Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Моника Люински - първата жертва на интернет?

Как интернет и медиите могат да променят живота ти завинаги Снимка: Getty Images
Как интернет и медиите могат да променят живота ти завинаги

Две десетилетия след като бе обвинена, че е любовница на тогавашния американски президент Бил Клинтън, Моника Люински обяснява колко е жесток света на политиката и как интернет може завинаги да промени живота ти.

Тя се самоопределя като първата жертва на интернет, без да е известна личност от света на шоубизнеса.

Моника споделя това пред Дейвид Френд от Vanityfair, който е провел редица разговори с нея за скандала  с Клинтън.

Според бившата стажантка в Белия дом "в момента хората се обиждат безнаказано онлайн и това трябва да се промени. През 1998-а тя се счита за единствената, подложена на такова жестоко нападение. За по-малко от денонощие тя се превръща в уличница, в лека жена, която разрушава семейства. Люински е буквално сатанизирана.

Моника твърди, че е използвана като пешка от републиканците и се оказва изкупителната жертва за Белия дом. Репутацията й е пожертвана, за да може президентът да остане на поста си.

Люински в момента е на 44 години и работи като адвокат на жертви на тормоз. Преди 20 години обаче, излиза наяве интимната й връзка с тогавашния президент. По това време Моника е стажант в Белия дом.

Тя говори и за нейната колежка и приятелка - Линда Трип. Трип започва тайно да записва Люински и събира над 20 часа записи на техните лични разговори.

Днес Люински казва, че след изтичането на записите осъзнава колко верен е принципът на холивудския режисьор Арън Соркин, че съществуват две отделни реалности.

В един момент тя е обикновен човек със собствен характер, със своите особености. В другия е една карикатура, създадени от медиите, клюките, враговете,  която често няма нищо общо с реалната личност.

"И когато този фалшив образ опетни репутацията ти, е почти невъзможно да я изчистиш", казва Моника. Изградената представа за нея е дълбоко насаждана в обществото. Хората си я представят като богата, разглезена и фриволна.  Според Моника това не е нейният реален образ.

Люински има магистърска степен по психология от Лондонската академия и знае добри как културата влияе на поведението. Тя обяснява разликата между "на сцената и зад кулисите" - това, което представяш пред останалите и това, което предпочиташ да скриеш. Всичко, което тя е искала да скрие, изведнъж се оказва наяве.

Дори тестовете на брат й са били използвани като доказателство.

Моника се превръща в нещо като тест в ерата преди Едуард Сноудън - как да се защитиш от правителството, което се опитва да навлезе в най-личната ти информация, как думите ти да не бъдат извадени от контекста и публикувани?

Когато се разразява драмата с импийчмънта на Бил Клинтън е трудно журналистите да останат далеч от това, което е ставало в спалнята на Моника. Събитията тогава тотално отричат твърдението, че жените нямат какво да крият.

Аферата Люински кара хората да преосмислят какво означава сексуалният тормоз и че личното пространство трябва да бъде пазено, а не нарушавано. Междувременно личното й пространство се оказва на показ и обект на осъждане, а Моника се опива да скрие, че се е влюбила в шефа си, който обаче е американският президент.

Нещо повече, за да защитят Люински, адвокатите й държат да пледират за сексуален тормоз, което от своя страна налага целият й личен живот да бъде изложен на показ.

Може би никой не е пострадал повече от Люински, когато навлизането в личното пространство започва да става нещо обичайно.

Гледайки назад, тя вижда някои неща, които не могат да бъдат подминати. Най-голямо влияние на аферата Люински оказват интернет и поколението на бейби-буумърите. Тя намеква, че връзката между по-възрастни мъже и по-млади жени по това време не е нещо необичайно.

Това, което се е променило, е, че вече има жълти медии и интернет, които да го разпространят. Това спомага за създаването на общество от "върховни съдии".

В списание New York Люински е описана като обект, върху който Америка проектира разбиранията си за секса, властта и политиката. Тя обаче не е предполагала, че ще се превърне в модел за подражание в областта на сексуалността.

В момента има хора, които при нейните презентации или на улицата я спират и я прегръщат.

Това са хора, които са тормозени заради тяхната сексуалност. Между тях има чувство за съпричастност и разбиране. Люински вижда симпатията между тези хора, които знаят какво е да те нападат и обиждат заради личния ти живот.

След скандала Моника е прехвърлена от Белия дом в Пентагона, където всъщност печели повече пари, но усеща, че това не е нейната работа.

Сега Люински е жив образец на това, което интернет и критиката може да ти причини. Тя обаче успява да направи умен ход и да изгради нов живот за себе си. В някои отношения тя е пример какво може да причини интернет на живота ти.

Най-четените