет, за да си заработи заплатата, която му се плаща от тези, които работят извън канцеларията му.

#3 hellfire 15.03.2013 в 11:14:47

Аз го разбирам малко по-различно - не толкова да занимаваме администрацията с безсмислени каузи, колкото да си знаем правата и да ги защитаваме. Няма смисъл да вдигаме протести за смяна на конституцията и законите, при положение, че ние и сега не си познаваме правата и не ни се занимава да си ги защитаваме. По улиците (и в Интернет пространството) е пълно с хора, които негодуват против конституцията и сегашните ни закони, но в също време нито ги разбират, нито знаят до къде се простират правата им, нито са готови да ги защитават (ако ще да се мъкнат по дела и да пишат жалби), нито са готови да ги спазват, когато не им утърва (като ги спре КАТ за превишена скорост, например, да си платят акта, а не да бутнат нещо на полицая). С тази народопсихология, мисля, че каквито и закони и конституция да имаме, животът ни няма да се промени. От тази гледна точна според мен е хубаво, че има такива хора.

#4 Rodrigo Diaz de Vivar 15.03.2013 в 11:43:30

@паяка "... той всъщност не настоява да се обръща внимание на негови лични кпризи, а посочва недоглеждания в законите и спазването им ..." OK, прав си, или ако не се лъжа, права си, но ... не мисля, че принципа на избор кой да бъде погребан еди къде си, плакатите в деня на размисъл или пропорциите на герба при отпечатване са значимите съдебни бойни полета. Този тип съдебни спорове са единствено апетитни сеири за журналистите и едва ли помагат по някакъв начин на обществото. В тази връзка ... добре, няма проблем, но едва ли трябва чичо Иван да се представя обвит в ореола на някаква обществено значима личност. Утре ще се намери някой казус, в който бай Иван ще загуби делото. И ако чиновниците му натресат съдебни разноски равни на да речем 10 негови пенсии, ще видим същия бай Иван да се сополиви как държавата реже главата на горкия невинен пенсионер. И същите тези "журналисти", които сега му обръщат внимание, ще запеят песента как чиновника не се занимава с важни за обществото неща, а се занимава с бедните пенсионери. Грозно е. И съм противник на генерализациите от рода на "чиновника е мекото столче в уютния кабинет", а строителния работник, милия, е навън на студено. Ако строителния работник е искал да стане чиновник или работник в "уютен кабинет", нищо не му е пречило. Училища, университети, колкото искаш. Кой за каквото, и колкото учил.

#5 паяка 15.03.2013 в 11:56:00

Родриго, "значимите съдебни бойни полета" . Ето тук мненията са различни, защото мярната единица за оценяване не е с някаква абсолютна стойност... Това имах предвид, като казах, че е трудно да си на местото на някого другиго. Всеки има приоритети. Не знаеш, според неговата гледна точка, в каква степен са му нарушени правата. А правата са за да се възползва човек от тях.

#6 Rodrigo Diaz de Vivar 15.03.2013 в 12:27:52

@паяка "Всеки има приоритети. Не знаеш, според неговата гледна точка, в каква степен са му нарушени правата." Е поне в статията е описана неговата "гледна точка", само не знам кои негови права са нарушени в следните казуси: - Защо, например, не се сваля политическата реклама от билбордовете в деня за размисъл преди изборите? - На какъв принцип държавата избира известни и бележити българи, които да бъдат погребани в Алеята на творците в Централните софийски гробища. - Няма как да докажеш, че си участник в едно ПТП, ако нямаш билет", обяснява той. [Има. По класическият начин, чрез свидетели. Празен автобус няма. Поне шофьорът е вътре.] - Дали афишът в общината, който той е надраскал, е общинска собственост. От края на статията става ясна гледната му точка. "Аз съм щастливият гражданин, който знае, че му четат жалбите" Изключително полезна за обществото задача. Да се чувства по някакъв извратен начин значим. Общинските чиновници да четат казусите Му. Самите казуси ги изяснихме по-горе.

#7 Оня Дето Го Трият 15.03.2013 в 12:39:40

Родриго Какво толкова се хвана за човека сега.....исканията му са дори по-смислени от тези на прехваленото "гражданско общество", което крещя по площадите миналата седмица. Да няма билборди в деня за размисъл....ми то по закон не трябва да има, човека е видял и е сигнализирал. Дреболия казваш. То и да си хвърлиш фаса на улицата е дреболия ако няма кой да те (сигнализира и) накаже. Сума ти други неща минават незабелязани в общото безхаберие, щото няма един гражданин И., който да му направят впечатление. И не мисли, че ако спре да занимава администрацията с неговите жалби, администрацията ще и се отвори време да върши нещо полезно. Даже напротив - по-добре че тоя я занимава с някакви неща за да не върши нещо вредно иначе нашата любима държавна машина...

#8 strawsPulledAtRandom 15.03.2013 в 12:45:30

И аз съм на мнението на Родриго - чичето се престарава. Не пусне жалба защо например всички плащания на гражданите минават през само една банка (май беше избрана без конкурс), а вместо това се занимава с отвеяни, незначителни и безопасни каузи, които няма да променят нищо. Я да заведе някое дело в ущърб на Огнян Донев, Влентин Златев или Цеко Минев? Няма лошо и с дреболии да се занимава, наистина нещата стават стъпка по стъпка, но нека не се мисли за големия борец за граждански права, а да си знае, че е ексцентрик с доста свободно време.

#9 Rodrigo Diaz de Vivar 15.03.2013 в 12:54:56

Разбираш ме погрешно, Оня. Не защитавам администрацията, в никакъв случай. Но просто чичо и дава оправдание, че е много ангажирана. И авторката го обвива с някаква героичност, която ако не е плачевна, щеше да е гротескна. Ще му стисна ръката на чичо, ако видя една наказана патрулна двойка Ушеви, за това че не са глобили този който си хвърля фаса на улицата и че са оставили без забележка цялата сган подрастващи и застаряващи пресичащи упорито, с умишлено наведени глави, където им скимне и на какъвто и да е светофар за пешеходци. Или патрулна кола спряла на кръстовище, пречейки на всички, за да чакат някой да спре на кръстовището, че да го глобят. Или пък да пита правосъдната система защо Вежди Рашидов и Емил Додов не бяха съдени за това, че посегнаха и биха униформен Ушев, който си изпълняваше служебните задължения. Това прави гражданското общество, а не кой къде ще е погребан или плакат на Азис ли гледаме в деня на размисъл или на ДПС. Мисля, че изчерпах аргументите си.

#10 Абе 15.03.2013 в 17:47:58

И аз подкрепям и се радвам на чичето. Всеки трябва да си търси правата. При най-малкия и незначителен повод. Който е заел някаква държавна или общинска службица, трябва да е на ясно, че е там за да ни бъде в полза, а не да ни пречи. Че законите са за това, за да се спазват. Че не може с подзаконови актове, с бездействие, още по-малко с умисъл да си правят каквото им е удобно. Защото ще им се търси отговорност. За най-малкото кривване от пътя. Вместо това, ние ги оставяме те да ни дават наклон на ... Даже ми се правят на важни, на нещо повече от нас, едва ли не от тях ми зависи всичко. Затова чичето е прав. На него толкова му стига смелостта, или компетентността, или пък информираността. Така, че не го упреквам за дребнотемието. Който знае или може повече да се бори за друго. Та дори и никога да не стигнем да Златев или Минев, нека само те да ни останат като проблем. Иначе сега всичко е проблем. От най-малкото и маловажното, до най-горе. Спомнете си теорията за "счупения прозорец". Мисля, че е напълно приложима и при бюрокрацията и корупцията.

#11 palni_gluposti 15.03.2013 в 17:49:37

Родриго, ти си! Ти си мръсника заради който около българския казан няма дяволи! Ти си! Понеже на тебе не ти допада кво прави чичето, требе да го стъпчеш!!! А да ти идва на акъла, плоска тикво, че чичето е сам срещу десетки хиляди бюрократи ?! Пречел им на КОЯ работа, бе?! Да си чешат ... ушите по цял ден ?! На това чиче трябва да му измиеш краката и да изпиеш водата, щото е бяла лястовица! Щото ги кара поне малко да си мърдат гъзовете продажни и мързеливи! Той е лошия (за тях) пример! Щото хората като видят, че тоя начин става, ще почнат и те! И тогава вече ще има приоритизиране! Може неговите жалби да са смешни, ама ако ги нямаше, утре ТВОИТЕ жалби нямаше да бъдат чути ... ТЪПАК !

#12 deowin 15.03.2013 в 20:29:44

>утре ТВОИТЕ жалби нямаше да бъдат чути Така е. Защото чиновниците ще са заети с глупостите на чичото от статията. Единственото, което според мен казва Родриго, е, че има далече по-важни неща, които тези чиновници трябва да правят, отколкото да се занимават с изброените пълни глупости, от които наистина никой няма полза (освен чичото, щото му се пълни душицата). А дали те ще ги правят, ако чичото ги остави на мира е съвсем различен въпрос. Това, което определено е ясно, обаче, е, че докато той ги занимава, те ще са заети с неговите простотии.

#13 Борката 15.03.2013 в 20:49:06

До пАлни_глупости>Да ти кажа арабия, благонаврЯ ти за мнението!Това ми беше мечтата= да му пийна водицата...,де!Дайте го тоя дебел бай Хуй при мене Бе!Веднага го наемам и му връчвам една РК1 - ръчна количка тип 1,и една писалка-права лопата.Гаранция давам, че след един месец няма да се замуцунясва и да блее като метилява овца по общините.Това при положение,че не си го взел у вас на изхранване.И по-лекичко с определенията, ДА НЕ СТАНЕ Я ПА Я!

#14 Оня Дето Го Трият 15.03.2013 в 21:21:55

Свин Кои са по-важните неща, които да прави администрацията? Я ми посочи едно, което за теб е важно, да ти кажа, че за мен пък е пълна глупост. Всичко е въпрос на гледна точка, нали знаеш....

#15 deowin 15.03.2013 в 21:31:19

Оня, ако държиш на отговор, ще се наложи да промениш обръщението. И ти надали би се обидил на "Воня" или "Онянист" вместо "Оня", например, но надали би ме взел много насериозно.

Новините

Най-четените