Според Самюъл Бекет няма нищо по-забавно от нещастието и то е най-комичното нещо на света. Звучи като истински абсурд, нали? Но смисълът е далеч по-дълбок, тъй като в цялостното си творчество драматургът добре знае как да провокира търсенето и отговорите на големи житейски въпроси.
Бекет е истинско вдъхновение за актьора Христо Петков. Нарича го "коварен автор", интересуващ се от провала и въпреки това никога не би отказал да играе роля по негов текст. Не го и прави, защото съвсем скоро ще се преобрази отново в един от героите на ирландския драматург в спектакъла "Марсие и Камие".
Петков е познат на публиката от немалкото си роли в киното и театъра. Непосредствено след като завършва НАТФИЗ, в класа на проф. Надежда Сейкова, той е поканен от Мариус Куркински в постановката "Зимна приказка", а за дълъг период от време Театрална работилница "Сфумато" се превръща в негов втори дом.
Следват "Хъшове" в Народния театър, филмът "Възвишение" на Виктор Божинов и един от най-запомнящите се образи от сериала "Под прикритие" - този на психопата Рони, който всяваше страх у всеки с непредвидимите си действия.
"Още ме спират по улицата и ме питат дали това съм бил аз", казва през смях Христо.
Виждаме се в парка "Заимов", тъй като времето предразполага към разговор на свеж въздух. Петков има само час до следващата репетиция, но ограниченото време се оказва достатъчно да си поговорим за важните неща в изкуството и живота.
Първата му среща с театъра е далеч по-различна от типичните, които обикновено чуваме.
Известно време живее в Нидерландия и след като се връща, трябва да завърши някъде средното си образование. Ориентира се към училище с театрален профил, въпреки че до онзи момент не е имал допир с това изкуство. Прави го, защото в останалите учебни заведения трябвало да държи сериозни изпити по всички предмети, които не е изучавал в Нидерландия. Просто системата в страната позволявала да избира интересните за него науки, в случая - хуманитарните.
И така Христо се озовава в света на театъра. Избор, за който съвсем не съжалява, даже напротив.
Следва кандидатстването му в НАТФИЗ, където признава, че влиза не особено лесно. Учи в един клас с актьорите Владимир Карамазов и Захари Бахаров, а атмосферата по време на следването си спомня като спокойна, леко хаотична и приятна, но определено не се връща с носталгия към тези дни. Просто днес е истински благодарен за всичко, на което успява да се научи.
Христо не спира да играе в театъра. Снима се и във филми, като някои от тях са чужди продукции. Това, което не прави обаче, е да поставя двете изкуства под общ знаменател. Дори не би могъл да избира, ако някой ден му се наложи.
"Разграничавам ги като две тотално различни неща. И двете са ми много приятни и обичам да ги правя. За да снимаш, не толкова много неща зависят от теб, докато в театъра, колкото и трудности да съм имал, докато репетирам, излизайки на сцената аз мога да направя нещо, което да отведе нещата в посока, която на мен ми се иска", обяснява Петков.
Финансовият въпрос също стои на дневен ред. В киноиндустрията актьорите са по-добре платени, което според Христо не е честно спрямо театъра. Обяснява го с типа енергия, която се изисква да бъде вложена във всяка една постановка, но същевременно не подценява работата в киното.
Подчертава, че що се отнася до възнагражденията у нас, трудно е да се занимаваш само с театрално изкуство.
"Много често се чудя защо се захващам с дадена роля и трябва да си блъскам главата, да не спя, да мисля само за нея, да ми е трудно. Всичко това изисква огромна енергия, която няма нищо общо с някакви облаги, освен удоволствието или смисъла да се бъхтиш с по-големи въпроси, да ги направиш важни за този, който гледа", обяснява Петков.
Същото нещо го застига с образа на Марсие, който ще изиграе в представлението по романа на Самюъл Бекет "Марсие и Камие" на 21 юни в Сфумато. Приема ролята в постановката на Ростислав Георгиев не само заради предизвикателствата на автора, но и заради това, че ще си партнира с дългогодишния си приятел Цветан Алексиев.
След всички трудности, които имат, докато тече репетиционния процес по време на пандемия, Христо смята, че крайният резултат е интересен поглед над този роман. Сигурен е, че нито едно изиграване няма да прилича на предходното, тъй като много неща зависят от моментното състояние на актьорите и до някаква степен от самата публика.
За Петков изграждането на образа зависи от самата постановка. Най-важното за него е "да можеш да си партнираш с човека срещу теб", да го усещаш.
Ето защо не е и от онези актьори, които твърдят, че трудно излизат от роля. Дори не вярва в тези твърдения и леко се ядосва, когато чуе подобни коментари.
"Имало е моменти, когато дадена роля е изисквала определено състояние на духа, като например Клавдий в "Хамлет". Там трябва да бръкнеш дълбоко в себе си, за да изкараш някакъв вид вина, която наподобява тази на героя - да извадиш истинска емоция, а не да се правиш. Тогава е трудно и емоционално си на ръба след представление. Но няма какво да се лъжем, ти винаги си себе си в дадените обстоятелства, доколкото пиесата позволява, разбира се", категоричен е Христо.
Петков създава впечатлението, че е от онази порода хора, наричани "свободни души". Импулсивността му неведнъж е водила изборите му, за чиито последствия в началото изобщо не мисли.
Интуицията на актьора обаче е силна, защото рядко греши в преценката си.
"Човек трябва да се доверява на този си вътрешен порив, иначе се превръщаш в някаква машинка, която се влияе от неща, които не зависят от него", заключва на края на разговора ни Христо.
Отправяме се към театъра, където трябва да започне репетицията. Представлението вече е готово и очаква да види настроението на своята публика. А Петков се вълнува искрено, защото "Мерсие и Камие" не се подчинява на рутината, а всеки път носи нови и нови усещания.
Защото Бекет винаги умее да изненадва, дори актьорите на сцената.
