Д-р Мирослав Ненков е от онези събеседници, с които може да се говори с часове по най-широк спектър от въпроси. Естествено сладкодумен и добронамерен, анестезиологът от Военно-медицинска академия и бивш заместник-министър на здравеопазването в служебното правителство от 2013 година, очевидно е човек, който няма никакви проблеми с комуникацията. Сигурно в това се крие и успеха на
рубриката му в "Дарик" с Михаил Дюзев и Иво Райчев.
"Живи и здрави с д-р Ненков" е част от сутрешния блок на радиото три пъти седмично вече 4 години. С появата си в ефир, докторът "разпуска и освобождава стреса" с лафове, коментари и анекдоти от лекарската професия и не само.
Имаме уговорка да се срещнем на работното му място в началото на смяната сутринта. Само след първото ми представяне, сме минали на "ти".
Колкото и спокоен да изглежда Ненков, е неизбежно да не се усети
високото ниво на стрес
в неговата работа.
Не на всеки се случва да съобщи фатална новина на пациент и на неговите близки още преди да е изпил сутрешното си кафе. Именно такава сцена наблюдавам във фоайето на ВМА. И макар че не чувам и дума от разговора, мога да проследя реакциите на хората, на които доктор Ненков, по лекарско задължение, трябва да отнеме надеждата. Чувствам се като зрител на сериал, например на нашумелия преди години "Спешно отделение". Но за разлика от телевизията, пред мен
всичко, което се случва, е истина.
Когато сядаме да разговаряме малко по-късно, не мога да не разпитам доктора за този аспект от лекарското ежедневие.
"Да съобщиш лошата новина е най-гадната част от нашата професия. Обикновено "честта" се пада на дежурните лекари в реанимацията или на хирурзите. Отвратително е да си носител на тежка вест. От друга страна, не бива да се оставят пациентите или близките им неинформирани. Не можеш да кажеш на човека: "Ние ще ти отрежем половината дроб, пък ти си добре." По комунистическо време така се лъжеше. Сега не постъпваме по този начин. Независимо, че някой може да каже: "пациентът е слаб, няма да издържи лошата вест", смятам, че това е по-правилният подход. Има вариант, ако близките преценят, на болния да му се спести истината. Но, най-малкото, околните трябва да бъдат информирани."
Във връзка с "фаталния изход", Ненков разказва
случай от преди няколко дена:
На пациент му спира сърцето в операционната. Благоприятният изход от подобни стресови ситуации зависи предимно от реакцията на анестезиолога. "Благодарение основно на моите знания и умения, днес изписват този пациент по живо, по здраво. Той няма да си спомни моето име. Едно време се подтисках от този факт и се чувствах недооценен. Сега единствено като видя, че човекът е добре, изпитвам лично удовлетворение. А какво сме изживели с колегите по време на операцията - никой не знае!"
Но аз сам съм си избрал този път.
Професията на анестезиолога се разделя на две части: работа в операционната и реанимация. Първата част изисква отдаденост, тъй като се наблюдават и контролират всички жизнени състояния на пациента по време на операцията. Втората част е "по-готината", защото грижата за тежките случаи в отделенията за интензивно лечение изисква "да се мисли стратегически".
"През 19 век, преди да съществува нашата професия, хирурзите са работели с локална анестезия или без. Но онова, което са изживявали пациентите тогава, е било незабравимо! И сега
може да се работи без анестезиолози, особено ако хирургът е глух."
- смее се той.
Много висок е делът на анестезиолози, които отиват да работят на Запад и това е причината професията у нас да става все по-рядка. Въпреки липсата на кадри, най-изненадващото е, че цената на труда не се покачва и гилдията нищо не може да направи по въпроса.
"Има професионални организации, но те са разделени. Трябава да си дадем сметка, че така наречения "преход" и "комунизъм", ни вкараха в много тежка морална недостатъчност. За това
на всеки проблемите му свършват до неговия си праг.
Всъщност, ако човек има мъничко мисъл в главата си, ще разбере, че общият проблем е личен проблем."
Ненков има и друго обяснение защо лекарите не са единни. "На всеки му се е слувало да отиде на доктор и онзи да му каже: "Кой ти ги е дал тези лекарства, бе? Сега ще ти дам правилните лекарства!"
Това е удар върху гилдията,
а се случва всеки ден! Аз много се възмущавам, че обществото не ни вярва. Медиите също допринасят за недоверието. Да кажем, че днес, например, стане инцидент в нашата болница. А то е възможно, тъй като във ВМА правим около 100 операции на ден. Например, се случи това, за което разказах преди малко - спре сърцето на пациент. Как ще блесне на вестникарската сергия едно подобно заглавие:
"Спират сърцата на пациентите във ВМА!"
Така че, първобитното гонене на новина от страна на медиите ни "разказва играта" и на нас."
Покрай разговора за манталитета в българското общество, моля Ненков да коментира случката в село Розово, където преди седмица местните хора изгониха няколко семейства сирийски бежанци. "Розово е една хубава снимка на нашето мило общество: човеколюбиво, грижовно и готино. В селото гледат на бежанците като на друговерци, другоезичници, с друг цвят на кожата и се питат:
"К'ви са тия хора?"
Ами те може да са лекари, например. Кой терорист ще дойде с малко дете да носи бомби точно във световноизвестното село Розово? Сега там нещата са спокойни - вече няма бежанци. За местните хора това е победа на българския дух. А всъщност е диагноза. За жалост точно такива хора ще гласуват по изборите. Затова, аз съм за задължителен образователен ценз при гласуване."
Колкото до предстоящите европейски избори в края на месеца, Мирослав Ненков смята, че не трябва да ги подценяваме. "Всички избори са важни и е от съществено значение да се гласува, защото само изборите са шанс да се променят нещата в държавата."
Телефонът на Ненков звъни и трябва да приключваме разговора. Лекарският екип се събира за операция. "Дясната ръка" - анестезиологичната сестра, е приготвила необходимото за започване на първата операция за деня.
