Отношенията между Гърция и Турция, някога източник на безкрайни драми, вече десетилетие и половина са се стабилизирали.
Няма спор, че все още продължава да има неуредени спорове. Потокът от бежанци през общите морски и сухопътни граници със сигурност предизвиква главоболия, както и редовните въздушни конфликти между изтребители на двете държави.
И все пак перспективите за военен сблъсък между Атина и Анкара, болезнено реални през 90-те години, са намалели.
По мрачните стандарти, зададени от Турция в отношенията ѝ с бурния близкоизточен регион, връзките с Гърция, както и с останалите Балкани изглеждат умерено позитивни.
Това естествено не гарантира гладки отношения. И визитата на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в Атина е отрезвяващо напомняне за това.
Световните медии представиха посещението като безпрецедентно събитие с историческа значимост. Вярно е, че турски държавен глава не е стъпвал в Гърция след Джелал Баяр през 1952 г. Това обаче не значи, че турските лидери са отбягвали Гърция през всички тези години.
До 2014 г., когато Турция проведе първите си преки избори за президент, президентският пост в Турция беше предимно церемониална длъжност. А Ердоган, безспорният лидер на страната от вече почти 15 години, посети Гърция като премиер преди 7 години, когато все още беше премиер на страната.
Той беше там през май 2010 г., за да създаде с тогавашния премиер Георгиос Папандреу "Съвета за сътрудничество на високо равнище", колективен орган, свързващ двата кабинета.
Времената обаче тогава бяха различни: Турция все още не се беше отказала от идеята за членство в ЕС, "нулеви проблеми със съседите" беше нещо повече от куха фраза, а Гърция беше изживяла финансовия си срив и обществото в страната имаше сравнително висок жизнен стандарт.
Този път Ердоган провокира скандали още от самото начало.
В интервю за популярния гръцки телевизионен канал SKAI, и после по време на напрегната пресконференция с президента Прокопис Павлопулос, той повдигна въпроса за Лозанския договор от 1923 г.
Той призова за обновяване на споразумението, обхващащо демаркацията на общата граница, и установяващо статут на гръцко малцинство в Турция и на турците (или, както Атина настоява, придържайки се към буквата на споразумението, на "мюсюлманското малцинство") в гръцката провинция Западна Тракия.
Агресивните му изказвания отразяват твърдение от септември 2016 г., в което той твърди, че тогавашните лидери на Турция - Мустафа Кемал Ататюрк и неговите съратници, са отстъпили егейските острови на Гърция, като са подписали въпросния договор.
По това време думите му можеха да бъдат омаловажени като предизборна реторика, целяща да дискредитира опозиционната Републиканска народна партия (CHP), наследник на Ататюрк, чиято победа във Войната за независимост (1919-22) узаконява Лозанският договор. Сега обаче, когато опозицията е почти смазана от Ердоган и не предстоят избори, този аргумент не важи и Гърция е нащрек (както и съседна България, тъй като границата ѝ с Турция по подобен начин е определена в договора).
Ескалиращият спор изглежда измести по значимост самата визита. И това е повече от неприятно, тъй като целият шум около границите не е нищо повече от реторична поза. Лозанският договор е многостранен инструмент, като по него страни са Великобритания, Франция, Италия и дори Съветският съюз и Япония.
Той не може да бъде отменено от Гърция и Турция, дори и те да се споразумеят да го сторят (което е слабо вероятно), камо ли само от Ердоган. Нещо повече, Лозанският договор просто препотвърждава загубата от Османската империя на североизточните егейски острови като Лесбос, Хиос или Лемнос, в резултат от Първата балканска война.
Защо тогава Ердоган отново повдига въпроса за договор, подписан преди почти един цял век?
Едно от възможните обяснения е стремежът на турския лидер да окаже натиск върху Гърция заради мюсюлманското малцинство. От 1990 г. насам, Атина назначава пряко мюфтиите, което е нарушение на договореностите от Лозана. Също така икономическата криза засегна особено тежко населението на Западна Тракия, която е най-бедният регион на Гърция.
Партията на премиера Алексис Ципрас - "Сириза" обаче може би вече демонстрира правилен инстинкт: сред нейните представители в парламента има и трима етнически турци, избрани от Западна Тракия. От партията наистина полагат усилия да подобрят положението на турците, помаците и ромите в региона, които за много гърци все още представляват "пета колона" на Анкара.
Като интересен обрат, правителството понастоящем изпълнява решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), което позволява на гръцките мюсюлмани да се обръщат към общите съдилища по семейни и наследствени въпроси. Според договореностите от Лозана, те са били ограничени единствено до ислямските закони, остатък от османската система на "милиет".
При всички случаи визитата в Комотини, главния град на Западна Тракия, беше печеливш ход за Ердоган.
Тя позволи на турския президент да се окъпе в славата си на лидер на турците и мюсюлманите в бившата Османска империя, подобно на скорошното му гостуване в Сърбия.
Друга тема за агресивни изказвания на Ердоган по време на визитата беше отказът на Гърция да екстрадира осем офицери, избягали от Турция след неуспешния преврат през юли 2016 г. На съвместната им пресконференция, Ципрас заобиколи подновените призиви на Ердоган за екстрадиция, като прехвърли този въпрос към съдебната власт.
Някои от другите съседи на Турция, от Азербайджан и Грузия до България и Босна и Херцеговина, съдействаха на Анкара в кампанията ѝ срещу поддръжниците на Фетхулах Гюлен, но по всичко изглежда, че Гърция не е готова да се присъедини към тях.
Недоволството на Ердоган от домакините му по никакъв начин не намаля предвид ареста на девет поддръжници на левицата от Турция по обвинения в тероризъм, няколко дни преди пристигането му.
Подобни преки въпроси, водещи до напрежение във връзките между двете страни, не оставиха на Ердоган и Ципрас много време за по-дългосрочните предизвикателства. Нямаше напредък по който и да е от проточилите се спорове за териториалните води, континенталния шелф и въздушното пространство в Егейско море. Нито пък има много вести за Кипър, където преговорите за обединение, започнали през май 2015 г., се провалиха миналия юли.
Това обаче не означава, че всички вести са лоши.
Някои проекти, свързващи Гърция и Турция, са в процес на реализация. Консорциумът зад Трансатлантическия газопровод (TAP) през Гърция и Албания съобщи, че близо 2/3 от тръбопровода е изкопана. TAP цели да доставя каспийски газ, пренасян през Трансанадолския газопровод (TANAP), който ще заработи в Турция догодина.
Има планове за капитален ремонт на железопътната връзка между Истанбул и Солун, както и пускане на редовна фериботна линия между Солун и Измир.
Въпреки проточилата се кандидатура на Турция за членство в ЕС, интеграцията работи на двустранно ниво, макар и с мъчително бавни темпове. Ако търсите добри новини, трябва да почакате до предстоящото съвместно заседание на гръцкото и турското правителство в Солун, насрочено за 2018 г.
