Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Керана и най-освобождаващият момент: да знаеш, че си абсолютно сам и всичко зависи от теб

Керана и най-освобождаващият момент: да знаеш, че си абсолютно сам и всичко зависи от теб Снимка: Борис Урумов

Керана е ходещ и дишащ перпетуум мобиле. Заредена е със сякаш неизчерпаема енергия, която прехвърля на останалите.

За да се убедиш в това, ти стига да видиш запис от последния концерт на "Керана и космонавтите" в Terminal 1, където хора от публиката танцуват дори на сцената, или да чуеш албума на групата - "Урса Майнър", който излезе тази година.

Друг вариант е да поговориш няколко минути с Керана на живо - колкото да се отпусне и да освободи бента пред всичко онова, което има за (раз)казване.

А то не е малко. Още преди да започне записа на подкаста на Webcafe.bg "Първа страница", където беше гост, се разбрахме, че няма да обсъждаме произхода на името "Керана", в който сякаш всеки интервюиращ я се опитва да задълбае (колеги, стига вече!). Което е странно, с оглед на това, че Керана има толкова други неща, които да сподели и която я определят.

Тя, като за начало, е вокалист на пълнещите зали "Керана и космонавтите". Мюзикълът може да не е любимият ѝ жанр, но е добра и в това - най-скорошната ѝ изява беше като Мария Магдалена в "Исус Христос Суперзвезда" в Пловдивската опера. За да стигне дотук обаче минава през неуспешно следване в Германия, преобръщащо (или стартиращо, зависи от гледната точка) живота пътуване до Тайланд и осъзнаването, че пътят ѝ напред е само в нейните ръце.

За да стигне до сцената. До музиката. До хората от бандата, за които казва, че сама не знае с какво е заслужила да ги има в живота си.

Керана, за разлика от много други музиканти, не се насочва към музиката като професионално занимание още в ученическите си години. Прави го "сравнително късно" на фона на средностатистическия музикант.

"Много често седя и се чудя "Боже, какво щеше да стане, ако бяха започнала по-рано?", но ако бях започнала по-рано, нямаше да съм човека, който съм днес, за хубаво или за лошо", разказа Керана в "Първа страница".

Една от причините за това късно пренасочване към музиката е, че дълго време е мислила, че не е "правилно, адекватно, престижно". Предразсъдъци, които я тласкат към поне на хартия по-сериозна специалност като "Музикален мениджмънт" в Германия. Предразсъдъци, за които също така днес признава, че са били само в нейната глава, донякъде и защото се е сравнявала с близките си и това, което според нея, са имали като очаквания.

"Много им се щеше аз да бъда някакъв академик, с някаква много стабилна професия, и аз също много исках да им угодя, обаче уви. Накрая осъзнах, че е най-важно да угодя на себе си, защото като не угодиш на себе си, ти всъщност си кисел, [което] след това вече резултира в твоето собствено настроение и в отношенията ти с хората около теб."

Най-хубаво е всеки сам да си угажда, както пееха DiS някога. Съветваха и да се живее един път, но "както трябва", а Керана - макар и по-късно - започва да живее както трябва.

Това се случва в Тайланд. Заминава там, вече осъзнала, че музикалният мениджмънт не е за нея. Писателят Джеймс Клавел я вдъхновява да поеме на изток със своята "Азиатска сага", в която влизат книгите "Шогун", "Тайпан", "Цар Плъх" и други. Керана започва да ги чете в Германия като вид "бягство от реалността".

"Неговата гледна точка, как беше пресъздал целият този азиатски свят, погледнат от един западен човек, как не го разбира, как се опитва да го разбере и как впоследствие започва да го разбира. Това ми беше много интересно, много исках да разбера за какво говори", обяснява певицата.

Снимка: Борис Урумов

Така се случва нейното собствено бягство, ако можем така да го наречем, към една нова реалност - тази на Тайланд. Място на градове без център (как може?!), топки сладолед между две филии хляб и избелващи кожата продукти. Неща, за които тя до онзи момент не се е замисляла, че може да съществуват.

Но най-важното, за което Керана започва да мисли в азиатската държава, е собствения ѝ живот.

"Когато отидох в Тайланд, [това] всъщност беше най-освобождаващият момент за мен. Защото знаеш, че нямаш гръб, знаеш, че си абсолютно сам, знаеш, че ако ти се случи нещо, няма кой да ти помогне, защото най-близките хора са на 12 часа със самолет в най-добрия случай", посочва певицата, вече по-сериозна.

Определя това като най-прекрасното чувство на света, макар и страшно.

"Наистина тогава започнах да живея. Преди това не знам какво съм правила."

Когато се връща в България вече е човек, който - независимо какво му казват - прави каквото иска, защото знае, че нейното мнение е най-правилно за самата нея; знае, че може да вземе най-правилното решение за себе си. И подчертава, че никой друг - без значение колко е мъдър, колко години е живял или колко време е бил в шоубизнеса, не знае какво може да даде тя, на какво е готова, че да решава по-добре от самата нея.

А помогнал ли е музикалният мениджмънт в това да навлезе на музикалната сцена с бандата? Според нея не особено много.

"Общо взето не бих казала, че тогава (бел.ред. около следването) съм била господар на изборите си или живота си и то не защото някой друг ми е налагал - аз самата несъзнателно съм избирала да приема чуждите желания и мнения за мой пътеводител. За което съм много благодарна, защото сега знам, че така не трябва, че това не работи - защото има хора за които работи - и че реално аз съм много по-силна, когато съм сама; че мога да постигна всичко. Преди това никога не съм го мислила. Аз не съм вярвала, че мога, не съм знаела че мога, аз самата не съм знаела каква мощ и каква сила имам, ако се стегна в ръце и преследвам това, което искам."

И все пак е благодарна и се радва, че е минала през такъв период. По ентусиазма, с който говори за сцената, личи, че е стигнала там, където трябва и иска да бъде.

А в началото на разговора с нас сама е споменала, че нагласата ѝ отпреди години - че да се занимаваш с музика "не е престижно", се е променила; осъзнала е, че независимо дали е престижно, тя просто не може да прави друго, защото не само е добра в това, но и защото то я кара да се чувства "щастлива, завършена и полезна".

Снимка: Борис Урумов

И ето я днес, след едно лято на концерти по различни фестивали из страната (шегува се, че е хубаво за групата, не знае обаче колко е хубаво за публиката). Част е от една от младите български групи, за които се говори много.

"Керана и космонавтите", общо седем души, съзнават, че българския музикален пазар е малък, но успешно продължават да се занимават с музика, защото това е нещото, което искат - следващото им участие е в Бар Петък на 1 декември от 20:00 ч.

Според вокалистката им музиката трябва да е съобразена с местния пазар, а проблем на групите е, че се опитват да правят нещо, което е продаваемо в други държави, или подражават на други банди, защото според тях това работи. 

"Много хора, много музиканти се губят в това и цялата им енергия отива в тази посока и това е причината, поради която не успяват да се наложат или да се задържат, защото това им е мотиваторът. А на нас мотиваторът ни е да сме заедно, да правим музика заедно, да създаваме и да се чувстваме добре", разказва Керана.

Тази нагласа важи и за самата нея. Посочва, че не е от хората, които се занимават с шоубизнес, защото искат да бъдат известни или да направят пари ("Не се продавам, не!" - за справка си пуснете песента "Не"). Не вижда проблем в този подход, но не е нейният, защото не това ѝ носи удовлетворение.

Керана е намерила е своят подход. Намерила е за себе си нещото, което я прави човек, бута я напред и я кара да става сутрин. И според нея всеки трябва да потърси своето "нещо".

Докато го търсите за себе си, чуйте целия разговор с нея в "Първа страница":

* А ако все пак се чудите за историята зад името - спокойно, и ние сме я питали преди. Можете да си припомните онзи разговор отпреди година тук:

Най-четените