В живота на човека, дори когато е родител или пък принципно много обича деца, все някога идва онзи момент, в който му се иска да напердаши едно-две дечица. Независимо дали са негови собствени или чужди.
Мисля си това, докато под съседния на моя плажен чадър една родителска двойка се опитва да менажира интересите и възпитанието на трите си деца.
Най-малкото изглежда най-управляемо - кротко си седи в детския басейн с морска вода и напоително сипва вътре пясък.
По-голямото - момиченце на около пет години - реве от половин час, защото не му дават да влезе във водата.
Проблемът всъщност е не, че не му дават да влезе, а че изобщо е трябвало да излезе оттам. В момента седи завито с хавлиена кърпа, зъбите му тракат от студ, устата му синее, но мъката по къпането в морето е толкова голяма, че отказва дори да си изяде нарязаната праскова.
За сметка на това най-голямата - около десет-единадесетгодишна госпожица - току що е открила своята женска, изкусителна природа и се е унесла в снимане на селфита и чатене с приятелки.
Бащата е видимо отегчен и се опитва да чете вестник. Майката сърдито нарежда на ревящото момиче, усмихнато добавя пластмасови формички в басейна на дребното и жлъчно отронва по едно "престани с тези физиономии с устичката" на каката.
Сигурна съм, че само майките умеят да се разтрояват така умело и балансирано покрай децата си.
Тази специално може да сменя настроенията, тембъра на гласа си и изражението на лицето си за части от секундата - толкова, колкото да се обърне към съответното следващо дете.
Няма как, свиквам с присъствието и тихия плачлив детски фон откъм съседния чадър и мислено благодаря на съдбата, че и двете ми деца вече са във възрастта, в която предимно лежат по шезлонгите, къпят се от време на време, четат книги или слушат музика на слушалки.
Така да се каже, отмарям активно и най-после се чувствам наистина отпочинала на семейната ваканция.
От личен опит обаче мога да ви уверя, че да си с деца на море може да е истинско самонаказание. Особено, ако романтично си мислите, че заедно с дечицата ще си имате едно страхотно, семейно лято, от което всички ще се върнат здрави, усмихнати и по семейному сплотени.
С риск да ви разваля домошарските планове, ще ви опиша само някои от възможните сценарии за модерния вариант на българската кинокласика "С деца на море".
Малки деца - малки ядове... ама друг път
Така казват хората, обаче за морето това изобщо не важи. Тръгнете ли с малко, още непроходило или пънещо се да ходи хлапе, забравете за основните добри неща на почивката - хубавия сън и правенето на каквото си поискаш.
Почва се от пътуването - то са колички, то са столчета, то са играчки, поясчета, кофички и всякакви бебешки аксесоари, които задънват багажника и семейният скандал на тема "Защо помъкваш цялата къща" е сигурен.
По време на самото пътуване пък все ще се случи нещо - я малкото ще се наака в памперса, та ще ароматизира трайно колата почти до Бургас, или хлапето ще поиска да си пореве ей така, за няма нищо, или пък ще вземе да му стане лошо.
Веднъж пристигнали с целия бебешки катун, трябва да направите бързa проверка на наличностите. И тогава ще се окаже, че нещо не е наред.
Или банята не е удобна за къпане на деца, или стаята е прекалено шумна, или има опасен балкон, стръмни стълби и остри ръбове, в които хлапето най-неочаквано да се нацели челно.
Когато голямата ми дъщеря беше на две години, почивахме като всяко уважаващо себе си средностатистическо семейство в един семеен гръцки хотел.
Тъкмо я бях приспала някъде към полунощ и с морна въздишка се бях пльоснала на терасата с една студена до бронхопневмония чаша вино, когато откъм стаята се чу подозрително "туп" и миг след него мощният рев на детето ми се разнесе над селото. Беше се изтърколила от леглото и беше ударила веждата си в ръба му. Само и и единствено това не бях предвидила!
Хлапето, когато е малко, няма никакви задръжки. Не знам какво им правят на западноевропейските дечица обаче, хеле пък на немските такива, но с малки изключения, те са далеч по-кротки от нашите на Балканите.
Едно друго лято, докато самоотвержено разхождах този път малката си дъщеря по брега, където обожаваше да цапурка с едногодишните си крачета, съзрях едно също толкова годишно германско момченце, което чинно и почтено си седеше на изрядно чистата хавлия и си играеше с книжка.
Де такъв късмет - на мен ми се налагаше на всеки десет минути да измислям нова и нова активност за моите деца, за които плажът просто беше поредната сцена за смешките на майка им.
Подрастващите досадници
Най-гадната част от морето с малки деца, особено, когато са във възрастта на относителната самостоятелност (между пет и десет години), е тази с постоянните желания.
Започва се с нещо като "искам на люлките" или "яде ми се сладолед" и после се изражда в искане на каквото и да е, по всяко време.
Особено, ако с вас има още някое приятелско семейство с дечица, врънкането за всичко се превръща в общо, детско заболяване. Като варицелата е - налазва всички, сърби неистово и няма лечение!
По-малките са на вълна "купи ми", а малко по-големите - на "дай ми пари да си купя".
Врънкането е от сутрин до вечер, за какво и къде. На плажа е за кока кола, надуваема топка, калъф за телефон от съседното магазинче за китайски стоки, кожена верижка с рапан или возене на банан, водно колело, диван, геврек.
Вечер, на традиционната разходка по "главната" на курорта, е за захарен памук, стрелба на стрелбище, въртене на въртележка, стъклено топче, тефтерче с покемон.
Не дай си боже някое от децата в компанията да се сдобие с нещо, всички останали дружно започват да искат точно същото.
Решите ли да проявите родителска твърдост, ще се изненадате на какво упорство са способни собствените ви наследници. Могат да седят нацупени в края на масата, да се тръшнат на земята, да избягат, да направят беля в ресторанта, да откажат да се хранят.
Има и такива, дето вдигат умопомрачителни скандали на родителите си, като използват учудващо професионална лексика за нанасяне на обида.
На мен един път децата ми се опитаха да ми спретнат подобна публична излагация, но тя им струваше моментално прибиране в стаята и лишаване от свобода за един цял ден, вследствие на което завинаги забравиха за тези мераци.
Мисля, че по-гадно от врънкащо хлапе на морето, е такова с морски вирус.
На българското Черноморие почти няма как да не лепнеш нещо стомашно-чревно, дори и да си възрастен в цветущо здраве, какво пък остава за децата.
Повръщащо, изнемощяло, горящо от температура дете е нещото, което може да ти съсипе цялата почивка. Ако прибавим към това някое и друго болно ухо, алергия от ухапване или гърлобол, по-добре направо да си хващате багажите и да се прибирате у дома. Там по-добре ще си починете.
Големи деца - големи претенции
Проблемите с малки деца на море могат обаче да ви се сторят детска приказка в сравнение с това, което едни неуравновесени тийнейджъри могат да ви причинят.
От една страна, готиното е, че поне са самостоятелни - ядат, когато им се яде, не се налага да им бутате лъжици в устата или да ги возите на надуваемо делфинче, ходят си сами по всякакви атракциони, изобщо забавляват се по своемо.
Стига обаче идеята за това забавление да не прекрачи прага на вашата поносимост. Преди три години един такъв четиринадесетгодишен младеж от компанията ни беше решил да се поразходи с новото беемве на татко си из Лозенец и в края на краищата беше завършил пътешествието си в една канавка на пътя между селото и комплект "Оазис".
Физиономията на автомобила беше заприличала на челото на старица, а пишман шофьорчето, за да избегне скандала, изчезна като дим за цели два дни.
Майка му и баща му го търсиха с полиция и накрая го откриха в Слънчев бряг, където се беше приютил в хотелската стая на свой по-голям приятел.
Когато го намериха, техните абсолютно бяха забравили за смачкания фасон на скъпата си кола, но пък на следващата година записаха сина си на летен лагер. "Да му мислят даскалите!", отсече майка му и почука на дърво нищо лошо да не се случва.
Поосъзналите се пораснали деца имат и още едно непоносимо качество, когато са на почивка - искат непрекъснато да им е интересно.
Тъкмо си си легнала с книжката на шезлонга и чуваш зад гърба си онзи смразяващ въпрос "Какво ще правим сега?".
Тийнейджърът винаги иска да знае каква е следващата стъпка и държи тя да е посветена на него. Той не търпи разни напоителни вечери с приятели на терасата например, освен ако в компанията няма някой истински зевзек, който да го разсмива.
На него винаги му е скучно, храната не му харесва (освен ако не е пържени картофи и пържени картофи), а петата кока-кола съвсем не му е достатъчна.
На всичкото отгоре може и да го сполети и трагедията батерията на телефона или айпада му да падне и тази откъснатост от света направо да го депресира до сутринта.
За да се разнообрази, личният тийнеджър може да си потърси още компания (не винаги най-подходящата), да вземе да пробва цигари или някой и друг коз, да се изхвърли с два-три коктейла или пък да се влюби безпаметно.
Във всички случаи вие ще сте виновни - или, че изобщо сте го довели на "това тъпо море", или, че ще си тръгнете точно, когато е най-интересно или пък, защото "нищо не разбирате".
В края на този текст нека да призная още нещо. Изумително е как, когато децата ти са малки, ревът и пищенето наоколо изобщо не ти правят впечатление.
И как детските гласове започват да ти звучат зловещо, когато от няколко години насам собствените ти хлапета са станали почти самостоятелни почиващи хора.
Помислям си го, когато онова тихинко и кротинко детенце от басейнчето на съседния чадър започва да реве, защото "удата ми е млъснааааа".
Еми мръсна, ще е, лелиното - нали сам пълнеше с пясък басейна си цял час! Иди му обяснявай обаче. Ей го на - вече четиридесет минути циври...
