Забърквате гъстата течност с жълтък за спойка и лъжица мед за еластичност. Това не е рецепта за сладкиш, въпреки че започва точно така, а стар трик за подсилване на грундовата основа на платната. Там Стела Василева рисува икони. Забравени светци, библейски сцени, канонични потрети.
Стела е истинска находка за иначе консервативната иконопис и на пръв поглед нищо не издава нейната професия. Малко хора биха си представили иконографа като млада жена, която по 12 часа на ден рисува куполи и картини по догмите на православието, докато слуша класически рок отпреди да се роди.
И искрено да се възхищава както на "Страшния съд" на Захарий Зограф, така и на Владимир Димитров - Майстора и неговото "Момиче".
Още по-невероятно изглежда тя да има 13-годишен опит, магистърска диплома от Велико Търново и най-важното - свидетелство от Задругата на майсторите на народните художествени занаяти.
Стела се оказва прекалено срамежлива, за да се хвали с тези постижения, но си струва да отбележим поне участието й в проекта за новооткрития мултимедиен посетителки център "Царевград" в старата столица на България, където пресъздава стенописи от 12 век.
Освен онагледяване на православието, тя владее занаятите на керамиката и мозайката. Създаването на икони и стенописи обаче чувства като свое призвание - изкуство, прецизно до сантиметри и едва забележими цветови нюанси. Удовлетворение изпитва, когато види как някой вярващ се моли пред икона, излязла изпод четката й.
В началото бе канонът
Тук става дума за цяла наука, която включва художествени техники, обратна перспектива, канонически постулати, точни химически пропорции, малко богословие, църковно-славянски, старогръцки, руски и латински език за правилно съкращаване на имената на светците....
Звучи като странен микс от традицията на една хилядолетна религия и съвременните технологии за максимална издръжливост на произведенията. Липсва само някой Индиана Джоунс да разгадава закодирани в образите символи, разбулвайки тайнствата на християнството.
Стела посреща с усмивка подобна приключенска представа за ежедневието си. Всъщност, става дума за продължително висене по скелета, боя по пръстите и тежест в краката.
Рисуването на икони и стени се придържа плътно към църковните норми, например - над иконостаса по традиция има стенопис на Богородица и младенеца, следват светите отци-литургисти, сред които Йоан Златоуст и Григорий Богослов. Има предписания за всичко, включително и цвета на дрехите им.
Творческа свобода обаче не липсва. Стела харесва свежия полъх върху иконографията от художествената живопис, например - поставяне на пейзажи на заден план на иконите и използване на по-топли цветове.
В момента тя се занимава точно с това заедно с друг майстор от Троян - нарича го съвременен прочит на иконите от Новия завет. Описва се като силно оптимистичен и самокритичен човек едновременно.
Църковен майстор
Покрай изографисването на различни по мащаб стени и платна, Стела се научава и на съвсем груби зидаро-мазачески дейности. Налага й се често да прави всичко сама - от измазване на стени до поставяне на най-фината позлата, което кара дъхът й да спира за секунди. Досущ като чираците от едни отминали епохи, към които изпитва силни симпатии.
В днешните вълчи времена интересът към религията капка по капка се връща - в повечето случаи само краткотрайно и при нужда, но това по никакъв начин не помага на Стела и останалите майстори - иконографи. Работа си намират прекалено трудно - по-често чрез познати и по-рядко чрез конкурси.
"За млад човек, който току що е излязъл от университета, е много трудно. Откъде-накъде точно теб ще изберат, още повече, ако си момиче? При нас има много конфликти и завист. По-трудно е да те изберат, отколкото да си свършиш работата", признава художничката.
Не само миряни на преклонна възраст й се чудят, но и доста от колегите й - зографи, с които работи в екип. "Най-страшно е, когато застанеш пред белите стени. В началото просто стоя и мигам, докато не ударя първата четка. Тогава вече става лесно", споделя Стела.
Универсалното зло
По-големият проблем е, че много често произведения на изкуството линеят без грижа в продължение на години. "Много ценности отиват на боклука. Когато през тях мине вода, целият живописен слой се поврежда, мазилката се надига и пада", казва младата художничка. Така скъпоценни стенописи събират прах и влага в мазета, докато се намерят средства за реставрация.
Ето защо понякога се налага тя и колегите й да правят реплики на икони и стенописи, които състаряват умишлено.
"Проблемът навсякъде са парите. Всички средства са дарения на пенсионери - събират ги левче по левче. Ние също даряваме много с доброволен труд. Взимаме много по-малко от реалната цена. Свикнали сме да правим от нищо - нещо, дори доста хора се учудват", изтъква тя.
Когато стане дума за ролята на държавата, тя просто извива вежди. А на въпроса защо полага труд без пари, Стела отговаря кратко и ясно: "Защото имам нужда". Признава, че е религиозна, но не иска да направа избора си на никого.
Не може да скрие обаче съжалението си, че в църквите има все по-малко млади хора, а ценностите отстъпват за сметка на универсалното зло - парите. Все пак, религията е била стълб на българския народ в много трудни исторически време, а сега просто отсъства от живота им. Това вече е тема за друг разговор.
На Стела и екипа й им предстои изложба на мозайки в Стара Загора, а след това заминават за Рим, където са спечелили проект за направата на реплика на мозайка в средновековната католическа църква "Възкресение Христово".
През годините на следването си Стела работи какво ли не, за да се издържа. Сега е доволна от пътя, който сама е избрала. Финалните й думи щяха да звучат прекрасно, ако повече хора можеха да си последват: "Не съм се отказала в името на изкуството. Целта ми е да работя и да ставам все по-добра. Животът е борба".
За иконите й няма какво да говорим - те са предназначени да надживеят поколения.
