Един ден през август 1995-a мъж на име Футанга Бабани Сисоко влиза в главния офис на Дубайската ислямска банка и моли за заем за покупка на кола. Мениджърът одобрява заема и Сисоко го кани в дома си на вечеря. Това е прелюдия към една от най-смелите измами на всички времена.
По време на вечерята Сисоко прави шокиращо изявление. Той казва на мениджъра от банката – Мохамед Аюб, че притежава магически способности. С тези способности Сисоко твърди, че може да вземе каквато и да е сума пари и да я удвои. Той кани приятеля си от Арабските емирства да дойде отново на гости и да донесе известна сума.
Черната магия се заклеймява от исляма като богохулство. Въпреки това мнозина все още вярват в нея и Аюб изглежда е бил спечелен за каузата от колоритния и мистериозен бизнесмен от затънтено селце в Мали.
Когато пристига отново в дома на Сисоко, този път с пари, малиецът изскача от стаята и твъди, че дух – и по-конкретно джин - го е атакувал. Сисоко предупреждава Аюб да не дразни джина, да не би парите му да не се удвоят. Аюб оставя парите във “вълшебната стая” и чака. Банковият мениджър твърди, че е видял светлини и пушек, и е чул гласовете на духове. После настъпила тишина. Парите обаче наистина се удвоили.
Аюб се зарадвал - и така започнал обирът на банката.
"Той е вярвал, че това наистина е черна магия; че Сисоко може да удвои парите", коментира Алън Файн, адвокат от Маями, от който банката впоследствие е поискала да разследва престъплението. "Затова е изпращал пари на Сисоко - пари на банката, и е очаквал те да се върнат двойно повече".
Между 1995-а и 1998-а Аюб е извършил 183 трансфера до сметки на Сисоко по цял свят. Сисоко също така е харчил големи суми чрез кредитните си карти - милиони, според адвоката Файн, които Аюб е плащал от негово име.
През 1998-а плъзват слухове, че банката има проблеми. Когато вестник пише, че Дубайската ислямска банка има проблем с ликвидността, тълпи от хора се събират пред нея, в опит да изтеглят парите си. Властите в Дубай правят опит да омаловажат кризата. Те я наричат "малко затруднение, което не е довело до каквито и да е финансови загуби от инвестициите на банката или сметките на вложителите".
Това обаче не отговаря на реалността.
"Собствениците на банката са понесли огромна загуба. Тя не е била застрахована", казва Файн. "Банката е била спасена, защото правителството се е намесило и е предотвратило затъването й. Но собствениците са жертвали голяма част от активите си в банката, за да се случи това".
А къде по това време се е намирал Футанга Бабани Сисоко? Към този момент – много далеч.
Една от прелестните черти на неговата схема за измама е, че не се е налагало той да се намира в Дубай, за да продължава да получава парите. През ноември 1995-а, само седмици след като е организирал “магичното шоу” за Мохамед Аюб, Сисоко посещава друга банка в Ню Йорк и прави нещо много повече от просто откриване на сметка в нея.
"Той просто е влязъл в Citibank един ден, без предварителна уговорка, срещнал се е с банкова чиновничка и в крайна сметка е сключил брак с нея", разказва Алън Файн. "И има причини да се смята, че тя е направила много по-комфортни отношенията му със Citibank. Той е открил сметка там чрез която, доколкото помня, повече от 100 милиона долара са били прехвърлени по банков път в САЩ", обяснява адвокатът.
Всъщност, според иск, заведен от Дубайската ислямска банка срещу Citibank, повече от 151 милиона долара "са били прехвърлени в Citibank от съответната сметка в ДИБ без необходимото одобрение". Впоследствие искът е оттеглен.
Сисоко плаща на новата си съпруга повече от половин милион долара за помощта ѝ.
"Не знам според какъв законов режим е сключил брак с нея, но я е наричал “съпруга” и тя е смятала, че е негова съпруга. Тя е била наясно, че той има още много други жени. Някои от тях от Африка, някои от Маями, и някои от Ню Йорк”, разказва Файн.
С постъпващите пари от банката Сисоко започва да реализира мечтата си да открие авиокомпания до Западна Африка. Той купува използван самолет Hawker-Siddeley 125 и два стари Boeing 727. Така се ражда Air Dabia, наречена на родното му село в Мали.
Но през юли 1996-а Сисоко прави сериозната грешка да се опита да купи два хеликоптера Huey от войната във Виетнам.
"Обяснението му защо ги иска е било, че са за спешна въздушна медицинска помощ. Тези хеликоптери обаче са били доста големи, не от типа, които виждате да летят до болници и спешни центрове в САЩ, а много по-големи", обяснява Файн.
Тъй като биха могли да бъдат преоборудвани за военни цели, хеликоптерите са се нуждаели от специално разрешително за износ. Хората на Сисоко са се опитали да ускорят процедурата, като предложат подкуп от 30 000 долара на митничар, но вместо това са били арестувани. Съответно Интерпол е пуснал бюлетин за арестуването и на Сисоко. Той е заловен в Женева, където е заминал, за да отвори поредна банкова сметка.
Том Спенсър, адвокат от Маями, който е получил предложение да представлява Сисоко, си спомня ясно срещата си с него в затвора “Шан-Долон” в Женева. Говорил с надзирател, който го попитал дали Сисоко ще бъде пратен обратно в САЩ. Адвокатът казал „ще видим”, а надзирателят помолил преместването да бъде отложено колкото се може повече. Спенсър се зачудил на странната молба, а надзирателят обяснил, че Сисоко им поръчва фантастична храна от Париж всяка вечер.
Сисоко бързо е екстрадиран в САЩ, където започва да мобилизира своите влиятелни поддръжници.
Готовността на дипломати да поръчителстват за Сисоко шокира съдията, председателствал изслушването за евентуалното му освобождаване под гаранция. Том Спенсър е поразен, когато бивш американски сенатор — Бърш Байх, заявява, че се присъединява към екипа защитници на Сисоко. "Трябва да се запитате – защо някой би се занимавал с чужд гражданин, който не представлява очевидна ценност за САЩ?", казва Файн.
Американското правителство иска Сисоко да остане в затвора, но той е освободен срещу гаранция от 20 милиона долара рекордна сума за щата Флорида по това време.
След това мъжът започва да харчи щедро. Екипът от защитници е възнаграден с автомобили Mercedes или Jaguar. Но това е само началото.
Сисоко харчи половин милион долара само в един бижутерски магазин, спомня си Файн, и стотици хиляди в други. В един магазин за мъжко облекло той похарчва повече от 150 000 долара. "Идвал е и е купувал 2-3-4 коли наведнъж, после след седмица е идвал пак и е купувал още 2-3-4 коли. Сякаш за него парите с лекота се хвърляха на вятъра", казва търговецът на автомобили Ронил Дюфрен. Той смята, че е продал на Сисоко общо между 30 и 35 автомобила.
Сисоко се превръща в знаменитост в Маями. Той вече е имал няколко съпруги, но това не го спира да се жени за още - и да ги приютява в някои от общо 23-те апартамента, които наема в града.
"'Плейбой' е точната дума за него. Защото той беше много елегантен и красив. И се обличаше със страхотен усет и стил. Той е похарчил много пари в Маями", коментира братовчедът на Сисоко – Макан Муса.
Сисоко също така дарява щедро за благородни каузи. Докато делото му наближава, той очевидно е наясно с ползата от добрия имидж и медийното внимание. В един от случаите, на които е присъствал неговия братовчед, той е дарил 413 000 долара на училищен оркестър, който е имал нужда от пари, за да замине за Ню Йорк за парад за Деня на благодарността.
Друг от неговите адвокати, проф. Х.Т. Смит, си спомня, че почти всеки четвъртък той е обикалял с колата си по улиците и е раздавал пари на бездомници. Смит се е чудил дали Сисоко не е някакъв съвременен Робих Худ. Не е виждал смисъл в това човек да краде пари и после да ги раздава. По негови спомени е имало информация, че Сисоко е дарил 14 милиона долара в рамките на месец.
Алън Файн подхожда по-цинично към тази част от историята на Сисоко.
"Голяма част от това, което той е правил, е било с цел добър имидж и затвърждаването на убеждението, че е много влиятелен и могъщ човек с огромно богатство. Той е раздавал пари, да, но… доколкото ми е известно, никога не го е правил по начин, при който името му да не се споменава и медиите да не пишат за него", разказва адвокатът.
Въпреки тази ПР кампания, когато делото срещу Сисоко стига до съда, той отхвърля съветите на адвокатите си и се признава за виновен. Може би е смятал, че така ще има по-малко въпроси около неговото финансово състояние. Присъдата е 43 дни затвор и глоба от 250 000 долара - платена, естествено, от Дубайската ислямска банка, макар и без нейно знание.
След като излежава само половината от тази присъда, Сисоко е освободен предсрочно в замяна на дарение от 1 милион долара за приют за бездомни. Останалата част от присъдата е трябвало да излежи под домашен арест в Мали. Вместо това той се завръща у дома и е посрещнат като герой.
Някъде по това време одиторите на Дубайската ислямска банка започват да забелязват, че нещо не е наред. Аюб започва да се притеснява, а Сисоко спира да му вдига телефона.
Накрая Аюб споделя пред колега, който го пита колко пари липсват. Тъй като се срамува да каже, банковият мениджър пише сумата на листче хартия - 890 милиона дирхама, които се равняват на около 242 милиона долара.
Аюб е признат за виновен по обвинение в измама и получава 3-годишна присъда. Твърди се, че е бил принуден и да премине през екзорсизъм, за да бъде избавен от вярата в черната магия.
Сисоко така и никога не е изправен пред правосъдието. В негово отсъствие съд в Дубай го осъжда на 3 години затвор за измама и практикуване на магия. Интерпол разпространява бюлетин за арестуването му, като той остава издирван в цял свят.
Имало е и други процеси, на които Сисоко така и не е присъствал, включително и такъв в Париж. Там адвокатът му е твърдял, че Сисоко е изкупителна жертва за действията на Аюб и че парите на банката са отишли другаде, но съдът не е повярвал на твърденията му и го е осъдил за пране на пари.
В продължение на 12 години – между 2002 и 2014-а, Сисоко е депутат в парламента в Мали, което му дава имунитет срещу наказателно преследване. В последните четири години, след като вече не е в парламента, той е защитен от факта, че Мали няма споразумения за екстрадиция с никоя друга държава.
Въпреки това Дубайската ислямска банка все още прави опити да го преследва чрез съдилищата.
След известно разпитване, местните хора споделят, че той може да бъде открит в родното си село Дабиа, дало името на просъществувалата за кратко авиокомпания на Сисоко, близо до границата на Мали с Гвинея и Сенегал. И наистина, в Дабия има къща, която отговаря на описанието, и заобиколен от въоръжена охрана, в нея живее самият Бабани Сисоко, вече около 70-годишен.
"Името ми е Сисоко Футанга Дит Бабани. В деня, в който съм бил роден, всички села наоколо са изгорели. Селяните са обикаляли и са викали, 'Марието има син'. Огънят се е разраствал. Имало е много храсталаци наоколо и почти всичко е изгоряло", разказва мъжът за себе си.
Описва опитите си да възстанови селото, които са започнали през 1985-а, и за парите, които е спечелил. Твърди, че в един момент е притежавал около 400 милиона долара.
Запитан за въпросните 242 милиона долара, получени от Дубайската ислямска банка, той отговаря, че това е „безумна история” и че хората от банката трябвало да обяснят как са изгубили всичките тези пари.
„Вижте сега, как тези пари са напуснали банката по начина, по който е станало това? Това е проблемът. Не е само този човек, Аюб, който оторизира паричните преводи. Когато банката прехвърля пари, не е само един човек, който го прави. Няколко души трябва да са оторизирали всичко това", обяснява Сисоко.
По отношение на “обира” на банката той отрича. Признава обаче, че се е срещал с Аюб и го познава. "Единственият контакт, който имах с него обаче, беше когато отидох да взема пари, за да си купя кола. Банката я купи за мен и изплатих заема. Беше някаква японска кола", коментира Сисоко.
А контролирал ли е хора чрез черна магия?
"Ако човек има такива способности, защо би работил? Ако имате такива способности, можете да си стоите където сте, и да ограбвате всички банки по света. В САЩ, Франция, Германия, навсякъде. Дори и тук, в Африка. Бихте могли да ограбите всички банки, които пожелаете”, обяснява малиецът. Обяснява, че вече не е богат. Даже напротив – бил разорен.
Въпреки че е издирван от Интерпол, Сисоко е прекарал впечатляващите 20 години в бягство от правосъдието и изобщо не съжалява, макар да е пропилял всичките си пари и никога вече да не може да напусне Мали. Той така и никога не е прекарал и един ден в затвора за банковия си обир, извършен чрез черна магия.1
