Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Седемте градски гряха на Благой Д. Иванов

Авторът на "Седем градски гряха" за това да пишеш комикси, любовта към хоръра, работата с Петър Станимиров и греха в живота на всички ни. Снимка: Ирена Игнатова / Webcafe.bg
Авторът на "Седем градски гряха" за това да пишеш комикси, любовта към хоръра, работата с Петър Станимиров и греха в живота на всички ни.
Седемте градски гряха на Благой Д. Иванов Снимка: Ирена Игнатова / Webcafe.bg

"За мен грехът е по-скоро символ на човешката слабост. Всички сме хора, всички имаме слабости. Това, което е важно, е да не се опитваме да се правим, че ги няма", обяснява ми писателят Благой Д. Иванов между бързите дръпвания от цигарата.

"Греховете са там, поради някаква причина. И ако ние си казваме "Не, бе, такова нещо няма" и си заравяме главата в пясъкa, грехът ще продължава да изсмуква от нас жизнени сокове."

Седнали на една пейка, с Благой от около 40 минути бистрим темата за греховете, за мястото им в живота на хората, за неговия собствен живот и творчество. По-скоро случайно, но много тематично, разговаряме в градинката зад Руската църква в столицата.

"Идеята е: не се страхувайте от греха. Погледнете го в очите. Можете и да се сприятелите с него в някакъв момент, но не му позволявайте да ви контролира", завършва мисълта си той и пак дърпа от цигарата в очакване на следващия ми въпрос.

Благой знае за какво говори. Все пак темата за смъртните грехове го занимава достатъчно, че да й посвети цяла книга.

"Седем градски гряха" (изд. "Сиела", 2019) е сборник от няколко хорър истории, написани от него и нарисувани от легендарния художник от времето на списание "Дъга" Петър Станимиров.

Да, нарисувани, защото "Седем градски гряха" всъщност е сборник с комикс разкази за възрастни, обединени от обща тема. За съжаление, думата "комикс" у нас често създава погрешни асоциации с нещо детско, инфантилно. Не и тук. На задната корица на този има едно 16+ в червено кръгче и то не е случайно.

Завист, гняв, леност, похот, чревоугодие, алчност, горделивост: Благой Д. Иванов използва по един грях за основа на всеки от седемте разказа. Дава им лица – различни персонажи, които заради своя грях бързо поемат в неочаквани посоки, често изпъстрени с насилие.

"Насилието в "Седем градски гряха" е факт, на моменти може би е прекалено, но никъде не е самоцелно. Тази ескалация беше замислена от самото начало и във всяка история се случва естествено", обяснява авторът.

Не си представяйте обаче обагрени в червено страници – комиксът е черно-бял. Решение, което работи изненадващо добре за акцентиране върху героите, когато жанрът е хорър, а техните емоции са водещото.

Но освен това 16+, на корицата има още нещо, което ми е направило впечатление. Става дума за "Д."-то (идва от Димитров) между двете имена на автора, на което той много държи. Оказва се, че причината за това е едно донякъде комично съвпадение на имена.

"Писна ми като пиша в Google моето име да излиза името на Багата [бел.авт. който също се казва Благой Иванов]. Той, между другото, е спортист, заслужил своята слава, той се е доказал. Това ме амбицира аз да започна да се доказвам повече. Ако [в Google] отидеш на "Снимки", излиза една окървавена физиономия, която никак не прилича на моята", обяснява Благой.

Шегуваме се обаче, че в кървавите снимки, макар и да не са негови, поне има някакъв хорър елемент.

А Благой и хорърът са стари другари. Киноман още от дете, за ужас на майка си в ранните си ученически години той обича да гледа филми, но не и да чете. Промяната идва благодарение на филмовите екранизации на творчеството на Стивън Кинг. Така един ден иска от майка си да му купи книгата "Сейлъмс Лот", тъй като е харесал едноименния филм. Това отприщва цяла вълна – книгата е последвана от всички други творби на краля на хоръра.

Макар Иванов още на 11 да прави първите си плахи опити в писането на разкази, те стават по-сериозни едва когато е на около 16-17. Тогава с негов приятел дори се състезават кой ще напише по-добра история, а конкурс за хорър разказ в списание с името "Върколак" им дава възможност да премерят сили пред очите на независимо жури. Благой печели. Разказът, който му носи победата, е и първото му публикувано произведение.

Това сякаш предначертава пътя към кариера, свързана по един или друг начин с писане. Не само художествено – с годините се привързва още повече към киното и дори завършва "Кинознание" в НАТФИЗ.

"Има някаква много странна надпревара между двете неща в моя разум. Аз от малък съм киноман, вдъхновявам се от киното. В един момент си казах: "Защо не започна да пиша?". Писането на разкази беше повлияно повече от киното, впоследствие се зарибих много по четенето и преминах академично към кинокритиката."

Завръщането към художествената литература идва преди 2-3 години заради онзи труден за обяснение "творчески импулс". Той води до създаването на сборника "Трансформации" (изд. Orange Books, 2018), в който Благой събира свои хорър разкази. Ред е на кинокритиката да остане на заден план и така повече от година не е писал рецензия за филм.

Ето защо дори на самия него му е трудно да подреди заниманията си. От професионална гледна точка той е три неща: кинокритик, редактор и писател.

Всяко от тях върви със своите условности. Кинокритик е ,защото обича киното, а не защото се изживява като истински такъв (той е един от хората зад сайта operationkino.net). Редактор е, защото това е неговата ежедневна работа и първото професионално начинание, в което не се чувства "гадно" (в момента работи в издателство "Сиела"). "Писател" го казва най-предпазливо, защото "все още не е доказал пред себе си, че може да се нарече такъв".

"Седем градски гряха" е стъпка в утвърждаване именно на това поприще. Историите в сборника започват привидно спокойно - обикновени хора с обикновени професии (или отдали се на обикновени занимания), които имат обикновени проблеми. В един момент напрежението започва да се натрупва – както от репликите, така и от илюстрациите, а кулминацията често е обрат, когато даден грях "поеме контрола".

Комикс разказите показват как греховете могат да се проявят на полето на дисфункционалните семейства, на работното място и дори в на пръв поглед чистите приятелства.

Вдъхновението за проекта идва от различни места. Благой посочва, че за темата за греха може би несъзнателно е повлиян от много произведения на изкуството, където тя е водеща: творбите на художника Йеронимус Бош, "Божествената комедия" на Данте, филмът "Седем" на режисьора Дейвид Финчър. По-явни вдъхновения, включително и визуално, са японският автор на хорър комикси Джунджи Ито и писателят Клайв Баркър.

"Много е важно да стъпиш върху раменете на по-великите от теб, но като се пресягаш нагоре, да хванеш нещо, което те не са. Т.е. да търсиш някаква друга посока на финализиране на историята. Ако се вдъхновиш, вдъхновявай се само на ниво отскачане. От там нататък гледай да се приземиш някъде, където друг не се е приземявал."

В отскачането, полета и приземяването Благой има помощта на Петър Станимиров - художник, работил по списанията "Дъга" и "Чуден свят", автор на плакати, корици на книги и карикатури, арт-директор на някои от първите български компютърни игри, и един от хората, благодарение на които книгите-игри се появяват и в България.

Това "Седем градски гряха" да е съвместен проект точно с него е ясен избор за Иванов от самото начало. Познанството им датира от детските години на Благой. Същото онова копие на "Сейлъмс Лот" на Кинг, което прочита като хлапе, е с корица, нарисувана от Станимиров. Запознават се още през 1993 г. по време на един панаир на книгата, а малко по-късно се срещат отново и развиват приятелство, което продължава и до днес.

Идеята за комикс за възрастни с хорър разкази Благой предлага на Станимиров през лятото на 2017 г. Разказва му една от историите, докато са в кръчма, и изглежда е убедителен, защото художникът дава своето съгласие за проекта. Това на свой ред стимулира Иванов и той започва по-детайлната работа по сценариите. Рисуването на първата история започва още през есента на същата година.

"[Петър] също има много киновизия за нещата. Той е киноман като мен и мисля, че много еднакво виждахме тези истории като реализация", обяснява авторът за това как е протекла работата по комикса.

Решение на Станимиров е различните истории да са нарисувани в различен стил. Докато една впечатлява с почти фотографски детайл, друга е растерна, трета е по-типично комиксова и т.н.


Това не само разнообразява историите, но и им придава уникалност, като се съобразява с различните им особености - от крайния реализъм на една до фентъзи елементите в друга. В някаква степен и улеснява художника, като същевременно му дава стимул и нова енергия за всяка следваща история.

"Правенето на комикс изисква страшно много труд, нерви, постоянство, търпение и е наистина ужасно тегаво занимание във всеки аспект. Работата на сценариста може би е основополагаща с оглед на това, че историята трябва да тръгне отнякъде. Но работата на художника е много времеемка. Аз мога да напиша историята за една седмица и тя да е от 25 страници. Един художник с опит и дисциплина ще я рисува 25 дена", разказва Благой за целия процес.

Сега знае, че ще му е много по-лесно, ако се захване с подобен проект, тъй като е "хванал ритъма" на писане на сценарий за комикс. По думите му, най-вече от полза е това да работиш с художник с опита на Станимиров, който може да ти каже, ако тръгнеш в неправилна посока.

"Който прави комикси е добре да мисли за тях като за книга, като за литература. Дълбоко критикувам всеки, който се е наел да прави комикс под формата на списание, защото самият формат вече ти е затворил страшно много врати по отношение на продажби", обяснява Благой от гледната точка както на автор, така и на човек с години опит в издателския бранш.

"У нас хората си мислят, че комиксът е инфантилно занимание. Или не е сериозно изкуство, независимо към кого си го насочил, или не е насочен към сериозни хора, т.е. повечето хора си мислят, че комиксът е детска литература или детско забавление. Ако успеем да преодолеем този предразсъдък, или ако култивираме у хората отношения към комикса, което да бъде малко по-широкоскроено, има шанс хората да започнат да посягат към комикси", отбелязва Иванов.

След като сме обсъдили греховете в по-общ план, на изпроводяк го питам за неговите собствени. Кой е грехът, който характеризира Благой Д. Иванов?

"Ако трябва да говорим за [мен] преди 10-ина години, със сигурност беше "похот". Обаче, както казва Харисън Форд във филма "Похитители на изчезналия кивот", "в един момент километражът си казва думата". В момента всичко, за което мечтая след този луд месец септември и след това много лудо лято, е да се наспя. Така че моя любим грях в момента е леност."

Последното греховно нещо, което е споделил в социалните мрежи, е "естетически заснета снимка на гола жена", тъй като с няколко негови приятели редовно си пращат такива. И уточнява, че докато го казва, цялата му природа всъщност крещи: "Благой, това не е грешно". Прав е, не е. Човешко е. Като всеки грях.

Най-четените