Ритмична музика и движения, които са ту божествено грациозни, ту толкова резки, че спират дъха. Дълги воали и боси крака. Истории, които са весели или тъжни, но винаги за любов.
Танцът на Индия е много повече от религиозен ритуал за просветени или боливудска екзотика. Той е начин на изразяване, начин да обичаш себе си или най-малкото да водиш по-цветен живот.
В това са абсолютно и категорично сигурни Деси, Ели и Тери. Момичетата танцуват в т.нар стил "Боливуд", който обединява движенията и стъпките от сложните религиозни танци със западни елементи.
"По-скоро наблягаме на момента със забавлението, удоволствието от движението - танцът като танц, а не теорията, която е свързана с него", обяснява ми Ели. Въпреки своята по-голяма освободеност и по-модерния си музикален фон, "Боливуд" запазва комбинацията от танц, жест и пантомима, чрез които песента се разказва с езика на тялото. Особено важни са позициите на ръцете, т.нар мудри, всяка от които има свое собствено значение.
Пътят до Боливуд
Всяко от момичетата е стигнало до "Боливуд" по свой собствен път - интересът към индийската култура е вкарал Тери и Деси в залата, докато Ели просто искала най-накрая да се захване с танци, които да не са типичните латино или народни. Трите танцуват от години, работили са с доста преподаватели и имат много излизания на сцена. Логичната следваща стъпка е да споделят опита си. Така се ражда школата "Surya" ("Слънце").
За една година вече има създадени две групи ученици. Сред тях има хора на всякакви възрасти, които танцуват само за забавление или защото искат да се развиват в тази посока. Общото е, че всички са привлечени от културата на Изтока.
Трите преподавателки не искат да се хвалят с постигнатото и даже казват, че всеки "човек с добро усещане за танца и мъничко талант" може да танцува добре след най-много година тренировки. Не чувстват изхабяване от показването на едни и същи стъпки отново и отново: "Дори и да си преподавал 10 години, ти пак се учиш от учениците, все пак непрекъснато идват нови хора, нови характери", убедена е Тери. Тя единствена е учила хореография, а в момента учи етнология. Деси има строително образование, а Ели е клиничен психолог и работи с деца.
Повече от танц
Нейните пациенти са ученици от 1 до 12 клас, а все повече изследвания доказват, че децата трудно изразяват емоциите си и това им създава големи проблеми в общуването. Ели е категорична, че танцът, особено когато съдържа в себе си своеобразен разказ, може да помогне на човек да извади навън това, което поради някаква причина е задържал в себе си до този момент.
Макар да твърди, че е нужна много работа, за да се превърнат индийските танци в истинска терапия, Ели признава, че е научила много за самата себе си през времето в залата.
"Танците те карат да се обичаш сама себе си", обяснява Тери. Другите момичета също са съгласни, че индийските ритми правят всяко движение изключително женствено, като има много ясна и силна връзка между стъпките и емоцията вътре в теб.
Особено впечатлява жизнерадостта и енергията, която струи от тази източна култура. Деси, която си признава, че е най-големият киноман, посочва, че в боливудските филми се виждат не само красиви артисти и хореографии, но и нещо, което трудно разбираме у нас - уважението вътре в семейството, съобразяването с волята на родителите.
Според момичетата от "Surya", индийската култура ни учи да се радваме на постигнатото, без да се задоволяваме с него. "Индийците живеят добре всеки ден, а не с илюзии за бъдещето и вечно разочарование", посочва Ели.
Не само за жени
Индийските танци далеч не са само за жени и Пламен доказва напълно това. Видът му е по-скоро на човек, който се занимава с фитнес или някакъв боен спорт, така че надали има нещо феерично в движенията му.
Той танцува от 2009 г. и сега е в школа на име "Натараджа", където се занимава с (опитайте да го кажете от първия път!) Бхаратанатям - класически танц, който до неотдавна се е практикувал само в храмовете.
Първоначално се захванал почти на шега, докато си търсел хоби. Само месец след първата тренировка се оказал на сцената пред публика и от тогава не е спирал. Приятелите му малко се изненадали в началото, но няколко бъзика по-късно приели заниманието му. Казва, че по професия и характер не е нито актьор, нито танцьор, но го привличат динамиката и енергията. За него сложният ритуален танц е "танцова медитация".
Не съвсем обикновена тренировка
Пламен е дошъл на една от тренировките на "Surya", за да даде оценка колко добре се справят учениците. Те се учат да танцуват от вече няколко месеца, но все още не са готови за програма пред публика. Тери и Ели, които основно водят тренировките, наблягат на това, че е важно всичко да е изпипано до последната подробност.
Сред тези детайли са и познанията по индийска култура. По време на всяка тренировка Тери преподава значенията на различните движения (мудри), има даже и препитване.
В началото на тренировката цари известен хаос - не е голяма изненада, все пак на едно относително тясно място са се събрали осем жени. Ахо-ихо, клю-клю, нормални работи.
Деси, Тери и Ели откриват занятието с два танца. Още в пицарията ми беше направило впечатление по разни дребни неща, че притежават онази изящност на движенията, характерна за хората, които живеят с ритъма на музиката. Тук това става напълно очевидно - бързи и грациозни движения, перфектен синхрон.
Аплодисменти и заниманията започват. Тери показва стъпки и движения пред огледалото, момичетата от школата повтарят. Тук-таме става по някоя издънка, след която цялата зала избухва в смях. Хайде пак... и пак смях. Но това не е разпасана команда, просто пуснете музиката...
Тогава всеки влиза в своя образ и малките характерови белези в погледа и обикновените движения изведнъж се проявяват стократно засилени и стократно по-женствени. Във върховете на пръстите, в извивките на тялото, в очите и лицето... от главата до петите. На краката си някои имат звънчета, наричат се гхунгхаро. В един момент се усещам, че не чувам музиката, а ритъма, който танцуващите момичета сами създават.
В облепената с изрезки от списания зала трудно ще изпаднеш в транс, но е красиво и си е от душата.
