Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Не се оплаквайте толкова много, в България е прекрасно"

За само шест месеца Мигел Нигро се е научил да харесва и да обича България Снимка: Мирослава Дерменджиева, Webcafe.bg
За само шест месеца Мигел Нигро се е научил да харесва и да обича България
"Шегувам се с хората тук, че Министерството на туризма трябва да ми плаща комисионна, защото сигурно нито един човек от Коста Рика не е идвал тук преди мен, а откакто съм тук, вече петима мои приятели посетиха страната. Бяха планирали обиколка на Европа точно за тази година и след като дойдох тук, добавиха България към списъка си с държави. Бях само от месец тук, когато те дойдоха. Наехме кола и ходихме в Пловдив, Велико Търново, Созопол, Несебър, Бургас, Варна."
"Възхищавам се на Кристиано Роналдо, за мен той е вдъхновение и модел на подражание. Всъщност, шегувам се с бившата ми шефка в Коста Рика, защото когато тя ме интервюира за позицията, й разказах за това колко много харесвам Кристиано Роналдо и как той е модел за подражание, заради усърдността, с която работи, заради жертвите, които дава в името на спорта. До ден-днешен тя също се шегува с мен: „Не мога да повярвам, че говори за Кристиано Роналдо на интервюто си! Кой прави подобно нещо?“ Историята му е вдъхновяваща. Да, (Лионел) Меси има дарбата, но Роналдо е работил за това, което е много важно за мен. Просто бях искрен."
"Първото и основното нещо, което ми направи впечатление, е времето. За първи път дойдох през февруари, за да си уредя работата и апартамента. Беше много студено, истински шок за мен, защото не съм свикнал. Не бях виждал сняг дотогава. Беше ми толкова студено, че носех две якета. Колегите ми се смееха. Дори когато бях вътре, в офиса, ми беше студено. Но съм горд, че доста бързо се аклиматизирах. След само два дни свикнах и стоях спокойно по тениска. Второто нещо е езикът. Трудно е да свикнеш да не разбираш какво говорят хората около теб."
Не е сред най-големите кулинарни фенове. Не обича да готви и е доста претенциозен откъм храна, заради което казва, че се шегуват с него както в Коста Рика, така и тук. Не харесва сирене и всякакви млечни продукти, което си е, на практика, половината от нашата кухня, но бърза да каже: „Поне харесвам ракия. Мисля, че това изравнява нещата.“

Какво е чувството да оставиш семейство, приятели, целия си свят, да преминеш половината земно кълбо и да се установиш в България? Мигел Нигро го познава отлично.

Тук е от шест месеца и е част от богатата палитра чужденци, които са избрали да работят за The Stars Group в българския им офис.

Роден в Каракас, Венецуела, Мигел се мести със семейството си в Коста Рика, когато е на 8. След като завършва гимназия, започва да работи в компании за онлайн залози, а от четири години е част от The Stars Group, последните шест месеца от които в България.

Мигел работи като „Мениджър операции“ и управлява тийм лидери, които, от своя страна, следят за работата на екипи от по 10-12 човека. Той е и един от хората, натоварени със задачата за разширяване на бизнеса на компанията в Съединените щати.

„Когато затвориха офиса в Коста Рика, имах възможността да отида в Малта или Дъблин, но реших да дойда в София, защото вече съм бил на другите две места – разказва Мигел. – Десетина човека от Коста Рика отидоха в офиса в Малта и това щеше да е лесната опция за мен, но аз исках предизвикателство, затова дойдох тук. Не знаех абсолютно нищо за България, освен Христо Стоичков и Димитър Бербатов и за Световното първенство през 1994 година.“

Изненадах се, защото Мигел е на моята възраст и по време на великото за нас американско лято трябва да е бил едва на три години. Няма как да помни представянето на националния ни отбор. Но разказва, че е огромен фен на спорта и като такъв е гледал и чел достатъчно за сензацията, която България направи по време на САЩ 94.

„Извън футбола, нямах никаква идея за страната. Затова започнах да търся в Google и YouTube неща за България. На едно видео се възхищавах от природата, на друго гледах как някакъв човек е дошъл тук по време на суровата зима и се оплаква. Впечатленията ми бяха доста противоречиви. Но след като дойдох тук, разбрах, че съм взел правилното решение.

Много обичам да си говоря с таксиметровите шофьори и дори и да не се разбираме много, комуникираме със знаци. Винаги им задавам един и същи въпрос – Левски или ЦСКА, защото знам, че от това ще тръгне разговор. Един ми разказа и как когато е бил дете, след успеха през 1994 г., всички са били по улиците, празнувайки. Дано някой ден България отново има силен отбор.“

Въпреки краткото време, в което е тук, се чувства прекрасно у нас. Вече е обиколил големите градове и няколко курорта по морето и в планината. Намерил си е и приятелка, с която може да споделя страстта си към футбола, а няколко негови приятели вече също са били на почивка в България.

„Шегувам се с хората тук, че Министерството на туризма трябва да ми плаща комисионна, защото сигурно нито един човек от Коста Рика не е идвал тук преди мен, а откакто съм тук, вече петима мои приятели посетиха страната. Бяха планирали обиколка на Европа точно за тази година и след като дойдох тук, добавиха България към списъка си с държави. Бях само от месец тук, когато те дойдоха. Наехме кола и ходихме в Пловдив, Велико Търново, Созопол, Несебър, Бургас, Варна.

Най-много харесах Велико Търново заради архитектурата, пътищата нагоре-надолу, планината, крепостта. Когато отидохме там, бяхме изумени. Крепостта изглеждаше впечатляващо. Харесах старите градове в Созопол и Несебър, защото са тотално различни от всичко, което съм виждал в Южна Америка. Там имаме плажове, вулкани и гори. А тук имате всичко, микс – море, архитектура, планини.“

Като ученик е капитан на отбора по футбол в гимназията си. Играе още в екипите по волейбол и баскетбол. Обича да гледа американски футбол и тенис. Спокойно можем да кажем, че спортът е в кръвта му, и затова едно от първите неща, които прави, след като идва в България, е да отиде на футболен мач.

„Вече съм бил на националния стадион четири пъти. Един от колегите ми е запален фен на Левски и ме води няколко пъти на мачове, води ме и на Левски – ЦСКА. Но му носех лош късмет, защото отидох четири пъти, а Левски не вкара нито един гол.”

И като казвам, че спортът и футболът са в кръвта му, това наистина е така. В интервюто си за работа в The Stars Group в офиса в Коста Рика, споменава името на Кристиано Роналдо, на когото се възхищава.

„Възхищавам се на Кристиано Роналдо, за мен той е вдъхновение и модел на подражание. Всъщност, шегувам се с бившата ми шефка в Коста Рика, защото когато тя ме интервюира за позицията, й разказах за това колко много харесвам Кристиано Роналдо и как той е модел за подражание, заради усърдността, с която работи, заради жертвите, които дава в името на спорта. До ден-днешен тя също се шегува с мен: „Не мога да повярвам, че говори за Кристиано Роналдо на интервюто си! Кой прави подобно нещо?“ Историята му е вдъхновяваща. Да, (Лионел) Меси има дарбата, но Роналдо е работил за това, което е много важно за мен. Просто бях искрен.“

Освен по футболните и туристическите, Мигел има мнение и по много други въпроси у нас. София му харесва и като израснал в Коста Рика, той смята, че няма толкова много неща, от които да се оплакваме.

„София много ми харесва. Много по-различно е от Коста Рика, но много харесвам града, защото много ми напомня на родния ми град. Каракас е с около осем милиона жители. София също е голяма – около два милиона. Харесвам разнообразието в града, има много паркове и зеленина. Това ми е любимото нещо в София, заедно с планината. Невероятна е – събуждаш се и първото нещо, което виждаш, е планината. Хората са мили, не съм имал никакви проблеми. Дори с такситата – някои ми казваха, че могат да те излъжат, но не. Всичко засега е много позитивно.

Тук нещата ми изглеждат по-уредени. Странно е, защото когато говоря с българи, всички се оплакват: „Пътищата тук са ужасни.“ Аз им отговарям: „Не, хора, доверете ми се. Пътищата тук са перфектни в сравнение с тези в Коста Рика. В Коста Рика имаме ужасни пътища.“ Странно беше и с трафика, защото един колега се опита да ме предупреди: „Внимавай, защото в час пик стават страшни задръствания. Това, което нормално го минаваш за 10 минути, го минаваш за 30.“ А аз му отговорих: „Когато живеех в Коста Рика, живеех на седем минути от работа и ако си тръгнех в час пик, ми отнемаше час и половина, за да се прибера.“

Не е сред най-големите кулинарни фенове. Не обича да готви и е доста претенциозен откъм храна, заради което казва, че се шегуват с него както в Коста Рика, така и тук. Не харесва сирене и всякакви млечни продукти, което си е, на практика, половината от нашата кухня, но бърза да каже: „Поне харесвам ракия. Мисля, че това изравнява нещата.“

Езикът все още му е труден, но казва, че много харесва как звучи. „Опитвам се да го уча, но е много трудно. Дори си вкарах кирилица на телефона, колкото да се опитвам да пиша нещо, но говоренето е доста по-лесно, защото азбуката е тотално различна. Надявам се, че като направя година тук, ще мога да казвам нещо повече от „здравейте“ или „добре“.

Всъщност, днес, когато ходих да си купувам закуска, жената в пекарната, която вече знае какво обикновено си купувам, започна да ми говори на български. Аз просто й отговарях с „да“ и сочех нещата, които искам. Но се усетих, че инстинктивно си поклатих главата, когато ме попита дали искам торбичка - бях я разбрал. Осъзнах, че напредвам.“

Текстът е част от кампанията на Webcafe в партньорство с The Stars Group, в която представяме чужденци, които са решили да живеят и работят в България.

Най-четените