Когато Джули Дуиб решава да напусне агресивния си и биещ я съпруг, тя прави всичко точно по начина, по който всички експерти обясняват. Изнася се от вкъщи, съобщава в полицията за насилието (поне 10 пъти в нейния случай) и казва на близки и приятели.
След като за пореден път той я заплашва да напусне Корсика и да му остави двете им деца, Джули отново отива в полицията и предупреждава, че той има пистолет. Пред полицая тя казва, че се страхува за живота си и че вече бившият й съпруг може да я застреля.
"Мадам, съжаляваме много, но лицензът на бившия ви съпруг не може да бъде отнет, освен ако не насочи пистолета към вас", гласи отговорът, който получава от служителя на реда.
Само 48 часа по-късно бившият й мъж действително насочва пистолета си към Джули Дуиб и произвежда два изстрела в гърдите й. Последните й думи пред съседката Мерисе Сантини, която я намира в безпомощно състояние малко след това са прости: "Той ме уби". Малко след това издъхва.
Така Джули Дуиб се превръща в една от общо 101 жени загинали само за 2019 г. след домашно насилие. Според данни на френското правителство, в страната жена бива убита от своя партньор или бивш партньор на всеки три дни.
Последният такъв случай е от 31 август, когато тялото на 21-годишната Саломе беше открито под купчина боклуци и клони в близост до жп гарата в Кан сюр Мер, Южна Франция. Жената е била убита от партньора си след кавга на улицата. Случаят предизвика сериозна вълна от гневни реакции и желание за промяна в страната.
Френският президент Еманюел Макрон дори започна да третира проблема с набиращия все по-голяма популярност термин "фемицид" (от английското femicide) - убийство на жена заради пола й или заради домашно насилие.
Франция е една от европейските държави с най-голям брой подобни убийства, според данни на ЕС от 2017 г., които я поставят на второ място само след Германия. Ужасяващата статистика води до широко разпространена кампания, призоваваща правителството да разгледа отново системата, която понастоящем не защитава жените от насилие от страна на техните партньори или бивши партньори.
Във вторник френското правителство откри национален дебат в опит да подчертае това, което някои адвокати и прокурори наричат "фемицид" и да обърне повече внимание на особения характер на този тип престъпления.
Терминът фемицид е въведен за първи път през 70-те години, за да се отнася до убийства, свързани с пола. Във френския наказателен кодекс не е признат фемицидът, но Марлен Шиапа, зам.-министър по въпросите на равенството между половете, сега повдига темата за официалното признаване на термина.
На 3 септември правителството даде началото на публични консултации по темата с домашното насилие, които ще продължат до 25 ноември - Международния ден за борба срещу насилието над жени. През тези 12 седмици в цяла Франция ще се проведат 91 конференции за обсъждане как да се предотврати насилието над жени, да се защитят жертвите на домашно насилие и да се наказват нарушителите.
Междувременно премиерът на страната Едуар Филип обяви пакет от мерки, с които да се ограничи домашното насилие.
"От векове жените са погребани от нашето безразличие, отричане, небрежност, вековна машинация и неспособност да гледаме този ужас в лицето", заяви той във вторник, при откриването на мащабните консултации по темата. На форума присъстваха министри, съдии, полицаи, роднини на жертви и представители на феминистки групи.
Ето очертаните от Филип мерки за справяне с проблема:
1. Създаване на 1000 нови места в приютите за жени, жертви на домашно насилие.
2. Осигуряване на допълнителни средства за жени, жертви на домашно насилие, с които те да бъдат улеснени в търсенето на жилище и намирането на работа.
3. На 25 ноември ще бъде пусната нова онлайн платформа за геолокация, която да даде възможност на професионалисти като социални работници и служители за жилищно настаняване бързо да идентифицират най-близкия приют за жени, които бягат домашно насилие.
4. Електронно следене на мъже, срещу които има издадена ограничителна заповед или заповед за защита. В рамките на 48 часа след издаване на заповедта от съда, субектът на заповедта ще бъде маркиран и ще се подава сигнал, ако се приближи до жертвата или мястото, контактът с които са му забранени от заповедта.
5. Проверка в над 400 френски полицейски управления през септември, за да се гарантира, че полицаите там са преминали през правилното ниво на обучение и предлагат ефективна и последователна подкрепа за жертвите на домашно насилие.
6. На полицията ще бъде дадена скала за оценка на риска, която ще им помогне да определят нивото на риск, пред който са изправени жените.
7. Жените също ще могат да подават жалба от болница, вместо да се налага да ходят до полицейски участък.
8. Нов метод за обратна връзка ще бъде въведен в Службата на прокуратурата, за да се види как там се справят с извършителите на домашно насилие. Към момента договорката със съдебната власт все още се изготвя.
9. Съдиите по наказателни дела, свързани с домашно насилие, също ще могат да отнемат правата за попечителство от бащите насилници, вместо да се чака решение по делото от семеен съд.
10. В случаите, свързани с насилие над жени, родителските права ще бъдат автоматично прекратени, ако бащата е заподозрян или е под разследване, вместо да се налага да чака да му бъде повдигнато обвинение.
Всичко това цели да се подпомогне процеса по решаването на тези случаи, преди те да са довели до фатални последствия, какъвто е случаят с Джули Дуиб.
"При актовете на домашно насилие не става дума за разногласия вътре в двойката, при които вината се споделя от двамата партньори. Много често това е процес на сексистки контрол, който е толкова вкоренен в нашия манталитет и навици, че някои мъже са свикнали с тази безнаказаност на деянията си", коментира премиерът Филип.
В месеците преди смъртта си Дуиб цели пет пъти се опитва да подаде жалба срещу бившия си съпруг Бруно Гарсия. Нито една от жалбите обаче не води до действия срещу него. Когато тя е принудена да спи в колата си, след като Гарсия я гони от апартамента им полугола, от полицията дори й отговарят, че тя не може да си вземе вещите, тъй като договорът за наем на апартамента не е на нейно име.
Друга нейна жалба след първата е свързана с това, че бившият й мъж я бута по стълбите на блока, в който двамата са живеели заедно. Жалбата впоследствие е замразена, след като той, на свой ред, подава жалба срещу нея за повреда на входната врата - твърдение, което противоречи на показанията на съседите. И все пак върши работа.
"Полицейското управление трябва да бъде убежище за всички жени, страдащи от домашно насилие. Въобще не мислех, че системата е пълна с толкова недостатъци", казва Антоанета Салдучи, местен адвокат от Корсика, която съветва Дуиб да продължи с подаването на жалби.
Люк Фреми, бивш прокурор и водеща фигура в усилията за подпомагане на оцелелите от домашно насилие във Франция, също е на мнение, че липсата на действия от страна на полицията не трябва да се толерира.
"Жените трябва да бъдат приемани сериозно от момента, в който стъпят в полицейския участък. Всеки служител, който не подаде сигнал за злоупотреба в такава ситуация, трябва да бъде наказан", допълва Фреми. По негово мнение властите трябва да направят повече от това само да свикват конференции.
Самият той през 2003 г. инициира редица мерки, които в крайна сметка довеждат до значителен спад в броя на случаите на домашно насилие в Дуе, Северна Франция.
Тези мерки включват много по-голямо участие на полицията и прокуратурата при подаване на сигнал за домашно насилие. Междувременно при преценка за наистина съществуваща опасност нарушителите биват извеждани автоматично от дома и биват предавани на психолози.
"Това е начин да ги накараме да разсъждават върху проблемите си с гнева", казва Фреми.
"Заради такива случаи никога няма да се откажа от битката. Имаме средствата, имаме и инструментите. Франция може и трябва да работи по-добре в защита на жертвите на домашно насилие", допълва още той.
Често има ясни предупредителни знаци, които предупреждават, че при дадени случаи на тормоз ще се стигне до трагедия, ако някой не се намеси.
В случая с Джули Дуиб също се наблюдават такива. Тя напуска партньора си шест месеца, преди да бъде убита. След раздялата си с Гарсия, той отправя срещу нея многобройни заплахи, че ако тя не напусне Корсика и ако не му остави двете им деца, ще умре.
След като полицията не обръща достатъчно внимание на тези заплахи, както и на информацията, че той разполага с пистолет, се случва немислимото.
Според служители в центровете за помощ на жени в риск от домашно насилие подобно отношение далеч не е единичен случай. Напротив - случва се все по-често.
Така че за да може Франция да се справи с проблема, а и не само Франция, тази първа стъпка е наистина важна - полицията да започне да обръща внимание на случаите на домашно насилие и то не само няколко седмици след поредното убийство, стигнало до медиите.
Иначе каквито и мерки да се предприемат, ще е просто преливане от пусто в празно.
