Спасителят на океани се провали в спасяването

На хартия всичко звучеше (и все още звучи) изключително привлекателно – автономно устройство, което да изчисти океаните и моретата от всички пластмасови боклуци, които ние, хората, десетилетия наред сме изхвърляли.

Технологии и екология в едно, придружени от продаваемо чрез медиите лице – 24-годишният Боян Слат – "млад гений", който иска да направи света по-чисто място.

Той е човекът зад холандската неправителствена организация The Ocean Cleanup (TOC) и нейния пръв голям проект – т.нар. "Система 001".

През есента устройството – огромна U-образна тръба за събиране на пластмасови боклуци по повърхността на водата, трябваше да направи първата стъпка по събирането на боклуците в Голямото тихоокеанско сметище. Става думата за зоната във водата между Калифорния и Хаваи, където според някои предположения има около 87 000 тона пластмасови отпадъци.

Проблемът е, че System 001 – поне за момента – се проваля.

Още след пускането на системата през есента на м.г. се появиха информации, че устройството не може да задържи голяма част от боклуците, които се предполага, че улавя. Слат обаче контрира с това, че екипът му е успял да възстанови около 2 тона пластмаси под формата на боклуци и стари рибарски мрежи.

Дойде обаче и вторият проблем – беше съобщено, че 18-метрово парче от U-образната тръба се е "откъснало от цялостната системата". Това най-вероятно е станало заради сложните океански условия – комбинация от силни ветрове и още по-силни вълни. Ето как се стигна до нуждата от ремонт на System 001 преди реално тя да е показала някакви значими резултати.

В края на 2018-а от The Ocean Cleanup съобщиха, че струващият милиони техен проект трябва да бъде извозен до Хаваи за пълна инспекция и ремонти.

Липсата на резултати може да се окаже спънка за плановете на Слат и компания още 59 такива устройства да бъдат пуснати в океана (според TOC те биха могли да съберат половината боклук в Голямото тихоокеанско сметище в рамките на 5 години. Ако работят, разбира се).

Въпреки всичко младият изпълнителен директор описва случилото се с първия прототип като "дребни проблеми" и изразява увереност, че проектът The Ocean Cleanup ще заработи напълно през 2019-а.

Боян Слат продължава да е така уверен в System 001. Снимка: The Ocean Cleanup

Не така оптимистично настроени са други хора, занимаващи се с опазване на околната среда и в частност борба със замърсяванията на океаните с пластмаси. Учени изразяват опасенията си за проекта на Слат от години, а изглежда прогнозите им постепенно започват да се сбъдват.

Нужни са спешни действия, но не такива

Мириам Голдстийн и Ким Мартини са сред първите, които публично коментират възможните слабости на System 001. Голдстийн е морски биолог и работи като директор по океанските политики в мозъчния тръст "Център за американски прогрес". Мартини е океанограф и работи в компания, която произвежда специализирани инструменти за наблюдение на океаните.

Още през 2013-а и двамата пишат много скептични ревюта на идеята за The Ocean Cleanup за почистване на водите. През следващата година изразяват мнение, че прототипът на НПО-то не е достатъчно добре проектиран за суровите условията в открития океан.

Изводът им е, че системата ще се провали в това да улавя пластмасови отпадъци и дори, че тръбата в един момент ще се повреди. Слат оспорва казаното от Мартини и Голдстийн, отбелязвайки, че "те не са инженери, а са океанографи".

Въпреки това няколко години по-късно и поне за момента изглежда, че са били прави.

Според Голдстийн е нормално в областта на науката да има конструктивна критика, но The Ocean Cleanup не са били отворени към процес, при който учени като нея да кажат позициите и препоръките си към проекта. Посочва, че НПО-то е разпространило много малко информация за своя дизайн.

Други учени повтарят тези притеснения за идеята на ТOC и добавят и нови. Сред критиките е това, че пластмасовите отпадъци се намират навсякъде във водата, а не само на повърхността, където се цели System 0001. Сред другите им притеснения е това, че тя може да окаже вредно въздействие върху океанската фауна, както и че дори да бъдат събрани пластмасови отпадъци, няма къде да бъдат сложени те.

Консенсусният извод – по-ефективно ще е да се дават пари за доброто старо ръчно почистване на плажовете, отколкото да се инвестират милиони в създаването на експериментално устройство.

От TOC не оспорват едно – няма проблем да се правят ръчни почиствания на плажовете като едновременно с това тяхната система работи в самата вода. Говорителят на компанията Йост Дюбоа коментира пред The Verge, че всички критики са взети предвид. По думите му в The Ocean Cleanup са наясно, че това, което правят, не е лесно, както и че в океански условия устройството може да се счупи.

"Чупенето" обаче било част от процеса – дизайн, тестване, чупене, повтаряне.

System 001. Снимка: The Ocean Cleanup

А океаните продължават да се давят в пластмаса

Според изследване на учени от Университета в Джорджия, базирано на данни от 2010-а, всяка година в океаните се озовават средно около 8 милиона тона пластмасови отпадъци (макар че цифрата може да достига до над 12 милиона тона). Замърсяването става все по-голямо и по-голямата част от него идва от последните 60 години и бума в използването на пластмасови изделия. Пластмасови боклуци има навсякъде – от Марианската падина до най-отдалечените острови.

От тази гледна точка, дори при успех експериментът на The Ocean Cleanup със System 001 няма как да направи достатъчно. Усилията за "изчистване" на океаните няма как да отговорят на обема пластмаси, които се произвеждат, употребяват и изхвърлят за същото време.

Поради това учени изразяват мнение, че не трябва да се лекуват симптомите, а самото заболяване – т.е. вместо да се събира боклукът, първо трябва да променим навиците си, свързани с пластмасите.

Но това, което Слат предлага, е толкова по-изкушаващо. В концепцията на The Ocean Cleanup я има възможността да изпратим машини в океаните, които едва ли не магически да ги изчистят от всички боклуци, които ние сме изпратили там. Това те кара да искаш да успеят и да стискаш палци, но да не правиш нищо повече.

В крайна сметка идеята на Слат за едно гигантско устройство изглежда по-лесна, защото не изисква хората да променят своите потребителски навици, да живеят по-екологично или да внимават къде и какво изхвърлят. Защо да го правят, когато има кой да почисти след тях?

Мечтите за чудодейна тръба обаче пречат на реализирането на истински решения за проблема.

Такова е мнението изразява пред списанието Science Маркъс Ериксън - основател на института "5 Gyres" – организация, посветена на борбата със замърсяването с пластмаси. Той описва идеята на Слат като "секси история" – лесна за разбиране и смилане и възползваща се от незнанието на хората относно детайлите за този тип замърсяване.

Той не е съгласен с концепцията на The Ocean Cleanup, че може да имаш едновременно и практични дейности, и несигурни експерименти. Според него вторите отнемат общественото внимание от първите, което в крайна сметка се оказва в ущърб на околната средата.

А други, макар и не мигновени и чудодейни решения има – да се вземат законови мерки за ограничаване на производството на пластмасови продукти; да се променят методите за рециклиране; да се въведе изискване към производителите да носят отговорност за своите продукти от създаването до изхвърлянето им, за да се предотврати замърсяване, и пр.

Тези методи обаче не получават такова медийно внимание като Боян Слат и неговият System 001. Ясно защо. А и те не също не решават проблема с количеството отпадъци, които вече са в океаните.

Слат обаче казва пред The Verge, че неговата организация всъщност се опитва да излекува и заболяването, а не само симптомите, като даде причина на света да промени връзката си с пластмасата. Според него, ако хората видят как огромни планини от събрани от водата боклуци биват откарани на някое пристанище, те ще променят гледната си точка. Проблемът вече ще е видим и по-близък до самите тях.

Според Слат логиката е следната: "Ако океаните са замърсени, защото да се мъчиш да правиш нещо, за да не стане по-лошо? Но ако океаните са отново чисти, това може да е много по-голям мотиватор".

Разбира се, за да са отново чисти, System 001 или друг подобен проект трябва да проработи.