Докато Брюксел се опитва да поправи щетите от поредното "извънредно положение" след референдума в Обединеното кралство, в Анкара никой не крие задоволството от оставката на Дейвид Камерън.
Малко преди провеждането на BRеxit британският премиер предупреди, че Турция няма да стане пълноправен член на ЕС "преди края на хилядолетието".
Думи, които бяха приети много остро в турското политическо, медийно и обществено пространство - и които създадоха благоприятна почва за ново популистко говорене в Анкара.
Турция по пътя към TRexit?
В Анкара се увеличават политическите заявки, че излизането на Великобритания от ЕС може още повече да утежни сложната комуникацията с Брюксел, заради която преговорите за присъединяване на Турция към ЕС нямат особено развитие от години.
Възползвайки се от деликатната ситуация, турската власт обяви, че има резервен план, в случай че Брюксел не направи отстъпки по отношение на преговорите. Турция заплаши да последва примера на Великобритания и в скоро време да проведе референдум за "TRexit", при който гражданите да решат дали правителството завинаги да вдигне ръце от безплодните преговори с Брюксел.
Популизмът на Ердоган
Заявката дойде от най-високо ниво: докато изборният ден на Острова още не беше приключил, турският президент Реджеп Ердоган обяви, че се обмисля допитване до гражданите за това дали Турция трябва да настоява за нови преговори с ЕС или да ги преустанови завинаги.
Ердоган обвини Брюксел в двоен стандарт спрямо Турция, която вече 53 години стои с куфарите пред портата на европейското семейство.
Президентът на Турция твърди, че Брюксел не приема страната само заради факта, че тя е мюсюлманска държава. За да потвърди това убеждение, той се позовава на думи на бивш френски министър, изречени в присъствието на Ахмет Даватоглу, които гласят, че "турците няма да влязат в ЕС, защото са мюсюлмани".
Ердоган обаче пропусна да спомене, че сред причините за тромавия диалог по присъединяването на Турция към Европейския съюз е нежеланието на турското правителство да предприеме действия спрямо някои проблеми от особено важно значение и които са пряко или косвено свързани с теми - табу в турската политика: включително кюрдския и кипърския въпрос.
Повечето турци вече са негативно настроени към ЕС
Пропагандата против ЕС е толкова силна в Турция, че ако днес се проведе референдум „TRexit", повечето граждани на югоизточната ни съседка най-вероятно биха казали „не" на бъдещите преговори с Европейския съюз.
Това е и изводът на социологическите агенции в страната. Последните резултати сочат, че по-малко от половината от турските граждани, 47 процента, имат позитивно отношение към Европейския съюз към момента.
През 1999 г. - когато Турция стана официален кандидат-член - повече от 2/3 от турците подкрепяха присъединяването на страната към ЕС.
Тромавият път на Турция към ЕС
Още през 1963 г. Турция постига споразумение за асоциация с Европейската икономическа общност (прераснала в Европейски съюз), а през 1999 г. вече и официален кандидат-член. Преговорите за присъединяване започват през 2005 г. - същата година, в която започват и тези с Хърватия.
За разлика от Хърватия, която още през 2013 г. стана пълноправен член на Европейския съюз, досега са отворени едва 15 от общо 35-те глави от преговорите за интеграция на Турция, като само една от тях е приключена.
Защо Турция е нужна на Европа?
Турция е 17-ата сред най-мощните икономики в света и втората най-голяма военна сила в НАТО след САЩ.
Именно това я прави толкова важен партньор на ЕС. Според списание Forbes, Истанбул е петият град в класацията на градовете с най-много милиардери в света със своите 37 милиардери. В тази класация пред Истанбул се намират само Москва (първо място с 84 милиардера), Ню Йорк (второ място с 62-ма милардери) , Хонг Конг и Лондон (които имат по 43 милиардера).
Предразсъдъците
Опасението, че Турция е мюсюлманска страна - което масово присъства в турските медиите и в политическото говорене като сериозен аргумент - в действителност не представлява никакъв реален фактор. Истинските предразсъдъци в Европа по отношение на Турция са съвсем други.
Турция има много разминавания по различни политически и стратегически въпроси със страни от ЕС - например по отношение на кипърския въпрос. На практика Северен Кипър официално се води окупирана територия на ЕС от страна на чужда държава.
Не е за подценяване и проблемът, че със своето 76-милионно население Турция би била втората страна-членка на ЕС с най-много депутатски места в Европейския парламент. Това вероятно плаши лидерите на страните, които имат водещо влияние в ЕП (поради голямото си население и действащия квотен принцип за броя на депутатите в ключовата европейска институция) и желаят да го запазят.
Най-вероятно споменаването на „TRеxit" от страна на турския президент в този сложен за Европа момент е просто поредният блъф, с който той се опитва да склони Брюксел към предприемане на отстъпки.
Но е тревожен фактът, че думата „референдум" става все по-актуален инструмент на политическия популизъм в глобален план. А това без съмнение заплашва както разума, така и демокрацията.
