Две хубави очи, музика, лъчи

За първи път видях разплакани очи на актриса извън сцената по време на това интервю с Милена Спиридонова-Аврамова. Говорихме си за кастинга на най-новия български филм "Летовници", който обра овациите на фестивала "Любовта е лудост" във Варна.

Филмът на режисьора Ивайло Пенчев е съвременна българска комедия. В нея се разказват историите на различни персонажи, които отиват на почивка в малък семеен хотел. Заснет е на най-красивите плажове от българското Черноморие, а Милена Спиридонова - Аврамова играе Лили - онази, с голямата драма в лентата.

Разказва как е избрана за ролята.

Отишла на прослушването с усещането, че може би този път се случва нещо по-хубаво от обикновено. Още щом прочела репликите на Лили била сигурна, че това е нейната героиня. Спечелила журито с лична история - нещо, което не се случва често на подобни кастинги.

"Разказах нещо, което повлия много на живота ми. Знаех, че ще остане само там, в онази стая. Бях в такова разположение на духа, че можех да призная за болката си. Защото самата героиня Лили е объркана, лута се, носи много душевна мъка. При нея мъката е заради любов, мъже, а моята история пак бе силно драматична, но на друга тема. Като приключих разказа ми дадоха вода, защото толкова бях влязла в болката, та забравих, че съм на кастинг и съответно бях разстроена.

Просто потънах в историята..."

Онази болка, която й носи ролята, я има и сега в зелените очите на Милена Спиридонова, докато стои пред мен в собствения ми кастинг за истории. При наличието на неловко мълчание от моя страна и липсата на чаша вода на масата, която да й предложа, се убеждавам категорично, че тя напомня две големи актриси - Елизабет Тейлър в дивата си младост и класически красивата Невена Коканова.

В "Летовници"

Чувала бях да сравняват Милена Спиридонова и с двете и преди - в актьорската гилдия и в обкръжението й, но както тя, така и аз, а навярно и вие - винаги сме скептични към такъв тип смели изказвания.

Нейнят случай обаче е по-особен.  

И така - кастингът за "Летовници" идва в момент, в който актрисата е някак разочарована от случващото се около нея. Във филма участват още дузина любими български актьори като Анета Сотирова, Пламена Гетова, София Бобчева, Васил Банов, Станимир Гъмов, Китодар Тодоров, Филип Аврамов, Дарин Ангелов...

"Мечтаех силно нещо хубаво да ми се случи в киното и театъра. Да е роля, която да ми е на сърце и да ми ангажира цялото съзнание. За пореден път се убедих, че в точния момент, ако слушаш себе си и сърцето си, се получават нещата", разведрява обстановката Милена.

В "Летовници"

И разговорът ни отнася в детството й. Всичко започва с музика.

Цигулка без лък

"Искам цибулка" настоява упоритата 3-годишна Милена и майка й е обезоръжена от големите, по детски настоятелни и убедени очи. Получава цигулка от Москва, но без лък, тъй като майка й забравя да купи. Започва да се упражнява да свири под зоркото око на семейна приятелка. В продължение на дни малката Милена отказва да играе в двора. Иска само цигулката си.

И до ден днешен често я виждаме с цигулка в ръка - на сцената в постановките "Цигуларката - лека форма на тежка депресия" по Станислав Стратиев в Сатиричния театър и в хитовия спектакъл "Ритъм енд блус 2" в Малък градски театър "Зад Канала".

Приемането й в Националното музикално училище "Любомир Пипков" е необичайно. Когато се явява на изпита не знае, че трябва да се подготви и по солфеж. Но свири така виртуозно за възрастта си, че я приемат. Именно там Милена свиква да работи под голямо напрежение, дисциплинирано и себеотдадено. Отношенията си с инструмента Милена описва като "12 години голяма любов, но някъде се счупи нещо. Може би точно, когато открих и театъра".

Театърът къса струните на нейната цигулка, когато е в пети клас.

Актрисата отива на постановка с две приятелки. "Спомням си, че бях толкова завладяна, че вкъщи една седмица не можех да стоя нормално пред огледалото. Само мислех какво се е случвало на сцената, как го е изиграла актрисата и правех различни физиономии и гримаси", нагледно показва тя.

Записва се в школата на Бончо Урумов, за когото казва, че той я научава да обича театъра. "Всичко, което правиш, трябва да го правиш със сърцето си. Всичко да правиш страст, която да заразява", казва Милена.

Но семейството й е в паника, когато разбира, че подготовката за Консерваторията с цигулката пропада. Милена е твърдо решена да влезе в НАТФИЗ въпреки всичко и това се случва през 2000 година - в класа на проф. Снежина Танковска.

"Всичките ми близки бяха в шок, след като промених решението си. Сърцето не пита", казва младата актриса.

В търсене на себе си

В НАТФИЗ Милена се запознава със съпруга си Филип Аврамов - Фицата, който тогава е завършил и вече е снимал филма "Писмо до Америка".

"Предимно той се опитваше да ми привлича вниманието. Запознахме се тривиално - на постановката "Мама му да еба, кой почна пръв" на Деян Дуковски", спомня си тя. Оттогава до сега са заедно, което си е цяла вечност, въпреки че близо три години Милена репетира в Смолян.

В "Максималистът"

Този момент тя определя като преломен момент в живота си - в професионален и личен план.

"Баба ми е от Смолян и като че ли съдбата ме върна там, за да опозная корените си. Това се и случи, защото големият, прекрасен актьор Никола Пашов се беше заел да прави родословно дърво на всички родопчани. И, представете си, бе стигнал до мен. Показа ми пътя, по който всичко се е случило и това бе вълнуващо. Кръвта вода не става".

Актрисата казва, че най-големия отпечатък в театралната кариера е оставила работата й с режисьорката Юлия Огнянова - пак там, в Родопите.

"Научи ме как да градя образа си, когато подготвяхме "Автопортрети за разпознаване". Това беше нещо като второ висше образование. Толкова неща научих от нея, изключителна жена. Тя е неизчерпаем извор, учебник как се прави театър", спомня си Милена.

В "Тапети на времето", режисьор Юлия Огнянова

Само че работата с Юлия Огнянова е огромно предизвикателство, защото дамата е "ва банк". Шестимата софиянци от трупата, която тя моделира, се оказват на ръба на нервната криза.

"Бях готова да се откажа от театъра и смятах, че не ставам за нищо. Всеки ден някой ревеше, защото не му се получават нещата. Юлия ни посочваше грешките на чисто човешко ниво - показваше какво не можеш да преодолееш в собствения си характер и ти бъркаше в най-големите рани".

Смята, че режисьорът Юлия Огнянова има дарбата да превръща хората в човеци.

Затова и когато чува от устата й "Това е!" по свой адрес, Милена Спиридонова казва, че сякаш са и пораснали крила.

И с обещанието да намира себе си все повече и повече Милена долита в София, където я чакат роля след роля.

Участва в постановките "Жените в Народното събрание" (реж. Мариус Куркински), "Предложение" (реж. Велко Кънев), "Златният телец", "Драскотини от дъжда", "Дон Жуан" в Народния театър, "Бела дона" в Сатиричния, "Глупаци" в "Сълза и смях" и в няколко филма, в които се случва да си партнира със съпруга си Филип Аврамов.

В "Характери", режисьор Камен Донев

Един от тях е късометражният "Целувката", който удари рекорди на гледанията в YouTube.

В "Летовници" участват отново двамата, но героите им нямат нищо общо помежду си. Филмът бе посрещнат с овации на фестивала "Любовта е лудост", а  екипа - викан на бис няколко пъти.

В публиката е и дъщерята на Милена и Филип - Рая. 4-годишното момиченце не помръдва два часа от стола си, а в тишината на залата се чува детското й гласче: "А къде е Тотка?"

Всъщност коя е Тотка? Тя е рускинята, която притежава семейното хотелче, в което се събират летовниците от филма. За да подготви дъщеря си за 120 минутното гледане на филм за големи, Милена Спиридонова измисля сторията на рускинята хотелиерка, отвлечена от русалка и отведена при любимия си.

"Не това се случва във филма разбира се, нещо напълно различно става с Тотка, но аз създадох за Рая нещо като "Летовници 2"..

Така Рая и останалите зрители буквално се пръскат от смях по време на филма "Летовници" и го чакат с нетърпение отново - на фестивала "Златна Роза" във Варна на 24 септември.

Ние обаче имаме един коз пред тях - вече познаваме героинята Лили една идея по-добре от останалите - благодарение на този разговор с Милена.

„Лили допълва целия хумор с нейната драматична нотка. Тя е толкова вътре в проблемите си, а около нея е забавно. Сама по себе си тя е много драматична, объркана, има си мъж, любовник, дете и забременява и въобще не е на този свят и не знае какво да прави и какво иска. Това объркване е тъжно. Особено що се отнася до любовта", казва Милена Спиридонова.

В "Летовници"

Има си и любима реплика не героинята, която се превръща в нещо като лаф между актьорите:

"Мълчиш... пак мълчиш... ти винаги мълчиш..."

"Близка ми е, защото когато ми млъкне някой много се ядосвам. Това може да ме извади от нерви, да се опитваш да кажеш нещо, да провокираш някой, да си излееш цялата душа, да искаш да се оправят нещата - а отсреща пън. Вбесявам се, когато няма обратна връзка. Не обичам да се говори и да няма смисъл от приказките. Когато съм се разпалила, значи имам какво да кажа. Отвори ли се силна емоция не можеш да ме спреш".

В подкрепа на думите си казва, че напоследък е по-скоро нервак. Не се стреми към конкретни роли в бъдеще, а към нетипичното и непознатото. Пада си малко авантюрист.

Доста е емоционална, както разбрахме, и противно на очакванията пояснява, че това може и да пречи на актьорите.

"Не винаги си контролирам емоцията, но трябва да я концентрирам. Трябва да е вложена много конкретно, защото когато някой реве на сцената без смисъл не стига до публиката, не го усещат. Всеки си има вътре някакви неща, които може да се изживява. Но актьорите ги влагат в конкретна идея, която да докосне хората, те да плачат, а не ти. Защото твърде голямото отдаване може да доведе до лудост".

Най-много се притеснява, когато трябва да се гледа. Особено на голям екран, както се случва с "Летовници".

"Рядко се харесвам, но като Лили съм си симаптична", смее се Милена. Напоследък използва предимно моминското си име Спиридонова - защото според нея има връзка с думата spirit - дух.

А духовните хора, както знаем, не могат да живеят без любов.

"Такава съм - за мен любовта е навсякъде, всичко е любов. И театъра, и киното, и животът трябва да бъдат любов".

 

Новините

Най-четените