Първия път, в който опитах да направя интервю с Мартин Колев, се намирахме в много шумен бар. Не успях да сваля и дума от записа, защото, за зла беда, седяхме точно до колоните. Тогава той беше неизвестен автор, издал сборник с разкази („Кучето на терасата"), студент по психология.
Днес е писател, който има зад гърба си две книги с разкази, една пиеса, която ще бъде поставена на сцената на Театър 199, редица литературни награди и роман, прясно излязъл от печат.
За този период Мартин Колев е израснал и променен - от студента по психология, който обича да ходи на театър във вечерите, в които не е на работа в Сатиричния театър, се е превърнал в писател, който има какво да каже и го разказва увлекателно.
Да правиш интервю с Мартин Колев не е толкова забавно, колкото да слушаш интервю с него. Опитвайки се да се държи сериозно, всъщност съвсем деликатно вкарва нотка добронамерен хумор във всяка реплика, подхождайки с внимание към събеседника дори когато бива изправен пред въпроса за „бъдещите му творчески планове".
Може би затова романът „Софийски магьосници" не прилича на нищо друго на българския пазар - защото Мартин не е като другите автори.
Художник на корицата е Исмаил Инджеоглу
Книгата е различна, не само защото е „градско фентъзи" на фона на софийския пейзаж, подправено с фин хумор. Не само защото говори за магьосници, които обичат да пийват бира в петък и да шмекеруват в градския транспорт. Това е роман, написан с много любов към читателя. В книгата си личат много неща, които не сме свикнали да виждаме при младите (а и не толкова млади) български писатели - добра читателска подготовка и безкрайно уважение към литературата.
Именно затова „Софийски магьосници" се е получила толкова добре - тя е интересна от първата до последната си страница книга, която си играе с очакванията на читателя и стереотипите така, както разказвачът на приказки си играе с вълнението на публика от деца.
На задната й корица препоръки и похвали валят не от признати български писатели, а от велики имена в магьосническия свят, който се простира от Орлов мост до Княжево и от Княжево до Шестте кьошета.
Магьосник от брега на морето
Мартин Колев е роден в Бургас в семейството на психолог-писател и дипломирана актриса. Занимавал се е с литература, занимавал се е с театър, занимавал се е с дълги нощи на плажа, които завършват с изгрева. Обича да пише и на компютър, и на хартия - зависи дали е проза или поезия, дали навън вали или времето става за разходки. Ако може да избяга някъде, би се скрил в Странджа, защото като дете е прекарвал там всяка ваканция, а днес му липсва. Може би затова в момента работи по книга с работно заглавие „Самодивите на Странджа".
Ако трябва да измисли заглавие на книга, която веднага би си купил, би избрал „Софийски магьосници".
„Дори се опитах преди малко да си я купя, но ми казаха, че ще дойде всеки момент", шегува се Мартин ден преди книгата му да излезе от печат. Като бивш книжар много пъти е използвал същите думи, за да успокои клиенти за книга, която не знае кога ще получи в книжарницата.
Писател на пълен работен ден
Писането се оказва естествен негов спътник - не се е замислял как е започнал, нито откога му се получава. „Когато започнах да участвам в разни конкурси, започнах да си мисля, че може да излезе нещо от това, че мога да не го правя само за себе си и да го харесват хора, които не са мама, тати и кака", разказва Мартин.
Ако повечето хора прекарват делничните дни в „нормална работа" и уикендите - в почивка и удоволствия, то Мартин прави обратното - от понеделник до петък пише, а през уикенда - стои заклещен в офиса.
Казва, че да избере този начин на живот му е било лесно, трудната част е била да увери близките си, че ще може да се издържа така и не си е загубил ума. „Самият аз не бях уверен, че това е смислено решение, защото нямах нищо, за което да се хвана. Просто трябваше да си повтарям всеки ден, че ще излезе нещо от това, което правя и че не е безумно", разказва Мартин. Основна мотивация да не се откаже от решението си е това, че на няколко пъти се е опитвал, но все се е оказвало, че няма смисъл да прави нещо различно.
Резултатите, които доказват, че съвсем не е бил луд, валят от началото на годината. Романът му „Софийски магьосници" тъкмо излезе от печат, а премиерата му в четвъртък накара клуб „Dada" да се пръска по шевовете от хора. Първата награда в тазгодишното издание на конкурса за разказ „Рашко Сугарев" го подрежда до имена като Алек Попов, Георги Господинов и Александър Шпатов, а пиесата му „Кроасан" ще се играе на сцената на Театър 199.
Освен да пише много, за да стигне до този момент, Мартин Колев е чел и много.
Предпочитанията му се простират в различни жанрове и с него може да се говори както за класика, така и за фентъзи или за супергеройски комикси. Като тийнейджър не е харесвал Тери Пратчет например, защото казва нещата по прост начин. С времето е научил, че да казваш нещата просто не е никак лошо и е променил отношението си. Ако трябва обаче да избере автори, които най-силно са му повлияли, то би включил задължително имената на Хулио Кортасар, Габриел Гарсия Маркес и Рей Бредбъри. Има и още едно различно име, което му е оказало силно въздействие - това на режисьора Дейвид Линч, „защото винаги се гмурка на дълбокото, за да открие там голямата риба".
Снимка: Донка Петрова
„Чисто от психологическа гледна точка е много вълнуващ, нещата не са еднопластови и дори двупвастови. Не можеш просто да видиш майката на главния герой и да си кажеш: „А, да, тя е архетипът на вечно отсъстващата майка и сега той ще има много неуспешни връзки с малко по-възрастни жени", казва Мартин.
За него заниманията с изкуство не опират само до писането. През последните години се занимава активно и с рисуване. Той сам е създал корицата на сборника си с разкази „Микро" и стои зад илюстрациите в нея. Обича да рисува и комикси. Всичко това обаче за него е единствено хоби. „Решил съм писането да е сериозният път, а това да е нещо, с което да продължавам да се занимавам за удоволствие", разказва той.
„Софийски магьосници" вече е по книжарниците и бъдещите читатели могат да се разходят чрез книгата по алтернативните маршрути на София, по които обикалят Свилен, Бриян и другите герои от романа. Мартин Колев е оставил читателите насаме с персонажите. Той самият остава извън книгата, в която няма да видите дори негова снимка. Само като име на корицата той изчаква читателите си на финала, за да чуе мнението им.
По повод неслучилото се интервю от преди години, Мартин даде кратки отговори на няколко кратки въпроса.
Кафето е... добър старт за дните, в които само с черен чай не става.
Писането е... всичко.
Който пише... (в съвършения вариант) зло не мисли.
Най-добре се пише... в мълчание.
Най-глупавото, което съм си мислел някога... е колко глупости си мисля непрестанно.
Обикновено сутрин... всичко започва наново.
Някой ден искам... да мога да кажа, че съм писател.
Поезията е... тайната история на живота.
Романът на живота ми... ще бъде трудно определим жанрово.
Магьосническият герб, дело на Исмаил Инджеоглу
