В днешния свят се наблюдава стремеж и борба към това не толкова да сме равни един на друг, колкото един да е по-прав от другия.
Това посочи журналистът и телевизионен водещ Светослав Иванов в подкаста на Webcafe.bg "Първа страница".
"Ние не търсим равенство помежду си, а търсим сблъсък, в който сблъскващите се групи смятат себе си за носители на абсолютната истина. Целта на сблъскващите се групи, независимо колко са те, в коя част на света са, е да наложат своите виждания за света", сподели наблюденията си Иванов.
Това според него ражда огромен фонов шум и разделение, което се наблюдава навсякъде, включително и в България. Водещият на предаването "120 минути" по bTV е на мнение, че българското общество не е сред най-разделените и все още можем да се обединим около някоя обща цел - че искаме да живеем достойно и в по-справедлива среда например.
Въпреки това Иванов вече наблюдава разделения, за които самият той не се ангажира да прогнозира до какво биха довели след няколко десетилетия.
През 2017 г. в един от коментарите в предаването си той разглежда възходът на популизма, визирайки идването на Доналд Тръмп на власт в САЩ, и някои от неговите политики. Тогава водещият изразява позицията, че популизмът е като ваксина, която създава имунитет на обществото срещу себе си.
Днес, четири години по-късно, Иванов е на мнение, че за САЩ тезата се е оказала вярна, защото Тръмп не получи втори мандат - според журналиста са се задействали механизми, свързани с имунитета на представата на американското общество за това какво е демокрация.
Все пак причини за тревога има.
"Страхувам се от едно - все по-често според мен политиците, лидерите на мнение, говорят това, което мнозинството иска да чуе. Тоест те усещат какво иска мнозинството и захранват точно това очакване", казва водещият.
Вътрешно тези политици могат да са на различно мнение, но да не смеят да го изразят, защото в противен случай ще се сблъскат с инакомислещите. А тези сблъсъци, посочва Иванов, са все по-груби и с все повече обиди.
"В резултат на това се получава една политкоректност във всяка публична изява, независимо дали ще е интервю, или публикация в социалните мрежи. Една уравниловка и матрица, което прави публичната среда объркана, публичните дебати - неискрени", коментира той.
Според него винаги е било по-ценно да изразиш това, което мислиш, стига да вярваш в него, стига да го приемаш като кауза.
С думите върви и отговорността, а Иванов със сигурност носи такава в ролята си на водещ на предаване с многобройна аудитория. В отговор на друг въпрос той разкрива, че постоянно мисли за тази отговорност, но тя не му тежи защото е честен и в крайна сметка за него основен стремеж е "да не губи чувството за реалност". А и обича да си говори с всеки и да слуша това, което събеседникът му иска да каже.
"Това е и тайната на нашата професия - да ти бъде интересно. Когато разговаряш с някого, ти наистина да се интересуваш от това, което ти казва, дори да си го представяш. Проблем би било, ако започна да живея живот, който да ме дистанцира от този тип контакт, защото се губи връзка с реалността", казва Иванов.
Неговият път в журналистическата професия започва, когато е приет "Журналистика" в СУ "Св. Климент Охридски" през 2001 г. - същата година, в която се случват атентатите от 11 септември, преобърнали света.
"В тези години работехме с усещането, че от твоя репортаж, от това, което ти си видял и след това ще разкажеш, след това в телевизията от картината на твоя оператор, хората, които слушат или гледат, наистина ще научат за първи път какво се е случило някъде. Ето това е чувството за отговорност, за което говориш", допълва той отговора си.
По онова време журналистите са тези, който имат за задача да информират аудиторията, да разкажат и след това да обяснят какво се е случило. По думите на самия Иванов това днес "звучи романтично", защото в наши дни след всяко събитие моментално се появяват няколко гледни точки.
"В онези години нагласата беше друга. Аз навлизах в професията с тази нагласа, спазвайки правилата. Защото тази отговорност носеше със себе си класически правила - как се работи това, което работиш; кои са червените линии, които никога не прекрачваш. Аз съм благодарен, че живях в това време, защото то ми даде наистина много", споделя водещият.
Той е на мнение, че колкото и да е бърз светът в момента, за да оцелееш като професионалист, все още трябва да спазваш тези правила.
И тук идва съветът му към младите, които обмислят дали да се занимават с журналистика: "Правете това, което ви е на сърцето! Не оставяйте друг да ви избира пътя!". Според него човек трябва да е щастлив от това, което прави, защото тогава ще го върши с лекота, а това повишава шансовете да успее и така да стане дори още по-щастлив.
Иванов посочва, че хората обикновено навлизат в журналистиката заради три основни мотива - слава, пари и вътрешно удовлетворение. Според него ако човек е воден от някой от първите два мотива, то той не трябва да се захваща с този занаят.
Така остава правилният мотив: "Аз искам да бъда журналист, защото смятам, че това би ми донесло нещо - някаква хармония, ще съм щастлив от това, което правя, искам да го правя, любопитен съм към света и хората около мен."
Според Иванов ако един човек е воден от тази нагласа, то той ще успее.
Журналистът с годините е осъзнал, че всички успешни хора, които работят със словото, са успешни именно заради таланта си да подаряват емоции; да карат хората да почувстват нещо.
Това според него е особено важно в днешния свят, в който сякаш сме в "информационен ураган", новини ни заливат отвсякъде, а това всъщност ни натоварва. Всяко преяждане - независимо дали ще е информационно, или нещо друго - притъпява емоционалността на хората и те започват да търсят източници на емоции.
И успешни стават онези, които дават именно това.
Какво още сподели Светослав Иванов - за преживяното на сцената на международната журналистика, за свободното време и футбола с приятели, за любимия писател Стивън Кинг и неговото творчество - може да чуете в шестия епизод на "Първа страница", подкаста на Webcafe.bg и "С книги под завивките" за хора, книги и (не)истински истории:
Абонирайте се за подкаста с любимото си приложение за слушане на такива и открийте още интересни истории тук:
