MRKH, четирите букви, с които започва може би най-трудната ми за писане публикация. Не сметнах, че са подходящи за заглавие, защото не мисля че вече мога да ги сложа за нарицание за нещо в живота си, или нечий друг.
Букви, които преди около 8 години промениха живота ми, които всеки ден променят живота на много други като мен по света. Всъщност хората казват, че сме 1 на всеки 5000, не знам доколко е вярно, защото със сигурност има стотици, да не казвам хиляди, които просто не са документирани, които не са станали просто поредният случай.
На този етап вече сигурно се чудите за какво става въпрос и какви са тези луди неща, които приказвам. Та, да започна от същината. MRKH е краткото на Mayer-Rokitansky-Küster-Hauser, или по нашенски - синдром на Рокитански. Вродено състояние, синдром, засягащ момичетата по света, никой не знае защо става така, къде са се объркали нещата и защо точно ние, но на мен ми казаха "радиация". Може би, не знам. Ще си позволя да цитирам biberonbg.com защото не искам да ви занимавам с докторски термини и излишни неща.
Аз съм от втория тип, имам също бъбречно, сърдечно и ортопедично заболяване (както повечето момичета, които познавам)
Отдавна планирам тази статия, но не я правя не защото ме е срам, не защото е тайна, но от страх, че когато говоря, няма да бъда чута. Страхът ми от непознатото преди 8 години сега е страх от нежеланието на хората да знаят, неразбирането, тишината, неловките минути след като изречеш думата "матка".
Когато си болен, винаги получаваш онова странно съжаление от хората, които просто не знаят как да реагират и не ги виня. Не знаеш как ... болният би реагирал на въпрос или мълчание или просто да избягаш от странния разговор. Аз предпочитам да говоря, предпочитам да разкажа, защото със знанието и информирането страхът изчезва.
Да живееш с MRKH понякога е тежко, а понякога тотално забравяш и си живееш живота, понякога тотално блокираш, когато някоя колежка те попита дали ти е редовен цикълът или ти иска назаем тоалетни принадлежности. Някак не е история, която да вмъкнеш в отговор на подобен въпрос.
Просто, когато си 7-и клас и си последната в класа без цикъл, или когато си на 18 и се помъчиш да правиш секс за първи път, а не ти се получава, или просто чувстваш, че нещо не е наред... добре дошла в клуба.
MRKH ти спестява стотици левчета, дадени за дамски превръзки, притеснението от нежелана бременност, PMS и сигурно доста други неща, за които не се сещам в момента. MRKH ти отнема само 1, забравете тъпия секс - оперират те и си готова, отнема ти щастието да носиш в себе си живот. Отнема ти избора, отнема ти чакането 9 месеца, отнема ти 12+ часовата мъка да извадиш нещо прекрасно от себе си.
Когато си на 16 ти е все тая, никога не си мислила за семейство и деца, после идва тази тъга, за нещо насилствено отнето от теб. Изтръгнато.
Гадно е, но винаги имаш опции, има сурогатни майки които могат да износят бебето вместо теб, вземат яйцеклетката ти (да, все пак яйчниците ни работят) и сперматозоидчето и го засяват във фурната на някоя чужденка (защото все още не е легалнов България) срещу 4-5 цифрена сума.
Когато за пръв път ми казаха "Рокитански", никой нищо не ми обясни, обичайната докторска практика, насрочиха ми операции, оперираха ме, връчиха ми един изкуствен пенис и ме оставиха да се оправям. Грозно.
Впоследстиве с години бях отвратена от мисълта за секс, някой да ме докосне или... каквото и да е. Роди се Unbroken и много други останали непубликувани текстове, горчивина, отвращение, чувство за безполезност и нежелание за живот. Чувстваш се по-малко човек, чувстваш се осакатена за пореден път.
Всеки път си казвахме: "Е, да оправим този проблем и всичко е за последно". Е да, но не стана така, първо сърцето, после бъбреците, "оправихме" и пръста ми, в който липсваше кост, още един път, още два пъти... така и не свърши. Оправят физическото, но счупеното в теб не се лепи. Знам, че това ме направи по-добър човек, разбрах реално какво означава: "Това, което не ме убива, ме прави по-силен".
След 3-4-5-6-7-8-9-10+ операции вече не се притесняваш да легнеш и да те упоят, да ти сложат маската, да направят 20 см разрез в теб, да се събудиш окован в тръби и системи, дренажи, кръв и болка, винаги рухваш след това. Нещо, което морфин не може да притъпи. Всичко това преди да успея да завърша гимназия.
Когато ми откриха MRKH, нямаше никъде информация, не знаех какво става с мен, не знаех с кой да говоря, не знаех кой да попитам. На български нямаше нищо, намерих 1-2 сайта на английски с обща информация и една добра медицинска сестра, които горе-долу ме светнаха, че просто във формирането си като ембрион някои неща са останали недоразвити и затова съм се родила с толкова заболявания. От теми на teenproblem се свързах с други момичета и жени, които ми споделиха историите си, животите си.
Пиша, защото всичко е по-добре от тишината. Пиша, защото не си сама. Пиша, защото диагнозата не те определя, защото едно заболяване те засяга дотолкова, доколкото му позволиш да те засегне. Знам, че сме повредени, но знаете какво казват за повредените хора - те са най-опасни, защото знаят, че могат да преживеят всичко.
Жалко, че единственото, което мога да напиша е, че съжалявам. Няма да казвам, че знам как се чувстваш, защото няма да е вярно. Лошото е, че в България хората, на които нещо не им е наред са като анатемосани - или извръщат поглед от тях, или ги смятат за хора втора ръка и никой не им гласува доверие за нищо, просто ги изключват от картината. И нито възпитанието вкъщи, нито в училище постига някакви резултати, така че отношението към такива хора да се промени. Просто липсва всякаква толерантност. Говоря в трето лице множествено число първо защото аз не съм в категорията хора, които описах по-горе, и второ защото и на мен не всичко ми е наред. Аз нося очила, т.е. зрението ми не е перфектно, безпомощна съм да шофирам без тях и понякога това ме кара да се чувствам инвалид. Не знам какво бих правила, ако ослепея, да не чува Господ.Но имам приятелка, която носи слухов апарат и повечето хора проявяват снизходително отношение към нея поради тази причина, въпреки че е страшно умна, образована и възпитана. А към хората с очила никой не подхожда така, може би защото са много на брой. Без да забравяме за приблизително същия брой, които са безпомощни без очила за четене. Само към този вид недъг, защото Е недъг, има толерантност в нашата култура, за съжаление. Така че, моля се повече хора да те разберат и поне да ти съчувстват, ако не могат да помогнат с нещо.
Хм, жалко е, че не можеш да имаш деца. Това обаче се случва и на много други хора, по най-различни причини. Лошо е и когато имаш здравословни проблеми, но и това се случва на много хора по различни причини - имам познати с диабет, имам близка позната с множествена склероза - поне има здраво дете, но и се налага да се лекува с интерферони и някакви сложни процедури и не е сигурно докога... Извън това си общо взето един нормален човек. Изглежда си образована, имаш някаква работа, която вършиш като всички нормални хора, можеш да говориш, можеш да мислиш, можеш да чувстваш - имаш общо взето най-важните неща, които ни правят хора.
Мануела, когато губиш, не знаеш какво печелиш и обратно. Мисля, че съвсем успешно си съумяла да трансформираш "повредите" си в значително качествено предимство, спрямо огромната маса "неповредени" представители на човешката раса. Живей си живота и би било прекрасно, ако съумееш да не допускаш манталитетните експресии на тези вторите, да те насочват към трасето на самосъжалението. Свършила си и продължаваш да вършиш чудесна работа.
Ех, тъжно ми е да го прочета... Момиче, желая ти успех, независимо от начина - чужда матка, осиновяване... Всичко е в главата! Едно ти е отнето, но си жива, като цяло здрава и има варианти. Аз какво да кажа - здрав отвсякъде, без забележки, но не виждам подходяща от другия пол. Все са едни аргументи, комплексарски истории, бе, не ми се говори. Аз, лично, със сигурност ще осиновя няколко циганчета - имат много интересен поглед над нещата, могат да израстнат хем сърцати, хем адекватни. Дай себе си - дали ще е за собствени деца, за адоптирани, за кучета, хиени, лъвове - любовта ражда любов!!! И, моля, без клипчета на разни с откинтени физиономии, кат оная от ши-па-зе-ту! Ако е истинско, чака те само истинска, неподправена ЛЮБОВ!
Мануела моля пишете ми dimi_ivanova@abv.bg (mrkh) Благодаря Поздрави