През юни 2017 г. властите на Хонконг спират жена заради странната й и подозрително тежка походка. При претърсването намират необичайна находка - сутиенът й е натъпкан с епруветки с кръв.
Всяка от тях прилежно носи етикетче с китайско име и фамилия. Задържаната се опитва да премие през граничните служби на Футиан - граничен пост, който отделя континенталния град Шенжен от Хонконг.
Четири дена по-късно през претърсване минава и друга жена, чиято раница изглежда съмнително тежка. Товарът отново съдържа епруветки с кръв на бременни жени от Китай. Ако трябва да сме точни, арестуваната носи общо 203 стъклени епруветки, увити в найлонови пликове.
Полицията в Хонконг е категорична - тези жени са "мулета", които получават между 100 и 300 юана (14-42 долара), за да пренесат генетичния материал през границата.
Този февруари месец е задържано 12-годишно момиче, този път на летище Луоху - друг входен пункт от Китай към Хонконг. Тийнейджърката носи със себе си 142 кръвни проби, скрити в раницата й. По принцип учениците, които преминават границата, носят със себе си само учебници и закуски, затова раниците им са доста леки.
Но багажът на момичето изглежда толкова претъпкан, сякаш всеки момент ще се скъса. Това привлича вниманието на полицаите и ги кара да я претърсят.
Нелегалният трафик на кръвни проби от континента към автономната провинция рязко се покачва през последните години, а целта е една - родителите да разберат пола на неродените си деца.
На европеец може да му звучи странно, но китайците изключително много държат да знаят пола на бебето си.
Въпреки че в Китай отпадна политиката "само едно дете в семейството", много китайски двойки предпочитат да имат само едно бебе и когато най-накрая се решат на тази крачка - настояват то да е момче. Опитите на родителите да разберат момче или момиче стигат до отчаяние и до крайни мерки.
Така редица китайски семейства пристъпват законите и се обръщат към посредници, които изпращат кръвни проби към Хонконг, където да бъдат проведени тестовете. Дузина агенции предлагат открито услугите си в Weibo - популярна китайска платформа за кратки постове, подобна на Twitter.
Търговски представител на една от тези компании казва пред "Си Ен Ен", че жените могат да направят изследвания най-рано в 6-7 гестационна седмица. Фирмата изисква от тях само ултразвук, който да потвърди стадия на бременността, както и кръвна проба.
Всяка бременна може без проблем да отиде в болница и да помоли медицинска сестра да й вземе кръв, без да уточнява за какви изследвания й е необходима.
След това жените са инструктирани да крият епруветките в плюшени играчки или кутии от сладки, за да не бъдат открити, и при първа възможност пробите да бъдат изпратени към Хонконг. Агенциите вече са се отказвали да наемат собствени куриери, защото е твърде рисковано и правителството следи внимателно за подозрителни дейности в тази насока.
Компанията, с която "Си Ен Ен" разговаря, има 380 хил. последователи в Weibo и взима по 3500 юана (около 490 долара) за услугите си. Резултатите от теста излизат за около седмица, а изследванията се правят в лаборатория в Югоизточен Хонконг.
Пречката пред китайските родителите да направят свободно тестовете е, че китайският закон за населението и семейното планиране категорично забранява изследвания, с които да стане ясен пола на бебето. Законът е от 2002 г. и се опитва да се пребори с големия дисбаланс на половете в страната.
Китай има над 1,4 млрд. жители, като по данни от 2017 г. мъжете са с 37 млн. повече от жените.
Заради доскоро властващата политика на "само едно дете на семейство", абортите заради това, че бебето е от женски пол, са били често срещано явление. От 1970 до 2017 г. се смята, че над 12 млн. момичета така и не са родени.
Законът срещу семейства с повече от едно дете е отменен през 2015 г., но много родители предпочитат да се придържат към него заради високите разходи по отглеждането на деца. Така двойките всякак се опитват да заобиколят забраните за изследвания за пола на бебето и изпращат пробите към Хонконг.
Тази практика също е строго нелегална, защото Китайската комисия по здраве и семейно планиране забранява категорично износа на кръв от страната.
Хонконг от своя страна обаче не забранява вноса на човешка кръв, стига да се гарантира, че идва от здрави индивиди. От 2015 г. насам властите разглеждат три случая на лаборатории, провеждащи пренатални изследвания, но и в трите случая делата са прекратени заради "недостатъчно доказателства".
По принцип се смята, че лабораториите в Хонконг извършват кръвни изследвания, само ако те са изрично предписани от медицинско лице.
Много от лабораториите обаче предпочитат да игнорират това предписание. Министерството на здравеопазването може да ги разобличи чрез свои служители, които да се представят за пациенти и да разследват под прикритие, но правителството предпочита да си затваря очите за случващото се, защото бизнесът печели добре в Хонконг.
До момента нито едно разследване, проведено от здравното министерство, не води до повдигнати обвинения, като обикновено аргументът е, че няма достатъчно доказателства. Освен това всички оплаквания към Хонконг се разглеждат от техен собствен орган, който отговаря за контрола над лабораториите.
Процъфтяващата индустрия в автономната провинция нямаше да е възможна без вид неинвазивен пренатален кръвен тест (NIPT), който е разработен именно от жител на Хонконг.
Преди бременните са чакали до 4-5 месец, за да разберат пола на бебето, но с NIPT това може да стане някъде около 10-тата седмица, обяснява Том Шекспир, британски социолог, който проучва етиката на тази ранна диагностика. Така, въпреки че е създаден с добри намерения, тестът оказва пряко влияние върху броя на абортите, ако бебето се окаже момиче.
Освен това, допълва Шекспир, е по-лесно да приключиш бременност в десетата седмица, отколкото в 18-тата.
NIPT е изобретен от професор Денис Ло от Китайския университет в Хонконг.
През 80-те години той работи в Оксфорд, където търси алтернативи на амниоцинтезата - инвазивен метод, предназначен за изследване на хромозомни аномалии на плода. Този тест носи много малък, но все пак съществуващ риск от помятане, затова Ло търси негови по-безопасни алтернативи за проучване на хромозомите.
Тогава битува схващането, че кръвоносните системи на плода и на майката са съвсем отделни.
Ло обаче се замисля - какво ако част от ДНК-то на бебето все пак циркулира в кръвта на майката? През 1997 г. професорът публикува доклад, който доказва наличието на генетичен материал от плода в кръвната плазма на майката. Трябват му още 10 години труд, за да разработи действащ тест за хромозомни аномалии като синдром на Даун и други.
Изследването на Ло, има 99% точност и през 2011 г. е въведено за масова употреба в САЩ.
Други държави бързо следват добрия пример и въвеждат NIPT. Тестът изцяло преобразява пренаталната диагностика, защото е по-безопасен за бебето и по-малко инвазивен за майката. Всяка година около 7 млн. жени по цял свят преминават през изследването, по думите на Ло.
NIPT е особено популярен в Китай, макар че заради действащото законодателство е забранен за тестване пола на бебето. Китайките, както и в много други държави по света, предпочитат да родят първото си дете по-късно и ако въобще решат да имат второ дете - това се случва в края на 30-те и началото на 40-те им години.
Този повишен риск от увреждания на плода кара много бременни жени да се обръщат към генетичните тестове.
Само за миналата година над 4 млн. китайки са преминали през NIPT, но докато в повечето държави жените нямат проблем да разберат пола на бебето, китайските лекари би трябвало да крият тази информация.
Това кара бъдещите майки да се обръщат към лабораториите на Хонконг.
От септември тази година насам Министерството на здравеопазването разследва 53 случая на незаконен внос на кръвни проби от Китай.
Това най-вероятно е само малка част от изпратените към провинцията проби, като се има предвид огромния брой лаборатории, които предлагат тест за пола на бебето. С други думи, най-вероятно незаконният трафик на кръвни проби е колосален.
Но проверката какъв пол е бебето не е единственото спорно приложение на NIPT на ръба на етиката.
Този метод позволява сканирането на целия геном на плода, което означава, че може да се използва за разкриването на практически всяко увреждане на гените. Това отваря невероятни възможности и дори пренатално третиране на някои генетични заболявания.
Но самият Ло подчертава, че има и редица морални дилеми в тази насока.
Ако например майката разбере, че детето й е предразположено да развие рак след 40-тата си година, трябва ли тази новина да й се съобщи и кошмарът от евентуалната страшна диагноза да я преследва през целия й живот?
