Мрачна балканска история за шпионаж, интриги и рубли

Мрачна балканска история за шпионаж, дипломация и интриги, разкриващи безпрецедентна намеса от страна на тайните служби на Русия - какво всъщност се случва в Черна гора?

На 16 октомври тази година в малката адриатическа република се провеждат парламентарни избори. В деня на вота излиза потресаваща новина: службите за сигурност на Черна гора арестуват около 20 сръбски граждани, заподозрени за подготовка на атака срещу няколко държавни институции непосредствено след приключването на изборния ден.

Сред арестуваните лица е пенсиониран сръбски генерал, който е ръководител на дясно националистическо движение от Нови Сад - който се намира на около 500 км разстояние в автономната област Войводина.

Незабавната реакция от страна на Сърбия е отрицание, придружено с едва прикрито презрение. Сръбският министър председател Александър Вучич настоява да види доказателства за заговора. Голяма част от опозиционерите в Черна гора, повечето от които са от сръбското малцинство, твърдят, че тайните служби на премиера Милорад Джуканович са спретнали фалшиво активно мероприятие, за да бетонират победата му.

Два дни по-късно специализираният прокурор на Черна гора Миливойе Катнич заявява, че няма нищо против да разкрие доказателствата, събрани от екипа му, и че арестите са предотвратили "безпрецедентно клане".

Той разкрива още подробности от заговора: Планът е бил няколко лица да нахлуят в сградата на парламента в столицата Подгорица, облечени с униформи на елитните спецчасти на Черна гора, и да обезоръжат вътрешната охрана.

Впоследствие е трябвало да започнат да стрелят по групата от невъоръжени поддръжници на опозицията, които чакат резултатите от изборите пред сградата на парламента.

Последната стъпка в плана е да отвлекат премиера и или да обявят изборите за невалидни, или по някакъв начин да ги манипулират в полза на опозицията.

На 16 октомври управляващата Демократична партия на социалистите (ДПС) на Джуканович печели убедително мнозинство от гласовете и се готви да започне съответните преговори за формиране на управляваща коалиция. Повечето западни медии вече започват да губят интерес към Черна гора.

Въпреки че има сигнали за нередности в изборния ден, преднината на ДПС отговаря на предварителните социологически прогнози. На пръв поглед - нищо интересно. Но историята съвсем не е приключила.

На 24 октомври (понеделник) сръбският премиер свиква нова пресконференция. С шокирана физиономия Вучич потвърждава, че действително е имало заговор за убийството на Мило Джуканович. В Сърбия са открити още няколко комплекта униформи на спецслужбите на Черна гора и 120 000 евро кеш, казва Вучич. Арестувани са още няколко сръбски граждани.

Премиерът добавя, че в планирането на преврата няма замесени политически лица нито от Сърбия, нито от Черна гора, но намеква за "чуждестранни служби, както от Запада, така и от Изтока" и обещава виновниците да бъдат доведени до съд.

Три дни по-късно гръмва нова бомба: ежедневникът "Данас" съобщава, че Сърбия е екстрадирала тихомълком няколко руски граждани, свързани с черногорския заговор. Вестникът се позовава на висшестоящи източници от правителството в Белград.

Освен това в статията се твърди, че у арестуваните по-рано сърби са открити няколко устройства, които позволяват криптирана комуникация, включително технология, използвана за постоянното следене на местоположението на премиера Джуканович. Част от задържаните сърби, съобщава изданието, са се били на руската страна в Донбас, Източна Украйна.

Междувременно бившият ръководител на руската ФСБ и настоящ председател на Съвета за сигурност на Русия - Николай Патрушев - пристига в Белград.

Случайност ли е посещението му или има нещо общо с екстрадицията на предполагаемите руски агенти?

Така една невзрачна история за предизборна интрига в малка балканска държава с 600 000 души население изведнъж се прехвърля в по-големия й съсед и дори замесва Русия в заговор с потенциални глобални последствия.

Дългогодишният премиер на Черна гора Мило Джуканович твърдеше, че изборите са своеобразен референдум за решението му да продължи евроатлантическата интеграция на страната си. А гласуването беше нещо повече от опит за получаване на символичен мандат: Черна гора приключи преговорите за присъединяване в НАТО още през месец май 2016 г. Сега парламентът трябва да ратифицира споразумението за членство.

Ако опозицията беше спечелила изборите, това щеше да е краят на надеждите за членство в НАТО.

Сметките на НАТО за приемането на Черна гора не са случайни - въпреки че в никакъв случай страната не може да се нарече образец за прозрачност и свобода на словото. Причината е очевидна: Албания и Хърватска вече са членове на съюза. Включването на Черна гора де факто изолира руската военна сила от Адриатическото крайбрежие.

Самият Джуканович е проблематична фигура, която се крепи на властови позиции за почти 2 десетилетия. Той е подозиран в преки връзки с няколко контрабандни кръга и престъпни групировки, които действат на територията на страната.

Разбира се, като отбранителен съюз НАТО се интересува предимно от реформите, свързани с въоръжените сили на кандидатстващата страна. В това отношение Черна гора сякаш изпълнява отговорностите си.

Предполага се, че масовата корупция е проблем, който ще бъде разрешен в хода на присъединяването на държавата в ЕС. Включването на Черна гора в НАТО - извън непосредствения стратегически интерес - е една стъпка в посока на евентуалното прочистване.

От своя страна, Русия реагира особено раздразнително на про-западното "залитане" на държавата, особено аспирациите й към НАТО. Раздразнението й има две страни: стратегическа и икономическа.

Що се отнася до стратегията, Русия разглежда съревнованието с НАТО като игра с нулев резултат.

Въпреки че Москва не е положила почти никакви усилия да убеди Черна гора в ползата от сътрудничеството по въпросите на сигурността, намесата на НАТО означава край на самата възможност Русия да получи дружески излаз на Адриатическо море някога в бъдещето.

За Кремъл това е шамар в лицето. А руските власти обвиняват Запада за него.

Прозападната ориентация на Черна гора създава и неудобен прецедент за най-верния съюзник на Русия в региона - Сърбия. Премиерът Вучич играе внимателна двойна игра, като без много шум убеждава западната публика, че ще насочи държавата си в тяхна посока, докато на собствена територия се хвали с добрите си връзки с Русия.

Сръбското обществено мнение държи на топлите отношения с Москва и запазва хладина спрямо НАТО. Но в Кремъл със сигурност си дават сметка, че тези настроения ще се променят с времето.

Финансовият интерес също играе роля за натрупването на гняв в руската страна. Споменатата преди малко липса на прозрачност в политиката на Черна гора я превръща в атрактивна дестинация за руския капитал, голяма част от който е с мъгляв произход, меко казано.

Доста руснаци, живеещи зад граница, притежават летни вили в Черна гора. 25 процента от всички туристи в страната са руски граждани. Според някои статистически данни, руснаците притежават близо 40% от недвижимите имоти в малката балканска страна.

Старият град на Котор, Черна гора

Един от най-богатите мъже в Русия преди кризата от 2008 г. Олег Дерипаска е мощен играч в Черна гора. Сагата с намесата на Дерипаска в черногорския алумниев комбинат KAP е доста дълга и интригуваща.

Джуканович преговаряше лично с Дерипаска за първичната приватизация на KAP през 2005 г., а впоследствие холдингът на руснака En+ реши да съди правителството за около 700 млн. евро - доста едър пай от брутния вътрешен продукт на страната, който е в размер на около 4,25 млрд. долара.

Извън сектора на търговията със стоки, над 100 млн. долара руски капитали влизат в страната всяка година през пазара на недвижими имоти и строителството на огромни хотелски комплекси и казина. Самият Дерипаска е ключов инвеститор в пристанищния проект Порто Монтенегро - планиран специално за суперяхтите на най-богатите хора в света.

Руските капитали са около 1/3 от преките чуждестранни инвестиции в Черна гора.

Кабинетът на Джуканович сякаш осъзнава, че тази зависимост от един-единствен източник на чуждестранен капитал не е най-разумната стратегия за дългосрочно развитие. Въпреки че богатите руски граждани нямат особени проблеми да съхраняват спестяванията си в страни-членки на НАТО и ЕС, крачката в посока "запад" на Черна гора ще означава повишен контрол.

Това съвсем не е непреодолим проблем за елитите на Русия, но определено статуквото е за предпочитане. А руската външна политика винаги следи за нуждите на клептокрацията си.

Кремъл не крие неприязънта си спрямо претенциите на Черна гора към НАТО. Външното министерство на Русия определи членството на страната като "стъпка на открита конфронтация, с последици към допълнителна дестабилизация на системата за евроатлантическа сигурност".

Говорителят на Путин Дмитрий Песков беше още по-директен: "Москва винаги е казвала, че допълнителното разширяване на НАТО, на натовската военна инфраструктура на изток, не може да не доведе до реакция от страна на Изтока, т.е. от Русия".

Според социологическите проучвания, промотирани от кабинета на Джуканович, подкрепата за НАТО в Черна гора се увеличава през 2016 г. Въпреки това, разделението по етническа линия се вижда ясно. Етническите босненци и албанците (дребни малцинствени групи) активно държат на влизането в НАТО. Мнозинството от етническите черногорци неохотно подкрепят тази идея.

Сръбското малцинство е масово против.

Джуканович обвиняваше сръбските опозиционни партии, че приемат руско финансиране - твърдение, което се отрича от лидерите на опозицията.

В същото време, опозиционни партии покрепят невъзмутимо руската позиция по темата "НАТО" и повтарят антизападните и проруски тези на националистите от другата страна на границата със Сърбия.

Едва ли някой, запознат бегло с Балканите, би се учудил от сътрудничеството между сръбските иредентистки сили в Черна гора с паравоенните организации в Сърбия. Не е изненадващо, че Русия се изкушава да експлоатира етническото разделение за свои цели.

Но ако действително Русия е съучаствала в заговор за преврат в държава, която е на крачка от членство в НАТО - това би било напълно ново и тревожно развитие.

И все пак - каква е вероятността Русия наистина да стои зад проваления опит за преврат?

Известно е, че руските разузнавателни служби действат в Сърбия от дистанция. Това, което не е толкова широко известно е, че тази дистанция започна да се скъсява в последно време. Руските шпиони в Белград следят чужденците в и извън града, като използват техники, прилагани доскоро само спрямо дипломати в Москва.

Няма данни премиерът Вучич да е разрешавал подобно вмешателство, но до този момент не е направил нищо, за да му противодейства.

Най-важният въпрос в случая: каква е причината за посещението на Патрушев в Белград.

Вътрешният министър на Сърбия Небойша Стефанович твърди, че посещението му не е изненадващо - планирано е доста по-рано и е рутинна държавна визита на високопоставен руски чиновник. Официалният повод за пристигането на Патрушев, според Стефанович, е обсъждане на меморандум за сътрудничество в сферата на сигурността.

Изненадващо, най-авторитетното издание, което си позволява да оспори това твърдение, се оказва руският бизнес-всекидневник "Комерсант".

Той твърди, че истинската причина за "неочакваната" визита на Патрушев е "черногорският случай". Той е пристигнал, за да "не допусне скандалът да влоши сръбско-руските отношения".

"Комерсант" обръща внимание на странния факт, че Патрушев води отделни срещи при закрити врати със Стефанович, външния министър, премиера и дори с президента Томислав Николич. Официалната тема на разговорите е въпросното споразумение, което вече е обсъдено и само по себе си е абсолютно необвързващо.

Вестникът се позовава на свои източници в Белград, според които намесата на Патрушев се е оказала успешна.

Дали това е така - и дали изобщо Черна гора е обсъждана по време на тези срещи - остава да видим.

Докато Стефанович отричаше екстрадирането на руски граждани, Вучич беше доста по-внимателен при отговорите на въпросите, свързани с изгонените лица и връзките им с Черна гора.

Руското външно министерство отрича, че руските шпиони са обявни за "персона нон грата" и нарича подобни твърдения "абсолютна измислица".

Като цяло - доказателствата за евентуална руска следа са твърде непълни. Най-вероятно ще останат такива, като се има предвид чувствителната тематика.

Както при всяка шпионска афера, спекулациите могат да доведат до безкрайни теории на конспирацията.

Във всеки случай - заслужава си да се отбележи още една новина.

В петък вечер сръбските медии съобщиха, че в гората край жилището на премиера Вучич са открити сериозни запаси от оръжия, включително гранатомет, няколко ръчни гранати и амуниции за автомати и снайпер.

Тайният арсенал е открит край отбивка по пътя, при която бронираният автомобил на премиера обикновено намалява, преди да се включи в движението към центъра. Вучич е бил откаран в скривалище от охранителите си. Резултатите от разследването все още се очакват.

Очевидно се е случило нещо.

Вучич изглеждаше притеснен по време на пресконференцията си преди седмица, когато за пръв път призна за разкрития заговор срещу Джуканович. Вероятно все още не е бил наясно с мащаба на престъпната организация в рамките на собствената си страна.

Със сигурност дотогава толерираше активността на руските служби в Сърбия. Ако действително са екстрадирани агенти на разузнаването, това би било знак, че търпението на Вучич е изчерпано.