Кадифен глас, топлота и отдаденост.
Това може би са трите думи, които най-добре описват Ния Петрова - момичето, явило се на шега в един от българските музикални формати, където с финалната си песен Make You Feel My Love на легендарния Боб Дилън отвя публиката и спечели голямата награда.
Сигурно веднага се сетихте за кого става въпрос, защото ако веднъж сте чули специфичния глас на Ния, то той завинаги ще остане някъде там в съзнанието ви.
Така се случи и с мен, когато преди няколко години, случайно или не, попаднах в един от най-приветливите морски барове в Синеморец. Беше средата на лятото и естествено заведението преливаше от хора.
В един момент музиката спря и някой започна да свири на китара. А след това Ния запя.
Трудно се описват подобни изживявания, когато някой или нещо те грабне мигновено още от първия момент, в който се докоснеш до него. Така прави музиката... така прави и Ния.
Сега, след като е минало толкова време от тази моя първа среща с гласа ѝ, все още се вълнувам приятно щом се отвори възможност да я гледам и слушам на живо. Скоро обаче такава не се очертава, затова реших да ѝ се обадя.
Обичам да говоря с нея, защото животът ѝ е толкова цветен, че винаги може ненадейно да изскочи някоя невероятна история, свързана с пирати, ром и дългото посрещане на изгрева. А нима всички, които стоим затворени в горещите градски офиси, далеч от морето и вълненията му, нямаме нужда от нещо подобно?
Връзката на Ния с музиката започва още от дете. Тя е от артистично семейство и винаги е била заобиколена от нея.
"Пеех непрекъснато и приятелите ми не ме понасяха много заради това - постоянно си мънках", разказва Ния, смеейки се на този спомен. Техните дори ѝ забраняват да пее, ако не знае думите, но с упорството си тя успява да постигне своето и започва лесно да помни текстовете на много песни.
Но когато родителите ѝ решават да я запишат във вокална група, за да развива таланта си, Ния изгубва желание и спира да пее. Обяснява го сякаш е трябвало да го прави насила, затова и решава да се откаже.
След време, благодарение на една училищна актова зала и група запалени по музиката съученици, в тинейджърските си години музиката отново намира път към сърцето ѝ, оставайки там и до днес.
През годините Ния се среща и работи с много музиканти. Сред тях е тромбонистът Вили Стоянов, разкриващ пред нея един съвсем нов свят - този на джаза. Оказва се, че винаги е харесвала да слуша този стил музика, но признава, че не го е правила в дълбочина. Запознанството ѝ със Стоянов обаче променя много неща и Ния започва да усеща джаза все по-близо до себе си.
"Когато започнах да пея с Вили, това се оказа едно от най-трудните неща, които съм правила. Досега никога не съм слушала и не съм внимавала толкова, докато пея, а на всяко участие, което правим заедно, аз научавам повече", разказва певицата.
Освен множеството различни музикални проекти, в които участва, Ния успява да прави и свои авторски парчета - първият ѝ сингъл носи името By Myself, а в началото на годината представи клипа към новата си песен Endless Charade.
Днес тържествено обещава, че след около шест месеца ще направи и албум.
Ния не вярва, че човек може да има само едно призвание, затова тя има още две, колкото различни, толкова и свързани с музиката.
Разговорът ни протече по телефона не заради коронавируса. В момента е далеч от София - работи като барман в същия онзи бар в Синеморец, където я чух да пее за първи път. Вече седем години изкарва летата си там, но е в сферата от почти десетилетие.
"Барманството е едно от любимите ми неща. Като барман съм се научила на всичко - от социална работа, до това да говоря с хора и да не ме е срам от тях", разказва тя.
През останалото време, когато не е зад бара на морето, Ния се занимава със социална дейност и със своята отдаденост през годините помага на възрастни и младежи в различни организации. Сега се е спряла на две - Асоциация "Обществен компас", занимаваща се с личностно и професионално развитие, и Фондация "Сингъл степ" - помагаща на ЛГБТИ младежи.
Осъзнава, че иска да поеме по пътя на тази професии още преди да завърши училище, когато участва в проекти на Българския червен кръст. Така се появява и желанието ѝ да научи нещо повече за човешката психика и как по-точно работи тя.
Признава, че понякога не успява да се справи с всички задължения около многото и различни сфери на работа, с които се е захванала.
"Мечтая за 36-часов ден, в който да мога да свърша това, което съм решила сутринта, защото имам усещането, че времето е започнало да лети зверски бързо, а аз имам толкова неща, които искам да направя и само си го повтарям. Това в един момент те кара да не се чувстваш добре и абсолютно те демотивира", обяснява тя.
Около стоенето вкъщи по време на извънредното положение успява да си "подреди мечтите". Така вижда, че трябва да спре да държи толкова дини под една мишница и да се фокусира само върху две или максимум три неща. Но още е в процес на избор кои да са те.
Когато търси уединение от динамичното ежедневие и иска да остане насаме със себе си, Ния отново се връща към музиката, която често сравнява с морето - с всичките му вълни и тюркоазени нюанси, плуващите водорасли и дори отпадъците.
Според мен това описание показва само едно - многоликата страна на музиката, в която всеки може да открие нещо за себе си.
Ния вече няма търпение да отпътува нанякъде, тъй като освен срещите с приятели, едно от любимите ѝ занимания през свободното ѝ време е това - да се качи на самолета и да отлети за някоя далечна страна, различна от Африка, Япония, Индонезия или Китай, защото вече ги е посетила.
Толкова отдавна не е излизала извън България, че разказвайки ми трудно успява да скрие вълнението си за двудневната командировка в Прага, която я очаква скоро. Но засега се примирява с тази ситуация и си обещава да пътува дълго, когато обстановката с коронавируса се успокои.
Дори и като барман на морето, сега Ния продължава да подобрява свиренето си на китара, да учи солфеж и да се вдъхновява за новите си творби от простичките ежедневни ситуации на хората.
Защо от простичките ли? Защото според нея всеки има собствени трудности и драми, с които да се справя, но онези малки всекидневни жестове, оставащи невидими за повечето хора, са нещото, което истински я вдъхновява.
А бъдещето? След 10 години Ния иска да има свой собствен бар, да пее авторски песни и да ѝ е много по-спокойно, отколкото сега.
Но не чак толкова, че да ѝ е скучно.
