Да се спре простак е трудно начинание. Който се е пробвал, знае, че простащината е всесилна. Тя няма форма и цвят, няма и националност. Не можеш да я нарисуваш, защото е многолика. Но за сметка на това има мирис.
Простакът лесно се надушва. Буташ например детска количка по задръстен от коли тротоар и ти мирише на простак.
Изобщо не ти трябва количка, за да се окажеш опръскан с кал след стъпване на поредната разбита плочка-мина, неиздържала перманентния терор на автомобилните гуми. Крачолите са ти мръсни, мокри и... ти мирише на простак.
Друга класика е кола на пешеходна пътека или върху зелена площ - пак мирише на простак.
Всеки решава как да води личната си борба, но в Москва вече пета година битката е организирана.
През 2010 г. група млади хора сформират улични патрули срещу своеволията на недобросъвестните шофьори. Скоро столичната идея прераства в
общонационална инициатива и получава името "Спрете простака"/"Стоп хам".
Патрулите са на доброволни начала и първоначалната идея е вредните навици да бъдат изкоренени с диалог. Членовете на движението се опитват да осъществят контакт с провинилия се водач, но ако не срещнат разбиране, прибягват към действие.
"Здравейте, колата ви затруднява движението по тротоара. Молим ви да паркирате някъде другаде", обикновено са първите думи на патрулиращите. Част от шофьорите обработват съобщението мигновено, други не стоплят или директно влизат в конфронтация. Отговорът обаче не закъснява.
"Ще ви залепим стикер върху предното стъкло, който ще покрие половината от него и ще ви бъде доста неприятно да шофирате", е второто предупреждение. Ако и то не постигне нужния резултат, се пристъпва към действие.
Докато нарушителите се опомнят, няколко чифта сръчни ръце задружно лепват стикера - един го приглажда, друг го минава с четка с лепило отгоре. Движението е отработено, а свалянето на лепенката определено е проблем. Съдържанието на стикера не се нуждае от коментар:
"Не ми пука за другите и паркирам, където си поискам".
В доста от случаите акцията не преминава гладко, а някои от шофьорите, настървени от пътна ярост, излизат с бухалка, нож, а дори и огнестрелно оръжие. Все пак това е Москва, въпреки че на моменти много прилича на България.
Доброволците си имат и оператори с камери, които записват всичко поне от две гледни точки, а светещите червените точици отчасти озаптяват бабаитите. Клиповете се радват на огромна популярност в мрежата, а каналът на организацията в YouTube има над 2 млн. абонати.
Парите, които падат от интернет, отиват за стикери и за подмяна на счупените камери. Членовете на "Стоп хам" постоянно са обект на вандалски атаки и обиди, но закон №1 на движението е да не отвръща на насилието.
"Да се държим учтиво е неделима част от нашата организация", казва лидерът Дмитрий Чугунов. "Ако се борим за край на простащината и грубостта, не можем да използваме такава. Някои шофьори са много жестоки и безскрупулни. Лично аз съм бил заплашван хиляди пъти с огнестрелно оръжие. Но ние искаме да изградим гражданско общество, за да живеем в демокрация. Така че това, което правим, е напълно съзнателен избор."
Въпреки думите на Чугунов и безспорния факт, че методите на "Стоп хам" заобикалят насилието, има видеоклипове, в които се вижда как част от активистите не се задоволяват само с устни предупреждения и лепене на стикери. Счупените стъкла с бейзболни бухалки и уличните боеве с шофьорите обаче все пак са рядкост и от организацията се разграничават от повечето от тях.
Дейността на групата й спечели популярност сред най-високите политически етажи. Няколко от лидерите на "Стоп хам" дори се срещнаха с президента Владимир Путин.
"Срещаме известна подкрепа от държавни служители и представители на правителството", казва Чугунов. "Но те ни помагат в лично качество. Получихме похвали от президента и министър-председателя, но те не включваха никаква финансова помощ."
Все пак факторът "Путин" оказа влияние за осъществяване на взаимодействие между патрулите на "Стоп хам" и пътната милиция.
При всеки по-сериозен инцидент цикълът се затваря с пристигането на униформените. Някои по-изобретателни от нарушителите опитват измами, претендирайки, че активистите са се опитали да ги ограбят или заплашат вербално, но в този момент на помощ идват видеозаписите.
В девет от десет случая уличните патрули се оказват прави, а освен публичното унижение, джигитите получават фиш или акт от органите на реда.
"Ние сме толкова популярни, защото сме честни и дейността ни е прозрачна. Не правим компромиси за важни клечки или правителствени автомобили. Хората, които карат големи и скъпи коли, и имат повече пари, не трябва да мислят, че разполагат с по-голяма свобода да правят всичко, което си поискат", казва Чугунов.
Но както достатъчно поддръжници, "Стоп хам" вече има и не малко врагове.
Остава въпросът дали подобно улично патрулиране е работа на група тийнейджъри, чиито действия често предизвикват излишни сеири и заплашват здравето им.
По презумпция с всяко извършено нарушение се съгласяваш да си понесеш последствията, залегнали в закона. Злоупотребите да се наказват със сурови финансови санкции, а не със стикери и младежи, покатерени на предния капак в краен опит за публично порицаване на нарушителите.
От "Стоп хам" обаче са готови да си носят кръста и да бранят идеите си си. Вярват, че са прави и че това е начинът да се противодейства на тротоарните извращения.
Мисията им е опасна, на моменти безразсъдна, но те нямат планове да спират в скоро време. Единствените им планове засега са да спрат простаците.
