В Белгия - една от оцелелите европейски монархии - принц Лоран, по-младият брат на крал Филип, е изпаднал във вражда - със собственото си правителство.
Причината, както винаги, е проста - пари. От ограничаване на личния бюджет на принца от правителството заради негови лични решения, предизвикващи скандали, до един голям спор за либийски средства.
Затова и принцът не пропуска да се заяде с премиера Шарл Мишел и министрите му.
Така например при една от последните си изяви в медиите 55-годишният принц критикува управляващите за това, че правят твърде малко, за да се справят с проблема с жилищата и бездомниците, харчейки неправилно "милиарди евро".
Лоран дори настоя изпадналия в патова ситуация белгийски парламент да побърза да сформира ново правителство, след като изборите през май оставиха страната без ясно мнозинство за сформиране на нов кабинет, което, на свой ред, продължи още мандата на Мишел като служебен премиер.
"Това е въпрос на имидж и убедителност на страната, за инвестициите и за гражданите, които се нуждаят от отговори на проблемите си", коментира принц Лоран в телевизионно интервю за обществената телевизия RTBF по време на честване на националния празник на Белгия на 21 юли.
По-рано същия ден, по време на официални чествания, той беше заснет от камери да разцъква телефона си по време на националния химн, а малко след това видимо пренебрегна премиера, избягвайки ръкуването с него. Принцът официално коментира, че не се е опитвал да пренебрегне Мишел, а се е наложило да си тръгне, защото е имал уговорена среща.
Къде обаче се крие ключът към тази вражда. Отговорът е в Либия. Или поне частично.
Според Лоран основата на разногласията му с Шарл Мишел е провалът (по негови думи) на правителството да защити неговите интереси в спор за 50 млн. евро, за които той твърди, че са му били обещани от покойния либийски диктатор Муамар Кадафи за мащабен проект за залесяване, който обаче се е провалил.
По случайност, милиарди евро от парите на Кадафи са замразени в Брюксел, но принцът е вбесен, че не му се разрешава да си получи парите от тези сметки, когато други белгийски компании го правят. Според него всичко това е вендета, зад която стои белгийското правителство.
"Тези 50 млн. евро са нужни, за да се гарантира, че моят офис може да работи. Това е работа на моя офис, пари за моя офис", заявява той в интервю за Politico в Брюксел.
Той се оплаква, че правителството не е направило достатъчно, за да му помогне да си възстанови средствата. Въпреки решение в белгийски съд, той все още не е получил и цент от тях.
"Каква е работата ми? Аз съм предприемач, и се занимавам с екологични проекти. Разработвам проекти за други хора. Това е работата ми, и сега белгийското правителство ми отнема тази работа. Сега нямам средствата да накарам този офис да работи, и основателно съм много разочарован", обяснява той.
"Принцът клоун"
Дотук вероятно ви е станало ясно, че принц Лоран не се ползва с най-високия процент на доверие. Още от дете нещата за него не се развиват особено добре (като изключим факта, че се е родил принц, разбира се). Принцът страда от дислексия, а на всичкото отгоре е изпратен да учи в гимназия с изучаване на холандски, докато самият той е израснал, говорейки френски. Така извън недоволството от смяната на езика и изпращането в ново училище, той се сблъсква и с тормоз от другите ученици фламанци, които се дразнели на френскоговорящата кралска особа.
Самият той твърди, че проблемите в детството за него идват и от родителите му - крал Алберт II и кралица Паола - които по думите му не му обръщали достатъчно внимание, за разлика от по-големия му брат Филип - наследника на трона. В интервюто си за Politico той разказва, че е имал трудности да разбере защо е тази разлика в отношението и възпитанието.
В екосистемата на медиите и кралските особи, на Лоран изглежда е била отредена ролята на палячо. Той често е подкачан с лек присмех от белгийските таблоиди, където поредица от мини-скандали затвърждава позициите му на белгийски "принц клоун".
Един по-значителен корупционен скандал от 2006 г., в който се твърди, че средства, предвидени за белгийския флот, са били похарчени за личната му резиденция, се смята, че Лоран е малко или много отлъчен от кралското семейство.
Своеволна му визита през 2011 г. в Конго, бивша белгийска колония, предизвика вълна от заглавия в пресата, а правителството заплаши да ограничи държавната му издръжка. Въпреки това принцът отстоява решението си да посети Конго като част от екологичната му дейност.
"Повече проблеми у дома, отколкото в Либия"
По-интересна е темата за отношенията на принца с режима на Муамар Кадафи в Либия. Те започват поне от 2000 г., когато той инициира грант от 1.6 млн. долара от белгийския регион Валония в подкрепа на борбата на Мавритания срещу опустиняването. Когато научава за проекта, Кадафи остава впечатлен.
През 2004 г. Кадафи разговаря в белгийския парламент с Лоран и го насърчава да фокусира усилията си върху Либия (по думи на принца). През 2008 г., след като провежда преговори с представители на Министерството на земеделието в Триполи, е подписан договор за милиони евро, който му разрешава да реализира мащабен проект за залесяване на три места, включително парцел до град Сирт, бившата крепост на Кадафи.
"Бях впечатлен, той наистина искаше да развие държавата си като "зелена" страна", казва Лоран за Кадафи.
После идва либийската революция. През 2011 г., когато видеозапис от мобилен телефон, набрал вирусна популярност в интернет, показва как ожесточена тълпа пребива потъналото в кръв тяло на Кадафи, принцът гледа кадрите и основателно се опасява, че с договореността му с либийската държава е свършено.
Докато Либия изпада в състояние на гражданска война, той съди в белгийски съд правителството на подкрепяния от ООН премиер Файез ал Сарадж и в крайна сметка са му отсъдени 50 млн. евро обезщетение. Съдът обаче не посочва как той може да ги получи.
Надеждата на принца е, че правителството на Белгия ще му помогне да си вземе парите, но по думите му, открива, че в собствената му страна проблемите за това са повече, отколкото в Либия. Разследване е показало, че част от замразените в белгийски банки либийски средства са напуснали страната.
Размразени средства, но не и за принца
С екип от юристи и правни експерти, Лоран открива, че докато той не получава парите си, други очевидно ги получават - въпреки че 15 млрд. евро либийски държавни фондове са замразени в Брюксел от санкции на ООН. Докато на него се заявява, че не може да си получи парите от тези средства, той открива, че Белгия позволява стотици милиони евро под формата на лихвени плащания да изтекат от страната.
"Превърнах се в детектив, което не е моя работа. Детектив като Шерлок Холмс", казва принцът.
Писма от външния министър Дидие Рендерс, неговия предшественик Стивън Ванакере и премиера Мишел разкриват, че Белгия е лобирала пред Триполи белгийски компании, включително оръжейната фирма FN Herstal, да получат парите си по договори, подписани по време на управлението на Кадафи. Няма обаче признаци такива опити да са били правени за притежавания от принца Глобален тръст за устойчиво развитие (Global Sustainable Development Trust - GSDT), институцията, отговаряща за либийския проект за залесяване.
Стотици милиони евро под формата на лихви са били прехвърлени от специализирана банка в Брюксел, наречена Euroclear, до мистериозни бенефициенти в Бахрейн и Люксембург в периода 2011-2017 г..
"Не получихме особена помощ от белгийските власти, и после научихме, че има други белгийски компании, на които се е помагало, и че средства са се прехвърляли от Euroclear до други компании без особен контрол", казва Алекс Талън, юрист, отговарящ за събирането на дължимите на GSDT средства. "Това вероятно кара принца да изпитва известен гняв."
През януари Лоран е писал на Мишел, за да изрази огорчението си, че се отпускат пари, свързани с Либия, но не му се оказва помощ да събере дължимите му средства.
"Наистина изглежда, че администрацията на хазната е одобрила отпускането на лихви по замразени либийски фондове, без да провери дестинацията, към която се извършва преводът", пише той в писмото, подписано с "Лоран Белгийски".
"Добрата воля към новата власт в Либия"
Познати, юристи и близки съветници на принца обвиняват правителството, че се отнася некоректно с него, за да не влошава дипломатическите връзки между Брюксел и Триполи.
"Налице е склонност да се жертва случаят с принца, като те твърдят, че това ще им осигури начини да улеснят случаите на други белгийски компании,” казва Лоран Арно, адвокат на принца.
Съдебни документи, писма, правни становища и финансови отчети показват, че оплакванията на принца са предизвикали у белгийски дипломати опасения за ефекта от тях върху отношенията на страната с Либия.
В писмо от 2012 г. от белгийския външен министър Рендерс до тогавашния либийски външен министър Ашур бен Хаял, Рендерс моли колегата си да уреди дълговете към белгийски фирми от ерата на Кадафи, и дискутира перспективата да бъдат разрешени плащания от средства, замразени от санкциите.
Франсоа дьо Кершов, шеф на кабинета на Рендерс, също предупреждава принца в имейл до адвоката му през 2013 г. да не вреди на дипломатическите отношения на Белгия с правителството на Либия след ерата на Кадафи, тъй като Брюксел се опитва да убеди Триполи да изплати дължимото на белгийски компании, работещи в Либия.
"Разбирате, че добрата воля към Белгия от новите либийски власти в това отношение е крайно необходима, и че тази добра воля не бива да се съсипва от разногласия или объркване в Триполи за това каква точно е белгийската позиция по отношение на фондацията на принца", се казва в писмото.
Рендерс казва, че не е играл роля във вземането на решението за разрешаване на лихвени плащания от либийските средства, тъй като не е бил финансов министър по времето, когато то е било изпълнено през 2012 г. Той също така е изпратил писмо до белгийския парламент, от което личи, че представители на външното министерство са писали до либийското посолство в Брюксел чак до 2015 г., настоявайки Триполи да изпълни съдебното решение в Белгия и да изплати дължимото на Лоран.
Отделно писмо с дата 1 септември 2015 г. от премиера Мишел обаче заема различна позиция, като заявява на адвокатите на принца, че "белгийската държава не може да нарушава резолюции на ООН и европейски регулации, пряко приложими към този въпрос".
"Съчувствие към принца"
Въпреки че Лоран още не е получил нищо от парите, които му се дължат, неговото разследване има видим ефект, предизвиквайки федералната прокуратура да изземе милиарди евро, държани от Euroclear, а освен това провокира и проверка от парламента за лихвените плащания.
То също така му е спечелило съюзници сред хората, разследващи начина, по който правителството е боравило с либийските средства, макар и надали да му е осигурило уважението на медиите и политическата класа в страната.
"За всичката информация, която е била дадена (на принца), независимо каква е целта му, не можем да кажем, че това са глупости,” казва Пол-Оливие Деланоа, социалист и кмет на Турне, на границата с Франция, който участва в парламентарната проверка на плащанията от либийските средства.
Ерик ван Ромпуй, белгийски законодател, който председателства парламентарна комисия, разследваща защо Белгия е отпуснала средствата, отбелязва, че принцът е вложил време и усилия в подготовка на проекта в Либия.
"Либийското правителство е платило на белгийските фирми, но не и на неговия екологичен проект, така че той е в правото си. Но, естествено, принцът в миналото е бил считан за "клоунът" на белгийската монархия, така че не го приемат сериозно", казва ван Ромпуй.
Ситуацията едва ли ще се реши скоро, а принцът не се очаква да получи в близко бъдеще парите си.
