Виктор Кирков и истинската магия на футбола

За последните пет години социалният предприемач Виктор Кирков вероятно е направил повече за младежите в неравностойно положение, отколкото доста институции накуп - това е магията на футбола и Отборът на надеждата.

Ако скоро не сте чували за тях, ето резултатите - историческо 9-то място на момчетата на миналогодишното Световно първенство по футбол за бездомни в Амстердам, както и европейска титла при момичетата.

Нещо повече, тимът категорично побеждава предразсъдъците към социално изключените общности. Първо на терена, след това и извън него. Или както казва Виктор: „Време е всички да разберат, че сме едно цяло и ако не работим заедно за успеха на България, ситуацията, в която живеем в момента, няма как да се подобри".

Говорим с него преди предстоящото му участие във Форум Ключ. Виктор има невероятни истории, но няма да чуете хвалби за успехите, които е постигнал - в неговите очи той и треньорите просто създават предпоставки младежите да си помогнат сами.

Магията на футбола

Представете си изживяването да се бориш с 47 отбора на световно първенство, когато си отритнат, изоставен или непрекъснато са ти повтаряли, че „от теб нищо няма да излезе" Футболът може наистина да омагьоса безизходицата, а защо не и да бъде трамплин към професионална спортна кариера.

„За повечето от играчите е достатъчно това, че представят България на такъв значим футболен форум. Много от тях за първи път се усещат значими и животът им придобива смисъл. Те създават много приятелства, които ги обогатяват с културните си различия. За почти всички национали това е най-прекрасното им изживяване до този момент, така поне твърдят самите те", посочва Кирков.

За самия него Homeless World Cup е неописуема емоция, защото за 10 дни стотици състезатели просто забравят за проблемите: „Колкото и изненадващо да ви звучи, това е мястото с най-положителната енергия, на което съм бил".

Една безкористна идея

Виктор създава клуба през лятото на 2011-та година, а няколко месеца по-късно избира името - Отбор на надеждата. Убеден е, че позитивното послание ще донесе позитивни резултати, както и че футболът има силата да разрушава стени и да създава доверие.

Така тръгва из ромски квартали и домове за сираци, за да търси футболни таланти. „В началото наистина не ни беше лесно, тъй като младежите в проекта са били лъгани и използвани многократно преди да ги срещнем. Беше им трудно да повярват, че има някой, който наистина го е грижа за тях", разказва той.

Проектът се финансира изцяло с негови лични средства, като управител на „Спортс Мениджмънт България", а с течение на времето се присъединяват и други частни спонсори. Общините също оказват подкрепа, поемайки транспортните разходи на състезателите за тренировки в други населени места.

Медиите отначало наричат тима „бездомниците", защото участват на световно първенство за бездомни хора. „Всички младежи в началото на проекта бяха настанени в институции. Последното нещо, от което имаха нужда, е обществена сугестия, че са втора категория хора", изтъква Виктор.

От друга страна, в неговото обкръжение също посрещат идеята скептично. „Няма да се получи", „С тези младежи ще ти е много трудно" са само част от коментарите по адрес на инициативата. Виктор обаче открива съмишленици - бившия му колега Методи Здравков и Кирил Кюлев, който тогава е студент в НСА.

Двамата стават треньори и започват работа с младежите в София. През 2012-та година Отборът на надеждата е одобрен да вземе участие в Световното първенство в Мексико Сити през 2012 г. Идеята идва от приятел на Виктор, който година по-рано кандидатства неуспешно за партньор на фондацията - организатор Homeless World Cup.

Оттогава насам българският отбор бележи все по-големи успехи, като при всяко от четирите им участия момчетата са имали качества и подготовка за Топ 8.

Те тренират два пъти седмично по 90 минути в населените места, в които живеят, с квалифицирани треньори. Селекцията се прави чрез 5 турнира, след които националният треньор Младен Христов сформира разширен отбор от максимум 12 души. След ежедневни тренировки в продължение на около месец и половина 8 момчета заминават за световното първенство, за да представят България.

Виктор казва, че след 9-тото място на последното световно в Амстердам е забелязал промяна в обществените нагласи: "Дори хора, които имаха неприкрити предразсъдъци към ромската общност, пишеха, че по-добре нашите момчета да представят България, отколкото националния отбор по футбол с 11 души".

Повече от футбол

Наравно със спортните качества, в отбора акцентират върху психологическата помощ и личностното израстване на момчетата. Работата на треньорите е колкото спортно-техническа, толкова и психологическа.

„Имаме задачата да изградим в тях ценни качества, които да ги направят по-добри играчи, но и да помогнат за по-успешната им интеграция в обществото. Става въпрос за дисциплина, организираност, носене на отговорност, работа в екип и др. С времето нашият екип също се развива, което ни помага да да извлечем по-голяма част от потенциала на момчетата", разказва Виктор за работата в клуба.

За момента, в който е разбрал, че усилията му си струват, Виктор цитира една реплика на бившата директорка на центъра за временно настаняване в кв. „Захарна фабрика" Галя Георгиева. „През мен са минали стотици проекти, но този е първият смислен, който дава резултати", казала тя, отделяйки пари от бюджета за дневни карти за градския транспорт. Така настанените при нея момчетата могли да ходят на тренировки в другия край на София.

„Три месеца по-късно инвестицията й се отплати, тъй като всички младежи напуснаха принудително центъра за временно настаняване, но успяха да намерят работа, да наемат квартири, а някои продължиха и образованието си", разказва мениджърът на тима.

Проектът среща все повече подкрепа, а негови официални посланици са били легендарният треньор Димитър Пенев, лекоатлетката Ивет Лалова, писателят Георги Господинов, актрисата Теодора Духовника, полският посланик Лешек Хенсел и други.

Това не е изненадващо, защото дори в благотворителността има ефект на доминото. Или какво обяснява Виктор: „Всеки, който се е докоснал веднъж до „Отбор на надеждата", се чувства съпричастен, защото пред очите му се променят човешки съдби към по-добро".

Новините

Най-четените