Ако искаш ред, отиваш в Германия. Ако искаш пари, отиваш в САЩ. Ако искаш добър живот - идваш в България. Нещо, в което самите българи не вярват.
Това казва Марио Монтесоро, познат на всички като собственик на бистро „Песто".
Да направиш италиански ресторант (или бистро), вероятно е успешна идея във всяка държава по света - италианците се славят с чудесна кухня и способността да готвят така, че всяка хапка да крещи „любов".
Самият Марио се установява в София преди две-три години, за да бъде близо до 3-годишния си син, вместо да влиза в ролята на Skype-татко.
В Италия е бил президент на сдружението на ресторантьорите в региона на Генуа. Направил е първите стъпки в борбата срещу корупцията и мафията в сферата. Все още има кафене в Италия, което съществува от 20 години.
Освен това се е занимавал с превеждането на законите за чужденци. Сега самият той е чужденец и трябва да се сблъсква с българското законодателство. Написал е й книги, посветени на кооперациите и бизнеса.
Накратко - той е активен човек, за когото няма значение коя е държавата, стига да има идея за бъдеще и как може да го постигне.
И все пак това не изглежда толкиова лесно в страна, която ние, българите, свързваме предимно с корупция, беззаконие и липса на перспективи.
Неговата гледна точка обаче е различна
Първото, което забелязвам в бистро „Песто", е анкета за София, написана на италиански. Марио ми разказва, че обича да разпитва клиентите си какво мислят за средата, в която живеят. Вярва в необходимостта от това да има гражданско общество, хората да действат като общност.
Разказва как на протестите през 2013-та година редовно са го питали защо и той е площада. А той се е опитвал да обясни колко е важно за него да бъде част от общността, в която живее просто защото вярва в бъдещето на България.
Възможности
Идвайки отвън, Марио Монтесоро вижда всичко онова, което ние не можем да видим. „Тревата на съседа е по-зелена" - това според него е принципът, който кара хиляди българи да емигрират, мислейки, че тук няма какво да се случи.
Просто българите не вярват в България, защото са индивидуалисти, а сам човек много по-трудно може да промени нещата. Той? Той вярва, да.
Дава примери със свои опити да промени средата у нас. Например идеята си за кооперативи. „Кооперативи? Това е комунизъм!" - е отговорът, който среща обикновено, защото страхът от миналото се е слял с нежеланието да се видят възможностите.
Затова заведението си държи кошница със стари соц вестници - „Поглед", „Работническо дело". Според него, ако един народ познава историята си, то той има бъдеще и няма да повтори грешките си.
Българите
Познава България от 10-тина години, за които отчита, че вкусът на българите се е променил - сега е с поне 35% по-добър, според неговата лична статистика. Това може би е свързано и със социалните промени, с навлизането на повече чуждестранни храни и вкусове. Определено днес българите разбират повече от храна. Малко повече.
Работливи ли са българите, питам го, от перспективата му на човек, който прави бизнес. Опитва се да намери подходящата дума. След дълги опити да я обясни, я намира Google Translator. Преводът е „докачлив". Казва, че е трудно да се работи с българи, защото приличат на жителите на Южна Италия -много са докачливи и ако им направиш забележка, не я приемат, а започват да спорят.
Впечатлен е обаче от жените. За него те са център на българската икономика, защото те са тези, които работят много.
Другото му наблюдение: в България има добри хора, които обаче не знаят как да живеят заедно. Индивидуалисти без връзка помежду си.
В България никой не мисли за бъдещето
В България всеки се опитва да промени първо другите, после себе си, а за да има промяна, тя трябва да започне от нас самите, казва Марио.
По време на целия разговор той не спира да обслужва клиентите си, пита всеки дали е доволен от храната, а между отделните реплики прави паста или капучино.
Казва, че най-важно е да виждаш бъдещето и възможностите. Но за да има бъдеще, има три елемента - идея, постоянство (в България нямате постоянство)и сериозност. Ако си сериозен, постоянен и имаш идея, това е добре. Трябва да имаш фантазия. Много фантазия.
