Бившият американски президент Джордж Буш-старши предвождаше коалиция от около тридесет държави, която изтласка Саддам Хюсеин и иракските му войски от Кувейт през 1991 г.
Джордж Буш-младши имаше своя "коалиция на желаещите" зад американската инвазия в Ирак през 2003 г.
До този момент обаче, коалицията на Доналд Тръмп за защита на петролните танкери от иранска агресия изглежда има само един член - САЩ.
Британците отклониха предложението, французите се въздържаха от ангажиране, а германците открито отказаха в края на юли. Всички те все още си вадят поуките от оттеглянето на американския президент от ядреното споразумение с Иран от 2015-а, което според тях донякъде е причината за войнственото поведение на Техеран. Те също така се опасяват, че заставането на страната на САЩ в такава инициатива би могло да ги въвлече във война с Иран. Тези опасения само се засилиха миналата седмица, след като Тръмп наложи санкции на иранския външен министър.
"Очевидно военна операция в Персийския залив би увеличила експоненциално потенциалните поводи за конфронтация с Иран", коментира Натали Точи, съветник на върховния представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи Федерика Могерини. По думите й стига европейците да виждат шанс за свобода на плаването, гарантирана чрез диалог и дипломация с Иран, те ще изберат този път.
Близкоизточният анализатор във Вашингтон Джон Алтърман допълва, че другите правителства не са сигурни накъде се опитва да ги поведе САЩ. Според него лидерите им смятат, че асоциирането със САЩ носи рискове, без да осигурява сигурност.
Представители на Пентагона настояват, че някои държави вече са се присъединили към операцията, която САЩ наричат "Сентинел" ("Страж"), но не разкриват колко са те. Повече от 60 държави са били поканени да се присъединят, заявяват от Пентагона, а анализатори коментират, че някои регионални сили като Обединените Арабски Емирства (ОАЕ) и Саудитска Арабия може да се включат в коалицията.
В изявление на Пентагона се казва, че "тъй като преговорите продължават, би било преждевременно и неуместно да се издигат хипотези или да се коментира състоянието на отделни нации и естеството на каквато и да е потенциална подкрепа".
Опитът за изграждане на коалиция за морска сигурност идва след няколко атаки срещу петролни танкери в района на Персийския залив от началото на май насам. САЩ обвиняват за атаките Иран и негови съюзници. Ислямисткото правителство на Иран отрича да има нещо общо.
До случаите се стигна след като Тръмп се отказа от ядреното споразумение от 2015-а, което от своя страна доведе до нарушения на споразумението от страна на Иран. Властите в Техеран се опитват да оказват натиск на европейците да помогнат на близкоизточната страна да спаси икономиката си сега, след като Тръмп отново й наложи санкциите, премахнати заради сделката. Атаките в Персийския залив могат да бъдат възприемани като част от този натиск.
В някои отношения, изграждането на коалиция за охрана на корабите в основни локации на Персийския залив като Ормузкия проток — критичен съобщителен път за глобалния петролен пазар — би трябвало да изглежда като по-лесна задача от предишните кампании на САЩ, насочени срещу диктатори като Хюсеин.
Джордж Буш-старши беше изправен пред прогнози за дълга, скъпа и кървава война срещу иракския диктатор. Той обаче успя да изгради коалиция от близкоизточни, европейски и други държави, която изтласка Хюсеин от Кувейт само седмици след старта на операцията през 1991 г. Тази коалиция масово се счита за успешен модел, достоен за подражание.
Администрацията на Буш-младши имаше повече трудности да убеди света, че е необходима инвазия в Ирак и сваляне на Хюсеин, въпреки оказалите се неоснователни подозрения, че той разполага с оръжия за масово поразяване. Основни американски съюзници като Франция и Германия се противопоставиха на инвазията през 2003 г. В крайна сметка екипът на Буш обяви, че около 50 държави са станали част от "коалиция на желаещите", макар че много от тях така и не изпратиха войски.
В по-близкото минало, след като беше обвинен, че действа твърде късно, Барак Обама събра повече от 60 държави в коалиция за борба с "Ислямска държава". Тази кампания беше завещана на Тръмп и тя постигна успех в превземането на територии от терористичната организация.
Сега обаче Тръмп не получава подкрепата, която вероятно е очаквал.
Миналата сряда германският външен министър Хайко Маас заяви, че неговата държава "няма да вземе участие в морската мисия, представена и планирана от САЩ". Маас добави, че Германия се координира тясно с Франция, която също се въздържа от участие в американската кампания.
Това разгневи американския посланик в Германия Ричард Гренъл, който заяви пред изданието Augsburger Allgemeine, че "Америка е жертвала много, за да помогне на Германия да остане част от Запада" и че икономическият успех на Германия "носи със себе си и глобални отговорности".
Вероятно още по-поразително е нежеланието на Великобритания да се ангажира с предвожданата от САЩ кампания, особено като се има предвид, че тя е в пряк морски конфликт с Иран.
Техеран наскоро задържа британски танкер и екипажа му, след като Великобритания задържа ирански плавателен съд, който заподозря в нарушаване на санкциите за доставки на петрол до Сирия. Великобритания също така се дистанцира от Германия и Франция, като подкрепи инвазията в Ирак на Джордж Буш-младши, знак за традиционно близкото военно сътрудничество, което страната има със САЩ.
Новият британски премиер Борис Джонсън може да е този, който ще промени нагласата на Великобритания към плановете на Тръмп. Снимка: Getty
И все пак британски представители казаха миналия месец, че предпочитат да изградят предвождана от Европа морска защитна сила в Персийския залив. Това може и да се промени сега, след като Великобритания има нов премиер — Борис Джонсън, който се опитва да се сближи с Тръмп, но първоначалната реакция ясно демонстрира напрежението между Лондон и Вашингтон по време на мандата на Тръмп.
Американският държавен секретар Майк Помпео не смекчи особено това напрежение, когато през юли заяви пред Fox News, че САЩ не са сигурни дали биха дошли на помощ на Великобритания в конфликта ѝ с Иран. "Отговорност... на самото Обединено кралство е да се погрижи за своите кораби", каза той.
Помпео тогава изложи друго очакване за коалицията за морска сигурност: че други държави ще играят основна роля. По думите му САЩ имат "отговорността да изиграят своята роля, но светът също има важна роля в това да се поддържат отворени тези морски маршрути".
Вицеадмирал Майкъл Гилдей миналата сряда каза пред комисията по въоръжени сили на американския Сенат, че "идеята е регионални партньори да поемат лъвския пай от бремето" на защитата на международните танкери.
САЩ ще изпратят плавателни съдове и самолети, които да защитават плаващите под американски флаг търговски съдове, но "няма толкова много от тях", които да преминават през критични зони като Ормузкия проток, каза Гилдей. По думите му Щатите ще предложат разузнавателна подкрепа на други членове на коалицията.
Помпео и Гилдей изглежда следват линията на Тръмп. Президентът — който отдавна е скептичен по отношение на ползата от многостранните съюзи — вярва, че други държави се възползват от ресурсите и щедростта на САЩ.
През юни Тръмп писа в Twitter за огорчението си от сигурността в Персийския залив. "Защо защитаваме плавателните маршрути за други държави (много години) без никаква компенсация", беше въпросът, който американският президент отправи. Той също така отбеляза, че САЩ, които сега са водещият световен производител на петрол и природен газ, дори нямат нужда от петрола, който преминава през Персийския залив по начина, по който се нуждаят от него други държави.
Подобни изявления със сигурност намаляват ентусиазма на други държави, приканени да се присъединят към коалицията, коментира анализаторът Алтърман.
Той отбелязва, че по време на мандата на Тръмп отношенията на Америка с традиционни съюзници западат, не на последно място защото президентът на САЩ критикува основни партньори като Германия, Великобритания и Франция повече от своите предшественици. Предишните президенти на САЩ също така поддържаха по-силни отношения с чуждестранните си колеги, допълва той.
По думите на Алтърман "просто е нужна дипломация" – изграждане на отношения на доверие и понякога симпатия, а държавите да вярват, че е в техен интерес, ако се асоциират със САЩ."
Сега обаче тези съюзници може да смятат, че техните "интереси са застрашени", ако застанат до САЩ, особено по отношение на Иран, което е изгодно за противници на Америка като Русия и Китай, стремящи се да ограничат глобалното влияние на САЩ, допълва анализаторът.
Администрацията на Тръмп изглежда е наясно с това като на моменти обсъжда идеята за морска сигурност, без изрично да я насочва "срещу" Иран. Изявление от 19 юли на Централното командване на въоръжените сили на САЩ, оповестяващо плана за коалиция, дори не упоменава Иран. Но като се имат предвид предишните обвинения на САЩ срещу Техеран, няма особени съмнения кой Щатите смятат за основен виновник.
Санкциите срещу иранския външен министър Джавад Зафир намаляват шансовете за преговори между Вашингтон и Техеран. Снимка: Getty
Дори за държави, които също считат Иран за свой враг, перспективата за военна конфронтация с Техеран не изглежда особено привлекателно.
ОАЕ например са предан съюзник на Тръмп, като се съгласяват с нуждата от сдържане на надигащия се Техеран и може в някакъв аспект да се присъединят към коалицията. ОАЕ обаче не са склонни да обвиняват Иран за атаките срещу танкерите. Миналата седмица представители на ОАЕ и Иран проведоха рядка среща за обсъждане на въпроси, свързани с морската сигурност — част от което изглежда са мащабни усилия за деескалиране на напрежението.
Тръмп се оттегли от споразумението с Иран миналата година. Той заяви, че договореностите от времето на Обама са твърде ограничени във времето и тесни като мащаби, и че те е трябвало също така да обхващат не-ядрени агресивни действия на Иран, от рода на програмата му за балистични ракети. Оттогава други държави, които също са страни по споразумението — Франция, Великобритания, Германия, Китай и Русия — се опитват да го спасят, но не могат да предложат на Иран икономическата помощ, която първоначално страната получаваше след подписването на споразумението.
САЩ и Иран бяха изключително близо до военна конфронтация в последните седмици, когато САЩ засилиха военното си присъствие в Персийския залив. И двете страни сваляха взаимно дроновете си. В един момент Тръмп нареди военен удар върху ирански съоръжения, но се отказа от това си решение в последния момент, като заяви, че предпочита преговори.
Администрацията на Тръмп миналата седмица реши да се откаже от някои претенции за свързани с ядрената програма проекти в Иран. Това може донякъде да облекчи напрежението с европейските страни, опитващи се да спасят споразумението.
Същевременно обаче Тръмп наложи икономически санкции върху Джавад Зариф, външният министър на Иран. Ход, който подкопава и без това скромните шансове за преговори между САЩ и Иран, тъй като Зариф беше основната фигура в иранския преговарящ екип, договорил ядреното споразумение с администрацията на Обама и други правителства.
