Защо руснаците избраха отново Путин?

Изборите в Русия приключиха с поредната победа за Владимир Путин - без изненади. "Единна Русия" спечели рекорден брой мандати в долната камара на Думата - 343 от 450. Това прави участието на останалите политически сили пожелателно, те ще присъстват за разнообразие, без да могат да взимат решения.

Не е ясно дали ще може да сформира повече от една парламентарна група, тъй като броят на депутатите за останалите партии не надвишава минималния брой от 50 души.

Рекордно ниската избирателна активност за страната обаче показва, че руснаците не са убедени, че Путин е най-доброто, което заслужават. От своя страна управляващите правят всичко възможно, за да очернят всеки опозиционер още преди да набере достатъчно подкрепа.

"Единна Русия" ще има най-голямото си мнозинство, което е получавала някога. Според говорителя на Путин Дмитрий Песков "това е впечатляващ вот на доверие" в президента.

Данните обаче показват, че за управляващите са гласували 4 милиона души по-малко в сравнение с 2011 година , а избирателната активност е спаднала от 60 на 48%.

Хората не се интересуват от политика и от това кой ги управлява. Още повече когато става въпрос за парламентарни избори, при положение, че в Русия от Думата не зависи почти нищо.

Либералната опозиция не можа да вземе нито един мандат.

Известният опозиционер Дмитрий Гудков обяснява загубата си с ниската избирателна активност, която играе в полза на партията с най-много гласове. Колкото по-малко хора участват в изборите, толкова е по-малък рискът опозицията да влезе в парламента. Това улеснява и контролът върху политическите процеси.

"Реално ние ще имаме еднопартиен парламент" - казва той.

От европейска гледна точка - 40% избирателна активност звучи доста добре, но в Русия нещата са по-различни. Тук право на глас имат над 111 милиона души. Всички държавни служители, полицаи, пожарникари, военни, работещи в държавни предприятия гласуват задължително, естествено за управляващите.

Показателен е фактът, че в Москва и Санкт Петербург по-малко от 30% от имащите право отидоха до урните. Там живеят хората, които са икономически независими от държавата. Именно те излязоха на масови протести през 2011 година, когато бяха предишните парламентарни избори.

В момента 63-годишният президент Владимир Путин е вече 17 години на власт като президент или министър-председател. Според социологическите проучвания той се радва на 80 процента одобрение от хората.

Руснаците обичат да завоюват и побеждават.

Имперските амбиции винаги са тлеели в сърцето на всеки руснак, считащ себе си за син на най-голямата световна сила. Присъединяването на Крим даде крила на тези чувства и засили усещането за задоволство.

Според анализаторите Путин печели, защото превъплъщава настроенията на хората. Никой не иска хаосът и нестабилността от времето веднага след края на СССР да се върне отново.

По държавната телевизия непрекъснато се повтаря, че Западът използва санкциите, за да отслаби руската икономика и да накаже Москва за анексирането на Крим.

Дори и да не харесват Путин, руснаците казват, че няма за кого да гласуват. През последните 15 години Кремъл направи всичко възможно реалната демократична опозиция в Русия да бъде разпокъсана и дискредитирана в очите на хората. Всеки нов играч се превръща в карикатура от масовата пропаганда.

Руснаците искат да са велика сила или просто се страхуват, че нов играч би нарушил съществуващата "стабилност".

Освен това, за да правиш политика или да се занимаваш с обществена дейност са нужни пари. Държавата няма да те финансира, ако си опозиционно настроен, а в последните години всеки, получаващ средства от чужбина, се счита за "чужд агент".

Следващите президентски избори са след година и половина, през 2018 година. Путин заяви, че още е рано да се каже дали ще се кандидатира или не. Ако той отново победи, ще остане на власт до 2024 година, тоест по-дълго дори от Леонид Брежнев, най-дълго управлявалия съветски лидер след Сталин.