"Знаеш ли, моето момче, че един ден слънцето ще избухне?", попитал преди доста време един дядо внука си някъде из полето в Пловдивско, докато подвиквал на овцете.
Георги казва, че точно тоя въпрос го подпалил по небето, звездите и планетите. Следват детските енциклопедии, олимпиади, Физическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски".
Георги Латев днес е докторант по астрономия към едноименния институт на БАН, изучава близки и далечни звезди по снимки от Обсерваторията в Рожен. 26-годишен, още следва детската си мечта и е съвсем убеден, че ще остане да прави изследвания в България. Срещаме се с него, защото се чудим какви са тия хора, които изучават звездите в България и всяка година се разправят за едни никакви пари с вицепремиера Дянков.
Работното му място се намира в научния комплекс на БАН почти в началото на София. Ако влезете там, ще се изненадате - по нищо не личи, че тук се прави наука. Сиви, неприветливи сгради. За да пият кафе, астрономите събират пари в касичка с тематичен надпис - "Фонд Научни изследвания". Коридорчето до кабинета на Латев тъне в мрак - почти като в Космоса.
От столицата звездите трудно се виждат, но няколко пъти в месеца астрономите пътуват до Обсерваторията в Рожен - на лов за обитатели на Космоса. Наблюдателната нощ продължава около 14 часа, а през зимата дори повече.
Водещият телескоп, с който съоръжението разполага - двуметров рефлектор с оптическа система Ричи-Кретиен-Куде, вече е от среден клас и е на 80- 85-о място в света. Далечината, до която може да стигне, зависи от яркостта на обекта и проникващата способност.
"За да бъде покрито главното огледало на телескопа, са нужни около 40 000 човешки зеници. Това значи, че 2 милиона пъти по-слаби звезди от тези, които се виждат с просто около, могат да бъдат наблюдавани от телескопа на Рожен", обяснява Георги.
Това значи, че телескопът може да не забележи обекти на прага на Земята, които са много малки и не излъчват достатъчно силна светлина.
Най-далечната звезда, която български астрономи са измервали, се намира на 9.6 милиарда светлинни години разстояние, казва Георги, докато колегата му д-р Кирил Стоянов преглежда разрез от снимка на звезда, подобна на компютърната томография в медицината.
За сравнение, най-далечния обект, който е възможно да се види въобще, е на 13.7 милиарда светлинни години.
Най-успешната наука в България
Българската астрономия има успешна история и традиции, а Обсерваторията в Рожен се е превърнала в нещо като национална гордост. "Ако ние изчезнем навън, няма кой да наследи цялото това знание. Каузата трябва да е за България", убеден е Георги.
По външна оценка астрономията е водещата наука в страната ни, допълва Кирил Стоянов, показвайки диаграма, изготвена от Научната фондация на САЩ, която докладва пред Сената на всеки2 години как се развиват науките по света. Българската астрономия заема 37-о място от 195 държави, включени в изследването.
"Горд съм за това, че българската астрономия е на много прилично ниво. Тя е първа от науките в България, но през годините нивото спада, защото финансирането намалява, дори бих нарекъл това зловредно. Интересът към точните науки, за съжаление, намалява като цяло, а астрономията продължава да държи първенство", казва Георги.
Реалността
Основното притеснение на младите учени е телескопът в Рожен да не спира работа. "Ето защо се съгласихме да си намалим заплатите - за да има за ток", казва Кирил. В противен случай това би било удар както за апаратурата, така и за астрономията.
"Това означава, че ние няма да можем да следим историята на даден обект, не можем да допълваме картината, а продължителността на наблюдението е водеща за добро научно изследване. Иначе ще пишем популярни статии", казва Георги.
"Всеки месец се получават фотометрични точки на някоя звезда. Можем да си позволим лукса да се спрат наблюденията за половин година - материал за обработка има достатъчно", казва той.
Другият проблем идва от вредата, която ще бъде нанесена на големия телескоп, който работи при постоянна температура от 17 градуса. Дори най-малката влага може да увреди финните му компоненти.
През 1997 г. е правен опит телескопът на бъде спрян заради икономии, като се прави частична консервация. Отстраняването на насените щети по техниката и пускането на телескопа в експлоатация е излязло в пъти повече от спестените пари за ток, разказва Кирил.
Когато комплексът на звездобройците в Рожен е открит през 1981 г., е струвал 12 млн. долара - колкото един самолет МиГ-21, включително с пътя и съпътстващата архитектура на Обсерваторията. За сравнение, мемориалният комплекс на Бузлуджа струва 20 млн. лева.
Днес парите, от които Обсерваторията има нужда, за да продължи да работи, са 250 000 лева. Издръжката за една година е 1 млн. лева.
Най-много средства не достигат за наблюдение, командировки и участие в международни конференции, казва Ана Борисова, която има "удоволствието" да администрира проекти от Фонд "Научни изследвания", с които астрономите могат да намерят допълнително финансиране.
"Един учен не може да се изгради, когато е затворен в кабинета си и чете статии в интернет", категорична е тя.
"Искаме да не ни се налага да правим футболни отбори, но диалогът е много труден", казва Георги, който щеше да е ляв бек в отбора на "Роженските мечки". Кирил, централният нападател, изтъква бюрократичните процедури, които отнемат огромна част от времето на изследователите.
И въпреки тома младите учени не се отказват от науката. Георги се шегува, че астрономите имат доста работа - все пак, едва 4% от Вселената са познати на човечеството. 23% са черна материя, а останалото, съвсем мистериозно, но съществуващо, тъй като има гравитационно поле, е т.нар. тъмна материя.
Защо са ни астрономи?
Опасността от закриване на Обсерваторията в Рожен моментално отекна в социалните мрежи. Имаше и мнения, че трябва да бъде закрита, защото... нищо не произвежда.
"Все едно да закрием националния стадион по футбол. Астрономията е наука, която привлича децата и тяхното любопитство, увлича ги по пътя на науката", казва Ана Борисова. Повечето й колеги са превърнали детската си страст по Космоса в професия.
"Когато човек е притиснат от кризата, той не намира смисъл да се гледат звезди, струва му се, че се прави едва ли не за кефа на едни петдесетина учени". Така Георги си обяснява негативизма.
Пряка връзка с реалния живот не се вижда, а и навсякъде по света има хора, които не разбират значението на тази наука. "Но ето, вижте календара - годината за нас е една обиколка на Земята около Слънцето, това е най-елементарният пример", отговаря Георги.
Той разказва как преди години в Ню Йорк спрял токът, а мракът открил чудесна гледка към Млечния път. Хората започнали да се обаждат, за да питат какво е това странно сияние и дали не ни нападат извънземни.
Трябва ли да дръпнем шалтера, за да забележим, че има и звезди?
Абе една ме пита вчера ако затворят обсерваторията, ще спрат ли и хороскопите по вестниците.....какво да и кажа?
Кажи и да си купи едни бонбони Сушард, нали всички звезди, които ни трябват са там
Всеки дръвник, който мисли, че не ни е нужна тази наука(както каквато и да е) е най-дълбоко заблуден и сляп. Съвсем ще станем стадо, да ги ... айде поздрави.
Най-съществената причина, заради която трябва да се опази науката не може да се опише със самата наука, защото повечето хора няма да разберат смисъла й, но има друга страна - готовоността да се жертваш, да караш по-бедно, за да продължаваш да правиш нещо, което според мнозина е пилеене на държавни пари. Доста е различно от това да скокнеш с държавния мерцедес за подарък телефон "Верту" нали?
Не Теа, а Тъпа...............
Астрофизиката и астрономията като цяло получават значителен дял от финансирането за наука през последните 70 години в Европа САЩ и Русия. Оказава се че знанието за зваздите е особено ценно при разработването на термоядрени оръжия и електроцентрали.
Вижте, правете разлика между наука и наука. Примерно обсерваторията е важна в случая, но ако сте имали допир до системата на БАН или някои други институти, ще знаете че в голямата част наука се развива, колкото в кварталното ви кафене.... преписване на стари и чужди автори и преливане от пусто в празно. Пак казвам - ако сте имали допир! А не ако просто думата "учен" ви звучи хубаво.... Така че не всяка наука е НАУКА и не бързайте да оплювате всеки, който каже нещо, че иска да опростява нацията.....
На мен ми е интересно друго... Казвате "какво е направила обсерваторията досега, че трябва да я има?". Аз пък питам "какво прави църквата за народа ни? Моли се за благоденствието ни? Какво?" Защо мазни попове карат коли за по 100 000 лева? Окичени със златни ланци, от които едва ходят... Те какво правят за нас? А който смята, че една научна станция като роженската обсерватория е безсмислена е промит мозък...
Тук съм напълно съгласен с Теа! Не може само защото едно нещо е свързано с науката, тотално да се амнистира от финансова отговорност, рентабилност и отчетност. България, за съжаление, не е много богата страна и е редно парите на данъкоплатците да се разходват пестеливо и умело. Ето пример с БАН. Там се изливат едни сериозни за нашите стандарти пари, доста народ работи с държавна техника, но пари обратно в бюджета не се връщат, нито пряко, нито като някакви сериозни подобрения и иновации за бизнеса. Ако работата тръгне на позитив, той веднага се капитализира в частна фирма на съответния човек/екип, който иначе е изграден като специалист с държавни пари и техника. Ами аз като финансов донор на тази схема, не съм съгласен. Трябва да има ред, трябва да се преследват реални резултати и да се гони реална капитализация от услията на учените. Науката не е самоцел, тя би следвало да произвежда добавена стойност, както е на всякъде където това е това е правилно структорирано. И да се върна на обсерваторията в Рожен. Видно е, че там няма как да се случат някакви епохални открития, най малкото защото има далеч по- мощни и модерни подобни съоражения по света. За някаква скорошна рентабилност при астрономията, въобще не може да се говори. Така че, реално единственият позитив от цялата работа е да си имаме и жизнена астрономия в БГ, и евентуално да се увлече някое дете по космоса и точните науки, като иде там да разглежда. Което, е хубаво, но предвид цялата финансова картина, не много изгодно за данъкоплатците. Така че, им се пада на самите астрономи да защитят поминъка си пред обществото и да направят необходимото да донадят пари към милионът, който и така им се дава. Да канят нон стоп групи дечица, да правят научно популярно предаване по БНТ или да пускат книжки за оцветяване с планети и звезди, но да се борят и те активно за правото да съществуват! Това е положението, оцеляването е въпрос на конкуренция, работа и приспособяване. Боже, много се отплеснах май
Не съм си представял, че диктатурата може да бъде толкова естествено и непреднамерено деяние на толкова примитивни и неуки хора. Това пък, че може и да бъде установена успешно, въпреки посредствените си бащи не бих могъл и да си го помисля! И все пак ето я, опитваща се да влезе през прозореца на 21 век на крилете на заразителната посредственост и примитивния манталитет на хората приели да считат всяка умствена дейност за въртене на измами и лентяйство. Филията с мас, футбола по селски и учени загърлящи компири - това е девиза на деня и за съжаление нещо, което съзнателно или не мнозина са приели да се случи. Това не са само пияници и службогонци хванали далаверата, това включва и всеки, който заради извращенията при лекарите е готов да отрече цялото им съсловие, без да отдели и миг да помисли кое създаде тумора в тая система. Това е и всеки, който се вманиячава да мрази престъпниците след като са осъдени от телевизора от един министър, който никога (нарочно или естествено) не може да върже едно смислено изречение, но излъчва емоция и омраза към "тия гадни престъпници и тарикати дето ни докараха до там". Това е и всеки, който заради изкараните кирливи ризи на съдии е готов да отрече съда като институция и да връчи на хора, чиято работа е да кръстосват улиците правото да съдят и оценяват кой какъв е и при това без да погледне в тяхната паница, както те полицаите гледат в чуждите и говорят ли говорят за тях. Такъв е и тоя, който приема насаждането на идеята, че дори и малко в нещо да си виновен според вече постулираните морални стожери на народа - полицаите, тогава ти права нямаш никакви и не е редно и за човек да те имат. Такива са и тия, които днес пригласят на простаците в отричането на астрономията, но пък и всичко туй е логично - астрономията е може би най-добрия кандидат за дядо на демокрацията, онази наука запалила сърцата на древните елини за разбиране и на природата и на обществото си. Същата страст, която ги е довела до разбирането за ред подчинен на закони, както на закони се подчиняват небесните тела, а не на приумици на самозвани господари, както варварите разбират закона. Честито българи! Ние вървим все по-назад и все по-надолу! И срамно е, че има толкоз хора пленени от строителството на България, но слепи за факта, че ако нещо ти е поставено пред очите и повторено хиляда пъти не значи че е истина или пример за това какво става навсякъде или, гледай ти, не е работа на тоя, който се хвали с това. Щом българинът е готов да избере да се подчинява на човека, а не на закона, тогава астрономия очевидно не му трябва, най-много да напомня за другия начин. Астрономите да ходят да пасат овце и кози - това е естественото им място в страна на феодали, а те самите щом нямат избор, могат само да сведат глава - жалко!
Метеора В дисциплината, която съм завършил и по която работя, има един куп професори, катедра, лаборатории и т.н. и всяка следваща година в занаята ги виждам тия колко струват и как за последните няколко десетилетия развитието е кръгла нула. Едни и същи неща се преписват до безкрай и това е всеобщо известно, не е мое прозрение. Спонсорирането на това обаче си продължава с пълна сила, щото "да развиваме науката" е много красива фраза. Така е и сигурно във всяка друга област....вероятно и в астрологията Е а кажи ми, аз неук фен на наукоубиеца Дянков ли съм сега или какво?
Вон Подобни примери с "учени" са безкрайни и ежедневие. Само дето ще обвинят сега че сме "Аз знам всичко, тия професори не разбират.....", както прост работник на обекта вика на архитекта на сградата примерно
Meteora, тази твоя рецитация може да се изкаже само само пет думи - Долу Метеора, да живее обсерваторията.
Tea, изключително разочароваш. Какво искаш да видиш точно? Това което произвежда науката са научни трудове, колко пъти си се опитала да прочетеш един? Защото аз ги чета и ги има. До всички, които си представяте науката като някакво фирмено предприятие или като финансова схема и говорите за рентабилност дълбоко се заблуждавате и въобще не познавате науката и проблемите с нея като цяло. Когато Фарадей и Максуел работеха върху електричеството и магнетизма нима да произвеждаха някакъв продукт? Нима правеха нещо рентабилно? Първите плодове на трудът им се видяха 50 години след откритията им. Всяко едно нещо, което ползва електричество е продукт на техния труд. Това ли за вас е ненужната наука? Всяко едно инженерно и приложно решение днес е започнато именно от фундаменталните науки, които изглежда че нищо не носят на пръв поглед. MRI скенерите са създадени от физик, който е мислел как да засече антипротоните при радиоктивен разпад. Днес тези машини са почти във всяка болница и не може да се изброи колко човешки живота са спасили. Не драги, трябва ни целия спектър от фундаментални науки, защото не се знае от къде ще скокне заека. И не, не е скъпо за нашите стандарти, и е изключително нужно, освен ако не желаете да продължи интелектуалния разпад на обществото ни.
"...Така е и сигурно във всяка друга област....вероятно и в астрологията..." --------------- Ъъъъъ, вероятно имаш предвид астрономията?