Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Алек Алексиев и киното, което променя и спасява животи

Алек Алексиев и киното, което променя и спасява животи Снимка: Ирена Игнатова, Webcafe

Датата е 30 декември, часът - малко след 11 вечерта. Мястото - служебният вход на Народния театър "Иван Вазов", където представлението "Полет над кукувиче гнездо" на режисьора Александър Морфов тъкмо е приключило.

Актьорът Алек Алексиев стои там с баща си - Стоян Алексиев, изиграл ролята на Дейл Хардинг в представлението. Тогава покрай тях минава Яна Титова, която в "Полет над кукувиче гнездо" играе Кенди Стар, а Алексиев-старши ѝ казва: "Ела да се запознаеш на малкия ми син".

Така е поставено началото на едно познанство, прераснало във връзка, семейство и творческа колаборация, която обогатява българското кино и достига до сърцата на милиони зрители.

Няколко години по-късно Алек Алексиев и Яна Титова вече имат зад гърба си няколко общи проекта. Сред тях е и филмът "Доза щастие", който разказа на голям екран истинската история за живота на журналистката Весела Тотева и борбата ѝ с наркотичната зависимост.

Но да работиш с жената до себе си не е така лесно. Алек обаче е намерил начина - както като продуцент на проектите, режисирани от Яна, така и като актьор, когото тя да ръководи по време на снимките. За всичко това и още много той разказа в подкаста на Webcafe.bg "Първа страница".

"Ние трябва да разкажем тази история"

Пътят на "Доза щастие" към големия екран започва, когато Алек прочита автобиографичния роман на журналистката. Прави го по време на самолетен полет към България. Обажда се на Яна и ѝ казва да вземе книгата от Валя Каролева - дъщерята на Тотева, и също да я прочете.

"Тя я прочете, кацна си в София и първият човек, на когото се обади, беше Весето (б.р. Весела Тотева). И ѝ каза: "Весе, искам да снимам филм по твоята история". И тя ѝ вика: "Абе, ти луда ли си? Ти си ненормална. Какви глупости ще правиш? Троши си главата". И Яна си троши главата", разказва с усмивка Алек.

Титова за много кратко време написва сценария на "Доза щастие", а още първата чернова е била много добра, посочва актьорът. Според него това се дължи на факта, че Яна е почувствала историята и така се е получила страхотна адаптация.

По думите на Алексиев всичко около направата на филма се е случило "леко" - освен, разбира се, намирането на финансите.

Резултатите обаче са налице - "Доза щастие", появил се на екраните през ноември 2019 г., събра пред големия екран над 110 хиляди зрители и събра приходи от над 900 хиляди лева (бруто, данните са на Национален филмов център), а след това достигна и до още по-голяма аудитория, включително и международна такава, с премиерата си в платформата HBO GO.

Така филмът не само става една от най-гледаните български продукции през последните години, но и води до поредица срещи на екипа с ученици из страната по тъй важната тема с рисковете от наркотиците.

"Това е повече от филм за мен", споделя Алек. Причината не е само близката работа с Яна, но и каузата, която върви с адаптацията на подобна история.

"Аз много обичам социалните проекти, които могат да допринасят за обществото. Нещо, след което може да има някаква адекватна дискусия дали с ученици, дали със студенти, дали с работещи хора от който и да е сектор... Но да се провокира някаква дискусия. Нещо, което може да промени. Нещо, което може да спаси някого", казва актьорът и продуцент.

Това прави и с продуцентската компания No Blink, в която е съдружник и която стои зад "Доза щастие". Сега работят и по втория филм на Яна, снимките на който се очаква да започнат в края на август. Освен това Алек продуцира късометражен филм на Венцислав Сариев също с важна социална тема - тази за насилието, докато с Йоана Буковска продуцира проект за авторите, които са живели в София.

Работи и по комерсиални проекти ("Трябва да има и такива", отбелязва), но и в тях според него трябва да присъства нещо, което да провокира.

"Ако аз ще го продуцирам и ще трябва да се боря месеци, години да намеря някакво финансиране, трябва да има някаква кауза зад цялото [нещо]", казва Алексиев и посочва, че именно това му дава стимул.

Да работиш с любимата жена

Но какво е личният и професионалният живот да се преплитат? Това почти винаги е сложно, без значение от сферата, в която двама души работят. За Алек и Яна съвместната работа също е предизвикателство, поне в началото.

Алексиев помни добре първия път, в който двамата с Титова са пробвали да създадат нещо творческо заедно, а резултатът е бил "катастрофален, пагубен" и си казали "Никога повече!". По онова време двамата живеят в Лондон, но ги канят да изиграят едно представление във Виена. Яна избира пиесaта и започват репетиции.

"Хора, адът! Адът на адовете, разбирате ли?", разказва ни Алек в подкаста. "Хубаво е, че не дойде полиция по някое време. То някакви истерии, страшни глупости, толкова емоционално беше... И това знаеш ли защо се случи? Защото не знаехме кой от двамата е режисьорът. Не бяха сложени правилата в началото. Казахме си, че го правим заедно, ама това "заедно" явно не работи при нас", допълва той.

По думите му винаги трябва да е ясно кой режисира. След този урок Алек продуцира три късометражни и един документален филм на Яна и успяват да се стиковат добре. Днес ѝ има безрезервно доверие - единственото, от което се нуждае, е тя просто да му каже какво точно иска.

"[Трябва] да знаеш каква ти е ролята. Да, аз може да съм продуцент на филма, но в дните, в които трябва да играя и съм на снимачната площадка, аз трябва да слушам нея", обяснява Алексиев, който в "Доза щастие" е и в ролята на бившия съпруг на Весела Тотева - Тони.

Така разговорът неусетно се прехвърля от продуцента Алек на актьора Алек. Все пак той е преди всичко актьор и така го познават повечето зрители у нас, гледали го както в чуждестранни продукции, така и в сериали като "Откраднат живот" и филми като "Възвишение".

Алек признава, че с Яна все още много спорят, когато работят заедно, но за него това е нормалният процент в търсене на истината.

"В крайна сметка в 99% от случаите тя е права, в този 1%, в който съм решил да изпълня това, което тя иска, просто ме отрязва", шегува се (дали?) той.

Все пак за всеки актьор е от основно значение да се разбира с режисьора си. В кариерата си Алек е работил с много и различни кино творци и от това си е направил важни изводи.

За него едно от най-важните неща, което е виждал например при Кенет Брана, е режисьорът да намери начин да общува с актьорите и да ги предизвиква. Това обаче няма как да е еднакво с всеки един актьор - нужни са различни подходи, защото ако при един работи това режисьорът да е по-агресивен в комуникацията, за друг актьор - като самия Алек - това няма да е правилният път.

"Ние трябва да се срещнем. Ние сме колаборатори. (...) Всеки носи нещо в себе си. И не трябва аз да дърпам към мен, или ти към теб... Ние трябва да се срещнем, иначе няма да направим абсолютно нищо. Всеки трябва да си направи малките нужни компромиси и да ги превърнем в плюсове за този проект", обяснява актьорът.

Той смята за себе си, че е такъв актьор - който търси баланса в работата и адаптирането на членовете на екипа едни към други. Умение, което е важно и в другата му мисия - да създава българско кино и да помага за популяризирането на такова. Особено когато това кино има нещо, което да каже на зрителите. 

Какво още има да ви каже и разкаже Алек Алексиев можете да чуете в петия епизод на подкаста "Първа страница":

Абонирайте се за подкаста с любимото си приложение за слушане на такива и открийте още интересни истории тук:

Apple Podcasts / iTunes

Google Podcasts

Spotify

TuneIn

Blubrry

Castbox

PocketCasts

Най-четените