Една бурна нощ Брет Арчибалд пада през борда на лодка в Индийския океан. Той смята, че ще умре. Повече от 28 часа плува сам в открито море, среща се с акула и е атакуван е от чайки, които се опитват да му изкълват очите. Все пак оцелява. Как? Ето неговата история, разказана от BBC:
"Просто видях как светлините на лодката изчезнаха. Крещях, крещях с всичката сила на дробовете си, но бързо осъзнах, че никога няма да ме чуят".
Брет Арчибалд изживява наново онзи момент, в който осъзнава, че животът му може да приключи съвсем скоро. В 2:30 часа местно време на 17 април 2013-та, вследствие на буря в Индийския океан, той губи съзнание на горната палуба на наета лодка и пада във водата край бреговете на Индонезия сред мрак и силен дъжд.
Брет е на сърф-почивка с приятели, когато му прилошава от хранително отравяне през 10-часовото пътуване през протока Ментауай в Западна Суматра, Индонезия.
Той излиза на палубата на лодката Naga Laut, за да повърне във водата, но се замайва и припада. Когато се свестява, осъзнава, че е във водата, а лодката е вече 10-15 метра напред.
"Плувах с всички сили, но нямаше начин да ги догоня", разказва той.
Брет, който тогава е на 50 години, си спомня как изпада в пълен шок. Жителят на Кейптаун, Южна Африка, никога не си е представял, че може да му се случи такова нещо.
Когато лодката продължава напред, той си спомня, че се заглежда в небето и настръхва от неочакван животински крясък.
"Помислих си, че има хиена във водата - маниакален, безумен крясък. Огледах се и осъзнах, че идва от мен. Този безумен звук идваше от моето гърло като истеричен смях".
През следващите 28 часа Брет остава сам във водата, твърдо решен да не се предава на стихиите.
Като сърфист и добър плувец той знае, че трябва да си поеме дълбоко дъх и да се гмурка в идващите вълни. Разказва, че изреждал наум колекциите си от книги и компактдискове, заглавие по заглавие, в опит да забрави непоносимите крампи в крайниците, преди да започне да си пее.
В един момент той се изтощава и започва да халюцинира, но няколко събития му дават прилив от адреналин и сила да се бори, за да оцелее.
Брет - който по-късно пише книга за премеждията си - казва, че в Индийския океан измисля собствен вид бруст, за да удържи главата си над водата. Когато силите му намаляват, той заспива за кратко, но внезапно е събуден от чайки.
Снимка: Facebook
"Нещо ме удари по задната част на главата", разказва той. "Вдигнах глава нагоре, за да разбера какво е, и изведнъж някаква птица буквално се заби в лицето ми.
Почувствах как от горната част на носа ми потече кръв. Не знаех какво се случва. Имах чувството, че някой ме е ударил с бейзболна бухалка.
Две чайки пикираха над мен, не знам откъде бяха дошли, но грачеха заплашително".
Брет решава, че чайките искат да му избодат очите. В безумното си състояние решава да премине в атака.
"Изведнъж си помислих: "Ще уловя една от тях и ще я изям. Казах си, че наистина бих могъл да хвана една от чайките от въздуха, да й откъсна главата и да я изям. В този момент бих я изял с перата и всичко останало".
Естествено, този план остава нереализиран, но не е единственият му сблъсък с живота в океана.
"Акула!"
Около 15 часа след падането зад борда - по груба преценка на Брет - нещо го блъска в левия бъбрек.
"Реших, че е баракуда, голяма риба. После животното ме сръчка отново, обърна ме във водата, и си помислих "Боже, това е акула, знам, че е акула".
Докато се обръща, той заблеязва нещо, което му изглежда "грамадно, колкото червен двуетажен автобус в Лондон".
"Странно нещо е човешкият мозък. Първата ми мисъл беше "О, тя ще ме изяде". Спомням си как вдигнах глава и казах: "Приятел, просто ми разкъсай гърлото".
После обръща внимание на черните краища на вертикалната перка - това е черноперкова рифова акула. Като запален сърфист в Южна Африка, където също има такива акули, той осъзнава, че "нападателят" му не представлява заплаха за него.
Мозъкът му бързо превключва към нова надежда за оцеляване.
"Помислих си "Може да успея да се хвана за нея и тя да ме издърпа до риф".
"Започнах да планирам. Дори използвах думите "Беър Грилс, махни си маската, ето го Арчи. Ще те хвана, акуло, и ще ме извлечеш до сушата".
После се случва нещо много просто. То би трябвало да донесе на Брет облекчение, но вместо това го обърква и лишава от надежда. Акулата просто отплува.
"Никога в живота си не съм бил толкова обезсърчен. За малко да се разплача. Това беше първият път, когато открих нещо, което смятах, че може да спаси живота ми".
Той коментира, че потокът на съзнанието му в този момент не може да се опише с други думи, освен като "абсолютно безумие".
Брет е открит 13 часа по-късно, на около 20 км от мястото, където пада през борда предишния ден.
След като приятелите му осъзнават, че е изчезнал, когато не се появява за закуска, се свързват с индонезийската брегова охрана.
Включват се и други плавателни съдове в близост. Приблизително в 6.30 местно време двойка от Сидни на борда на лодка на име Barrenjoey го забелязва във водата - по чудо все още жив.
Треперещ и изпитващ силни болки - очите му са подути, а краката, устните и ръцете му почти безкръвни - той е спасен и заведен за медицински преглед.
Брет е изгубил близо 6 кг тегло за престоя си във водата.
Мисълта за семейството му - съпругата му и децата му, тогава на 6 и 9 години - му помага да издържи. По неговите думи в един момент си казал на глас: "Боря се, държа се - заради вас".
Три години по-късно, той още потреперва, когато се доближи до вода, но - нещо забележително - все още нарича морето свое "щастливо място".
На следващия ден след премеждието си Брет вече отново е на сърфа и язди вълните - нещо, на което се наслаждава и до този момент.
"Знаех, че просто трябва да се върна в океана. Ако не го бях сторил, никога нямаше да припаря дотам отново".
Брет Арчибалд (вдясно), Снимка: Facebook
